Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 05.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3273/2025
Вид
Решение № 393
Подписан
05.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20253110103273 по описа за 2025 година

СК. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 150 Ищците твърдят, че П. И. А. и ответникът Ю. М. Р. са родители на непълнолетната Р. Ю. Р., родена на 24.10.2009 г., и малолетния Р. Ю. Р., роден на 26.07.2012 г. Излагат, че с Решение № 2362/15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2743/2020 г. по описа на РС-Варна гражданският брак между родителите е прекратен по реда на чл. 50 СК, като съпрузите са се споразумели бащата да заплаща месечна издръжка, както следва – в полза на детето Р. – в размер на 280 лева, в полза на детето Р. – в размер на 220 лева.

Навеждат доводи, че от постановяване на горепосоченото решение е изминал значителен период от време, през който нуждите на децата са се променили. Сочат, че и двете деца понастоящем са ученици съответно в девети и шести клас. Излагат, че живеят с майка си в жилище, закупено от нея след прекратяване на брака с лични средства /придобити от продажбата на семейното жилище/ и ипотечен кредит. Твърдят, че именно майката полага основните грижи за Р. и Р., а баща им не се възползва от възможността да общува с тях в рамките на определения му режим на лични отношения, като грижите му към тях се изчерпват със заплащане на определената издръжка.

Поддържат, че с оглед актуалните икономически условия определеният размер на месечната издръжка е крайно недостатъчен и майката е поставена в затруднено материално положение. Сочат, че учебните и извънкласни занимания на децата са свързани със значителни разходи, а предвид възрастта им се налага и често закупуване на нови дрехи. Заявяват, че понякога се налага извършването на разходи и за лекарства, в които бащата не участва. Навеждат 1 доводи, че и за двете деца предстои заплащане на частни уроци за кандидатстване в следващо по степен учебно заведение, а детето Р. се нуждае от ортодонтско лечение.

Твърдят, че ответникът не дължи издръжка на други лица, в добро здравословно състояние е и разполага със средства от продажбата на семейното жилище. Сочат, че същият е съдружник и управител в две търговски дружества – „Р.“ ООД, ЕИК *******, и „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК *******, като извършва търговска дейност и реализира приходи от продажба на риболовни принадлежности онлайн.

Отправят искане до съда за изменение на размера на издръжката, определена с Решение № 2362/15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2743/2020 г. по описа на РС-Варна, съответно в полза на детето Р. Ю. Р. – от 280 лева/143.16 евро на 500 лева/255.65 евро и в полза на детето Р. Ю. Р. – от 220 лева/ 112.48 евро на 480 лева/245.42 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.03.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Претендират разноски.

В проведеното на 03.10.2025 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявените искове, както следва:

- на предявения от Р. Ю. Р., действаща със съгласието на своята майка П.

И. А., иск, чрез неговото увеличаване от сума в размер на 500 лева/ 255.65 евро на сума в размер 650 лева/ 332.34 евро,

- на предявения от Р. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител П. И. А., иск, чрез неговото увеличаване от сума в размер на 480 лева/245.42 евро на сума в размер 620 лева/317 евро, на основание чл. 214 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по размер. Моли да бъде определена месечна издръжка в размер на 350 лева/178.95 евро в полза на детето Р. и в размер на 300 лева/153.39 евро в полза на детето Р.. Счита, че децата нямат особени потребности, които са изискват допълнителни средства. Заявява, че не е трудово зает, като търговските дружества, в които участва, не развиват дейност. Оспорва да разполага със спестявания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че П. И. А. и Ю. М. Р. са родители на непълнолетната Р. Ю. Р., родена на 24.10.2009 г., и малолетния Р.

Ю. Р., роден на 26.07.2012 г.; както и че с Решение № 2362/15.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2743/2020 г. по описа на РС-Варна е определена месечна издръжка, както следва: в полза на детето Р. – в размер на 280 лева, в полза на детето Р. – в размер на 220 лева.

2

От представените с исковата молба служебни бележки /л. 9/ се установява, че през учебната 2024/2025 г. Р. е била записана като ученик в дневна форма на обучение в девети клас във Варненска търговска гимназия „*******“, а Р. – в шести клас в Основно училище „*******“, гр. Варна.

Съгласно постъпилата по делото справка от ТД на НАП-Варна за периода от началото на 2024 г. до 20.10.2025 г. Ю. М. Р. няма регистрирани трудови договори нито осигуряване по трудово или служебно правоотношение, същият не е подал декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2024 г. и няма самоосигуряване по реда на КСО.

Към отговора на исковата молба са приложени подписани от ответника декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, съгласно които „Ф. П.“ ЕООД не е осъществявало дейност през 2020 г., а „Р.“ ООД не е осъществявало дейност през 2017 г. /л. 30-31/. Представен е и счетоводен баланс на първото от дружествата за 2023 г. /л. 32/.

Видно от представеното удостоверение, издадено от ТД на НАП-Варна /л. 33/, Ю. Р. има публични задължения в общ размер от 1706.70 лева /в т.ч. за здравни осигуровки за периода от м.09.2021 г. до м.03.2025 г./.

