Акт от 08.03.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 63

Номер

63

Година

21.10.2010 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.30

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор:

Дафин Каменов като разгледа докладваното от

Ангел Фебов Павлов

Въззивно наказателно общ характер дело номер

20105100600231 по описа за

2010 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 48/28.04.2010 г., постановена по Н.О.Х.Д. № 104/2010 г. по описа на РС – К., същият съд е признал подсъдимия Е. Б. Х., роден на **.**.**** г. в Г. К., живущ в с. Д., О. Ч., обл. К., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН *, за виновен в това, че на 10.10.2009 г. в с. Ч., обл. К., причинил на Я. К. М. от с. Б. В., О. Ч., средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи и втори горни десни зъби, разклащане на първи и втори горни леви зъби, впоследствие извадени от стоматолог поради невъзможност от лечение, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което, на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 и чл. 2, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така нÓложеното наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден още и да заплати на Я. К. М. от с. Б. В., О. Ч., обл. К., сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 100 лева; за разликата до пълния предявен размер от 6000 лева гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Със същата присъда подс. Х. е осъден да заплати по сметка на РС – К. направените разноски по делото в размер на 105 лева и държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск в размер на 200 лева.

В законоустановения срок срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Е. Х. – А. И. Б. от АК - К.. В жалбата е изложено становище за необоснованост на обжалваната присъда, както и за противоречие на същата с материалния и процесуалния закон. Въз основа на горното се моли въззивният съд да отмени атакувания първоинстанционен съдебен акт, като оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 322 от НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба. Не са постъпили и допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата, по реда на чл. 320, ал. 3 от НПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа така подадената жалба. Излага подробни съображения, включително такива в смисъл, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал някои от доказателствените материали, че някои от изводите в мотивите към присъдата се градят на предположения и че липсва обсъждане на дадени, установени по делото факти. Самият подсъдим, редовно призован, не се явява в заседанието пред втората съдебна инстанция.

Прокурорът от ОП – К. счита жалбата за неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага становище в смисъл, че първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна, сочейки, че възприетата от районния съд фактическа обстановка е доказана както в хода на първоинстанционното съдебно следствие, така и в хода на това пред въззивната инстанция (където повторно е разпитан св. М. К.). Предлага на окръжния съд да потвърди обжалвания съдебен акт.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Я. М. – А. Л. Б. от АК – К. също счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна. В тази връзка сочи и това, че в случая е липсвало провокативно поведение от страна на пострадалия. Твърди също, че инкриминираното деяние е имало отрицателен ефект и върху службата на пострадалия, който е униформен служител при Държавно лесничейство – К..

Въззивният съд намира, че процесната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, при спазване на изискванията за форма и съдържание, а по същество е неоснователна. Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

На 10.10.2009 г. вечерта, пред сградата на заведение „Елит”, находящо се в с. Ч., обл. К., били седнали на маса свидетелите Х. Р. (чичо на подсъдимия), Б.Х. (брат на подсъдимия), подс. Е. Х., както и св. Я. М., който работел като горски надзирател към Държавно лесничейство – К.. Пред същото заведение, на съседна маса били седнали свидетелите Б. Х. (баща на подсъдимия) и Р. Х. (чичо на подсъдимия). Свидетелите Х.Р., Б. Х., Б. Х., Р. Х. и подсъдимият празнували проведен на същия ден успешен лов, при който бил отстрелян глиган. Във въпросния лов участвал и подсъдимият като гонач (кучкар); подс. Е. Х. не притежавал необходимите за извършване на ловна дейност документи. Поводът горският надзирател М. да присъства на посоченото място бил регистрирането и отчитането на трофея и отчитането на разрешителното за лов. Междувременно, на една от останалите маси пред заведението седнал и св. М. К. (който бил в приятелски отношения както със св. М., така и с подсъдимия). В течение на вечерта, в хода на разговора на масата, подс. Х. изразил задоволството си от успешния лов. Във връзка с това Я. М., който вече бил употребил значително количество алкохол, на няколко пъти направил забележки на Е. Х. в смисъл, че последният не бил ловец и не трябвало да ходи заедно с ловците на лов, че няма право да ходи на лов, защото няма разрешително, че ще го глоби следващия път, да не се намесва в разговора, защото не е ловец и пр. Подс. Е. Х. почерпил горския надзирател с ястия и с ракия и му обещал, че няма повече да ходи на лов, като го помолил да престане със забележките. Въпреки това надзирателят продължил да отправя подобни реплики спрямо подсъдимия. Св. М. освен това предявил претенции за дял от месото на отстреляния глиган. Продължаващите забележки и така изразената претенция за дял от месото разгневили подсъдимия. Последният се обърнал и към чичо си – св. Р. – като го помолил да каже на св. М. „да си затваря устата”. Подс. Е. Х. предупредил и лично Я. М. да не се заяжда с него. Х. Р. се намесил с оглед на това да успокои горския надзирател, като му обяснил (във връзка със законността на участието на подсъдимия в ловната дейност), че Е. Х. не носи пушка. Въпреки това конфликтът между подсъдимия и Я. М. продължил. Я., подс. Х. станал от стола си и отишъл при М. (Е. Х. и горският надзирател седели в различни краища на масата). Последният също станал от стола, на който седял и двамата се сдърпали. При това подс. Х. нанесъл по устата на М. юмручен удар, при което му избил първи и втори, горни, десни зъби, които зъби Я. М. изплюл на земята непосредствено след удара. Ударът на подсъдимия освен това разклатил първи и втори, горни, леви зъби. От силата на удара М. паднал на земята. Виждайки случващото се, св. Р. нанесъл юмручни удари по родственика си Е. Х. с цел да предотврати по-нататъшната саморазправа, като казал на последния да остави горския надзирател, защото той бил възрастен човек. Надзирателят М. успял да се изправи и попитал подсъдимия защо го е ударил. След това Я. М., държейки се за устата, се отправил към полицейския участък в с. Ч.. Когато стигнал в участъка, пострадалият съобщил за случилото се, в резултат на което на място била извършена проверка от свидетелите П.В.и И.А. – полицейски служители при Полицейски участък (ПУ) – Ч.. М. бил транспортиран до Г. К. за оказване на медицинска помощ. Поради разклащането на двата горни леви зъби на Я. М., тъй като лечение било невъзможно, се наложило изваждането им от стоматолог. На пострадалия били сложени протези, с оглед възстановяване от удара му били направени и шест шева. В резултат на побоя (включително – наложилите се медицински интервенции), горският надзирател изпитвал значителни физически болки, имал проблеми с храненето, около два месеца и половина не можел да дъвчи, освен това устните му започнали да изтръпват.

