Решение № 248 от 13.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Кюстендил, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Д.а като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500117 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ“, ЕИК 2016275060417, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, ул. „Спартак“ № 52Б, представлявано от директора Т.

Г. К., насочена против Решение № 1256/20.12.2024 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 947/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд e осъдил ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ“ да заплати на „РОСЕН СТОЯНОВ - 2“ ООД, сумата в размер на 5 102,33 лева /пет хиляди сто и два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща заплатена от „РОСЕН СТОЯНОВ - 2“ ООД в полза на ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ“ парична гаранция за изпълнение на договор № ПО-01-45/28.09.2022 г. за продажба на стояща дървесина на корен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 18.04.2024 г., до окончателното изплащане на задължението. Осъдил е ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ“ да заплати на „РОСЕН СТОЯНОВ 2“ сумата в размер на 1 396,10 лева /хиляда триста деветдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща разноски по делото. Осъдил е „РОСЕН СТОЯНОВ - 2“ ООД да заплати по сметката за вещи лица на Районен съд – Кюстендил сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за изготвяне на съдебно[1]техническа експертиза по делото от вещо лице С. С..

Въззивникът обжалва решението на районния съд в осъдителната част, като излага доводи за неговата неправилност и необоснованост. Възразява срещу вземането предвид експертизата на в.л. инж. С. С. и свидетелските показания на Н. Г. и Л. Д. – служители на въззиваемото дружество при изготвяне на обжалвания акт. В тази връзка се излага становище за обвързаност между инж. С. и въззиваемото дружество поради служебни отношения. Сочи се, че неоснователно не било взето предвид заключението на в.л. Н. М., 1 поради това, че всички необходими документи, които тя била използвала, били приложени към делото. Акцентира се върху това, че обектът бил с голяма площ – като се състоял от 13 подотдела и в 9 от тях имало маркирана неотсечена площ, следователно същият нямал един край, което било в разрез с дадените свидетелски показания от св. Н. Г.. Посочва се, че неотрязаните дървета в процесния обект не било обстоятелство, възникнало след сключване на договора между страните. Сочи се, че при подаване на документите за участие в търга, управителят на въззиваемото дружество е бил извършил оглед на обекта, заедно с лицензиран лесовъд Н. Г., като същите били подписали предавателно-приемателен протокол за предаване на насажденията, от което било видно, че същите били запознати с трасетата на проектираните извозни пътища и технологични просеки, необходими за извозване на добитата дървесина. В тази връзка се описва начинът на провеждане на търга, както и предаването на позволителните за сеч и технологичните планове, които се предават и подписват от лицензирания лесовъд на въззиваемото дружество – Н. Г.. Излагат се твърдения в насока, че е следвало въззиваемото дружество да уведоми въззивника при наличие на участък, в който добивът на дърва бил невъзможен, както и при настъпването на непреодолима сила. В тази връзка се сочи, че при неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. Сочи се наличие на подобни случаи, като се представят доказателства в същата насока. Сочат се законови задължения на лицензирания лесовъд, въведени с разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите и разпоредбата на чл. 126, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като се твърди във връзка с тях, че въззиваемото дружество не било изпълнило точно задълженията си по процесния договор, а именно: да отсече, извози, сортира и рампира на временен склад маркирана от въззивното дружество дървесина за посочения в договора обект № 22037 и в договорените площи и срокове. Твърди се още, че 11 броя протоколи за освидетелстване на сечища са били подписани от представител на ДГС „Кюстендил“ с направени забележки по отношение на технологичните изисквания и на качеството на извършената работа. Посочва се, че в тази връзка въззивното ТП ДГС Кюстендил не било приело изпълнението. Въззиваемото дружество не било изпълнило в пълен обем задълженията си по договора, като не било усвоило дървесината на цялата площ от обекта, като не били отсечени 18,5 % от площта на маркирана дървесина от всички процесни подотдели, съгласно изготвена от инж.Н. М. съдебна експертиза. Подчертава се, че от заключението на инж. М. ставало ясно, че повечето от неотрязаната маркирана дървесина се намирала в участъци, в които били проектирани за изграждане временни извозни пътища, които не били изградени, както и в участъци, където маркираната дървесина била тънка /с малък диаметър/. Също така ставало ясно, че можело да бъдат изградени пътища при необходимост. Сочи се, че изключение можело да има единствено в подотдел 727 „л“, където могло да бъде изграден частично, поради малко по[1]голям наклон, като се твърди, че навсякъде, където била установена неотсечена маркирана дървесина, същата се намирала под пътищата. Посочва се, че сеч била извършвана само над извозните пътища. Акцентира се върху констатациите на вещото лице инж.М., в които било посочено, че в подотдели 728 „в1“ и 728 „б1“ не били отрязани маркираните дървета на един метър от пътя. Иска се отмяна на обжалваното решение в обжалваните части, както и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa „РОСЕН СТОЯНОВ – 2“ ООД – ищец в първоинстанционното производство – чрез процесуалния представител адв. Д. Д., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага се становище относно гаранцията, която служела за удовлетворяване на насрещното вземане на държащия я. Прави се възражение за недопустимост на дължими обезщетения, които не били предявени в отговора на исковата молба и не били доказани по делото. Излагат се аргументи в насока неоснователност на доводите във въззивната жалба относно наличието на неотрязани дървета в процесните площи, което не представлявало нарушение на договора, тъй като било достигнато 150% от договореното количество. Твърди се, че било установено по 2 делото, че по вина на служителите на въззивното ТП ДГС-Кюстендил, които били маркирали дървесината и изчислили обема й, била допусната съществена грешка при изчисление на обема на маркираната дървесина, като били маркирани доста повече дървета, от договореното за закупуване количество. В тази връзка се сочи, че въззиваемото дружество на добра воля било добило и заплатило почти 150%, но не е искало да купува повече и не разполагало с такъв ресурс. Посочва се, че купувачът по процесния договор не бил задължен да купи двойно или тройно повече дървесина, дори и да било маркирано по погрешка толкова от въззивното ТП ДГС - Кюстендил. Не се спори сключването на процесния договор за продажба на стояща дървесина на корен, както и маркираната дървесина и продажната цена. Описва се начина на добиване на дървесина и следващите плащания, фактуриране, както и сключените на допълнителни споразумения. Излага се становище относно уговорената гаранция за изпълнение на договора в размер на 10 %, която била в размер на 5102,33 лева и същата била внесена по сметка на въззивника. Сочи се, че същата представлявала обезпечение за въззивното дружество в случай, че имало насрещни вземания от въззиваемото дружество да се удовлетвори от нея, каквито не били установени, поради което същата подлежала на връщане. Сочи се, че добитото количество дървесина е заплатено от въззиваемото дружество на въззивника и надвишавало прогнозното количество по договора с над 400 куб.м. Счита се, че е налице недобросъвестно поведение от страна на ТП ДГС- Кюстендил поради това, че разликата в маркираните дървета била не малка, а именно: 50 % и повече. Твърди се, че въззивната страна била неизправна и недобросъвестна страна по процесния договор и нямала право на неустойка. Като се посочва, че клаузата за задържане на гаранцията не можела да се тълкува в смисъл на придобиване на собственост върху гаранцията от страна на въззивника, тъй като за да можело да се осъществи това, следвало да има доказано насрещно вземане и възражение за прихващане. Гаранцията сама по себе си представлявала обезпечение, което гарантирало изпълнението на друго задължение, каквото по делото не се доказало. Счита се, че въззивникът неоснователно би се обогатил, ако задържи сумата, платена като гаранция в размер на 5102,33 лева. Посочва се, че евентуално останалата на корен неотсечена дървесина не представлявала вреда за въззивното дружество, тъй като същата продължавала да бъде негова собственост, в патримониума му и то можело да се разпореди с нея. Твърди се, че била налице непреодолима сила за въззиваемото дружество, тъй като останалите неотсечени дървета се намирали в недостъпни участъци от горската площ, а маркирането се извършвало от служители на въззивика, които не се били съобразили с това. Посочва се, че право на задържане на гаранцията се пораждало при пълно неизпълнение на процесния договор от страна на въззиваемото ТД или при неотсичане на цялото количество маркирана дървесина, каквото в настоящия случай не било налице. В условията на евентуалност, в случай че се приемело, че правото на задържане се е породило, то се прави възражение за нищожност на клаузата, тъй като същата противоречала на добрите нрави - предвиждала една и съща санкция за пълно и частично неизпълнение на договора, което нарушавало принципа на справедливостта и реципрочността при определяне на санкцията на база неизпълнението.