От съдържанието на изискана от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ справка /л. 53/, както и от извършената справка в Имотния регистър /л. 58-59/ става ясно, че ответникът е собственик на 1/2 идеална част от апартамент с площ от 94.92 кв. м., находящ се в гр. *******“. Последният е декларирал, че притежава и лек автомобил „Субару Аутбек“ с дата на първа регистрация 17.12.1999 г. Посоченото обстоятелство се установява и от предоставената информация от ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ /л.

55-57/.

Към писмените доказателства по делото са приобщени справки от „С.“ АД /л. 60-70/ и „Е. Е.“ АД /л. 118-119/. Съгласно предоставената от първото дружество информация Ю. Р. е получил в брой суми по наложени платежи в общ размер от 2150 лева за периода от 01.06.2023 г. до 17.06.2025 г., а съгласно предоставените данни от „Е. Е.“ АД от началото на 2023 г. до 21.10.2025 г. получените от ответника суми по наложени платежи възлизат на общо 16 164 лева.

Представен е договор за ипотечен кредит, сключен от П. А., въз основа на който последната е получила сума в размер на 125 000 лева за покупка на апартамент в гр. Варна /л. 74-78/. Видно от съдържанието на приложения погасителен план, месечната погасителна вноска по кредита е в размер на 518,12 лева, като същият е предоставен за срок от 30 години.

От ищците са представени писмени доказателства относно необходимостта детето Р. да претърпи ортодонтско лечение и стойността на същото, както и относно вече извършени разходи в тази връзка – информационно писмо, финансова схема, план за лечение, амбулаторни листи, и фискални бонове /79-81 и л. 122-123/.

Видно от приложените амбулаторни листи от 03.09.2025 г. и 24.09.2025 г., издадени от д-р Г. И., детски хирург /л. 82/, детето Р. е с поставена диагноза „изобилен перпуциум – фимоза и парафимоза“, във връзка с което му е 3 изписана медикаментозна терапия.

Представени са доказателства за заплащане от страна на майката на сума в размер на 175 лева за подготовка за национално външно оценяване по математика за седми клас /л. 83/, като видно от съдържанието на издадената фактура, посочената сума представлява първа вноска от общо 8.

Съгласно приложеното на л. 10 от делото удостоверение, издадено от управителя на „П. Х.“ ЕООД, П. А. заплаща ежемесечно сума в размер на 31.50 лева за спортна карта на детето Р..

Представен е приходен касов ордер от 11.12.2025 г., удостоверяващ заплащане в полза на Сдружение „С. к. Д.“ на месечен членски внос в размер на 90 лева за Р. Р..

На л. 84-87 от делото са приложени доказателства за извършени от майката разходи за дрехи и учебни пособия.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, доколкото не допринасят за изясняване на спорните по делото въпроси.

От показанията на разпитания по делото свидетел З. С. С., преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява следното:

Св. Стоева излага, че с П. А. са колеги и приятели и общуват регулярно както на работното си място, така и извън него, като същата познава децата Р. и Р.. Заявява, че двете деца живеят с майка си в апартамент в ****, закупен от последната. Свидетелката сочи, че никога не е срещала бащата нито е чувала от децата той да търси контакт или да прекарва време с тях. Известно й е, че Р. дълго време тренирал футбол, а наскоро се записал на ММА. Не знае Р. да посещава извънкласни занимания. Излага, че Р. се нуждае от зъболечение, като майката е предприела такова, а през лятото бил записан на курс в „А.***“.

Съдът в пълнота кредитира изложеното от св. Стоева, тъй като нейните показания са логични, непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 150 СК, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) трайно увеличаване на потребностите на издържания; 2) възможност на дължащия да заплаща издръжка в увеличен размер.

От момента на присъждане на дължимата досега издръжка /м. юни 2020 г./ са изминали повече от пет години, за който период общественоикономическите условия в страната са се изменили и потребностите на двете деца са нараснали. В този период размерът на минималната работна заплата се е увеличил двойно – от 610 лева/311.89 евро на 1 213 лева/620.20 евро.

Общоизвестно е настъпването на съществени промени в общественоикономическите условия в страната в периода от 2021 г. до настоящия момент, довели до значително нарастване на разходите за храна, дрехи, учебни 4 пособия, транспорт и др.

Следователно безспорно е налице промяна в обстоятелствата, като конкретният размер на дължимата в полза на Р. и Р. издръжка следва да бъде определен съобразно критериите на чл. 142 СК, а именно – нуждите на децата, от една страна, и възможностите на дължащия издръжка родител, от друга.

Съгласно данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер на 3343.61 лева/1709.56 евро. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за деца на възрастта на Р. и Р. /за алкохолни напитки, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход за тримесечие възлиза на 2380.50 лева/1217.13 евро или 793.50 лева/405.71 евро за месец, като това са средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.

При преценката относно конкретните нужди на детето съдът следва да вземе предвид данните за неговата възраст, образование, обективни условия на живот и специфични потребности. По делото се установява, че към настоящия момент Р. е ученик в десети клас, а Р. – в седми, т.е. освен от храна и дрехи същите се нуждаят от учебни помагала и материали.

Наред с изложеното, предвид етапа на обучение, в който се намира Р., несъмнено се налага извършване на допълнителни разходи за подготовка за явяване на национално външно оценяване с оглед бъдещото кандидатстване на детето за средно учебно заведение. Съгласно представените писмени доказателства общият размер на дължимата сума за курса, на който детето е записано, е 1400 лева/715.81 евро.