Подсъдимият Е. Х. е роден през 1989 г., завършил е средното си образование през 2008 г. Не е осъждан, има отлични характеристични данни.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. Х., В. и А., както и – отчасти – от показанията на свидетелите М., Р., Б. Х., Б. Х. и К., също отчасти – от обясненията на подсъдимия, от приложените характеристична справка, справка за съдимост и справка от АИС „БДС”, от заключението на назначената СМЕ, от изложеното от вещото лице д-р М. в съдебно заседание.

Що се отнася до показанията на свидетелите В. и А., то следва да се има предвид, че същите изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, освен това са дадени от полицейски служители, които по професия (по служебно задължение) се занимават с проверки по сигнали за извършени престъпления и в тази връзка притежават необходимата опитност, така че да обърнат внимание върху значимите за съответния случай обстоятелства, като техните свидетелски показания касателно релевантните за делото факти са и логични, последователни, без вътрешни противоречия или противоречия с останалия доказателствен материал. Единственото взаимно противоречие между показанията на св. В. и тези на св. А., относимо към предмета на делото, е относно това дали полицейските служители са търсили избитите зъби на Я. М.. Във връзка с последното следва да бъдат кредитирани показанията на св. И.А. в смисъл, че същият е търсил такива зъби. Показанията на А. в това отношение са напълно логични, а и липсва каквато и да било логична причина визираният полицейски служител да твърди, че лично е търсел избитите зъби на пострадалия, без това да е било така. Друг свидетел, при това също незаинтересован от изхода на делото – М. К. – също сочи, че от страна на дошлите полицаи са били търсени избитите зъби. Фактът, че дошлият на местопроизшествието И.А. е търсел зъби се подкрепя и от показанията на св. Б. Х., които показания са в смисъл, че полицаите са дошли и са търсили „нещо по земята”, както и от показанията на св. Р., който е заявил във връзка с липсващите зъби на М.: „Търсихме, но не намерихме”. В тази връзка това, че св. Б. Х. е заявил пред първоинстанционния съд, че „нищо не са търсили полицаите” означава единствено, че същият свидетел не е възприел извършването на такава дейност; поради това показанията на този свидетел в тази им част не следва да бъдат кредитирани. Посоченото от св. П.В. в тази насока – че двамата полицаи от автопатрула не са търсили избити зъби на местопроизшествието - може да бъде обяснено както с изминалото време от инцидента до разпита, така и с това, че търсенето на зъби е било извършвано от другия полицейски служител – И.А., докато В. се е занимавал с друга дейност, а именно - със снемане на обяснения на мястото на произшествието, макар и в близост до колегата си А. Поради изложеното тук, настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на двамата полицейски служители с изключение на показанията на св. Венков в смисъл, че не са търсени избити зъби на мястото на инцидента.

Настоящата съдебна инстанция дава вяра изцяло на показанията на св. Р. Х. (с отбелязването, че тяхното доказателствено значение е минимално), които са последователни, логични, без вътрешни противоречия, като същите намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Налага се само да бъде отбелязано това, че информирането на този свидетел от страна на св. Б. Х., „че Е. блъснал горския”, само по себе си съвсем не означава, че не е имало юмручен удар върху Я. М., а означава само, че така е твърдял след инцидента Б. Х..

Въззивният съд кредитира още и показанията на св. К. с изключение на част от тях, дадени в хода на второинстанционното съдебно следствие, относно което ще стане дума по-долу. Като цяло (с изключение на частта, която не следва да бъде кредитирана и която ще бъде уточнена по-долу), показанията на М. К. са логични и намират опора в останалия събран по делото доказателствен материал.