Излага се становище по отношение договорената клауза за неустойка, като се подчертава, че неустойка или обезщетение не се дължи на въззивника, тъй като задълженията по договора били изпълнени в пълен обем. Аргументи се излагат в насока, че дори и да се приемело, че се дължи обезщетение, то следвало да се заплати 5 % от стойността на дървесината, което било по-малко от задържаната гаранция. Посочва се наличие на съставен протокол за задържане на гаранция за обект № 22037, съставен на 03.01.2024 г., с посочено основание „Раздел II, т.2.5 и раздел VIII, т.8.8“. Твърди се, че клаузата била нищожна, предвид това, че била дадена безконтролна възможност на въззивното ТП ДГС-Кюстендил да задържа гаранцията, в случай че имало забележки, дори и неоснователни и това било едностранно негово право, което било недопустимо и противоречало на добрите нрави. Счита се, че не можело да се вмени в тежест на въззиваемото дружество неотрязването на всички дървета, при положение, че отрязаните вече били надвишили с близо 50% договореното количество и цена, за да се задържи гаранцията съгл. т.8.8 от договора. Моли се за потвърждаване на постановеното решение като правилно. Претендират се разноски .

3

Подадена е и въззивна частна жалба с вх. № 1456/04.02.2025 г. от ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЮСТЕНДИЛ“ насочена против Определение № 65/20.01.2025г. по описа на РС – Кюстендил. С обжалваното определение на основание чл. 248 от ГПК е изменено горепосоченото решение на КнРС в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати по сметката за вещи лица на Районен съд – Кюстендил сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лева/, представляваща дължимо възнаграждение за изготвяне на съдебно-техническа експертиза по делото от в. л. С. С. и вместо това ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 830 лева, представляваща сторени разноски за изготвяне на СТЕ от в.л. С. С.. Изразено е становище за неправилност на обжалваното определение, без конкретна обосновка. Единствено е акцентирано върху обстоятелството, че е подадена и въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение, с искане за отмяната му и постановяване на решение за отхвърляне на иска, включително и частта, в която разноските са възложени в тежест на ответника.