Решение № 79 от 04.03.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. гр. Червен бряг, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440101018 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М.

В. Ч., ЕГН:**********, от гр. ***, община Червен бряг, област Плевен, дължи на „***, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, район ***, следните суми:

1.)сумата от 790,47 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „*** договор за потребителски кредит №618041/18.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-20.05.2021 г.; 2.)сумата от 41,70 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 27.04.2020 г.-11.08.2020 г.;

3.)сумата от 227,75 лева, представляваща законна лихва за забава (мораторна лихва) за периода 28.05.2020 г.-28.05.2023 г..

Ищецът „*** гр. София претендира и сторените по делото разноски, както и тези по ч.гр.дело № 592/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Посочва, че предявява горните искови претенции във връзка с разпореждане №480/10.08.2023 г. по ч.гр.дело №592/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, с което на основание чл.415 ГПК му е определен едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Твърди, че между „***, в качеството му кредитодател и М. В. Ч., в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №618041/18.02.2016 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) при спазване на правилата, разписани в специалните закони (ЗПК, ЗЕДЕУУ). Според ищеца ответникът е получил сумата от 600,00 лева, срещу което се е съгласил да я 1 върне на три вноски от по 213,90 лева в срок до 11.08.2020 г.. Уговорен е бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „*** в качеството си на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*** гр. София. Твърди, че длъжникът е бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.. Моли в случай, че се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл-адрес не е извършено надлежно, съдът да приеме, че връчването на уведомлението е извършено с исковата молба по настоящото дело.

Ответникът - М. В. Ч., от гр. ***, община Червен бряг, чрез назначения му на основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител, адвокат Ц.

Г. Й., от Адвокатска колегия – гр. Плевен изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №592/2021 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, се установява, че по подаденото от ищеца срещу ответника заявление е издадена заповед №297/21.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-М. В. Ч. да заплати на кредитора-„*** гр.

София следните суми: сумата от 600,00 лева главница по потребителски кредит №618041/18.02.2016 г., сключен с „***“ЕАД, гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 308,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.03.2016 г.-23.02.2021 г.; сумата от 41,70 лева, представляваща договорна лихва за периода 31.03.2016 г.31.05.2016 г.; сумата от 19,01 лева, представляваща ДТ съразмерно на уважената част от заявлението и сумата от 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.1 ГПК и са събрани данни, че лицето не пребивава на адрес в Република България.

С разпореждане №480/10.08.2023 г. по ч.гр.дело №592/2021 г.

Районен съд Червен бряг е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените указания „*** гр. София е подал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

Представил е договор за потребителски кредит

№618041/18.02.2016 г., в който като страни са вписани „***, гр. София като кредитор и ответникът М. В. Ч. като кредитополучател и Приложение № 1 към същия, според което кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600,00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия заем в срок до 31.05.2016 г. на три месечни 2 вноски съгласно погасителния план. Ищецът твърди, че отношенията между страните са се осъществили съгласно представените Общи условия за предоставяне на кредити от „***, в които са уговорени начинът за кандидатстване, одобрение и сключване на договори за кредит, тяхното подписване и правата и задълженията на двете страни. Представените по делото справка извлечение от системата *** за клиент М. В. Ч. по договор №618041 към 18.03.2021 г. сочат наличие на превод на 18.02.2016 г. в размер на 500,84 лева и допълнителни начисления от същата дата по трансферна сметка от 99,16 лева. Приложена е и разписка за извършено плащане по Easy Pay, чрез системата за електронни плащания еPay за сумата от 504,69 лева.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., по силата на които цедентът „*** е прехвърлил на цесионера – ищец по делото „*** гр. София свои вземания, посочени в приложение № 1 към договора срещу уговорената покупна цена. Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

Съдът като съобрази фактите по спора, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна страна:

По иска с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно правоотношение между *** и ответника по силата на валидно сключен договор за потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние;

2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3. Валидно сключен договор за цесия между *** и „*** по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите от фактическия състав за наличието на твърдяното накърнено материално право и въпреки разпределената с доклада по делото доказателствена тежест и дадените от съда указания, ищецът не сочи доказателства за фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Търговското дружество (суброгирал се кредитор) не ангажира доказателства, които да установяват възникнала между *** и ответника облигационна връзка, нито реалното предоставяне на заемната сума, а също и че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца от *** по силата на сключения между двете дружества договор за цесия от 02.03.2021 г.

На първо място, не се установи между *** и ответника Ч. да е бил сключен договор за потребителски кредит №618041/18.02.2016 г. при спазване на разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕП (в редакцията към 2016 г.). Процесният договор има правната характеристика на такъв, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР, поради което неговото сключване, респ. доказване на това обстоятелство, следва да се съобрази с изискванията на специалния закон.

Съгласно легалната дефиниция в чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен 3 между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Използването на електронни формуляри в интернет представлява средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор за кредит, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата – в случая ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В случая и въпреки изричното оспорване от ответната страна, такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2016 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като писмената форма се счита спазена, ако е съставен електронен документ.

Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2016 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Т. е. законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

В случая сключването на договора за кредит не се доказа от ищеца.

Процедурата по сключването му е уговорена в Общите условия (ОУ) и поконкретно в раздел III, озаглавен „Кандидатстване за кредит“, раздел IV „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Одобряване на заявлението“ и раздел V „Договор за кредит“. В чл. 1 от раздел III е посочено, че кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава заявление до *** по образец – чрез сайта или по телефона, по реда, указан в чл. 3 от раздел III. В заявлението кредитополучателят попълва личните си данни, e-mail, телефон за 4 контакт, желания от него размер на кредита, срок за връщането му, начин на усвояване и т.н. (чл. 2). След това *** изпраща на кредитополучателя на посочения от него e-mail Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съдържащ необходимата преддоговорна информация (чл. 6). Ако кредитополучателят е съгласен да сключи договора, същият потвърждава по електронен път, респ. по телефона, че е получил СЕФ на e-mail и приема ОУ и договора (чл. 9). Едва след извършване на тези действия кредитополучателят, посочен в заявлението, се счита за негов автор до доказване на противното (чл. 10), заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит – приети и подписани от него (чл. 11, изр. първо). След подаване на заявлението *** предоставя на кредитополучателя на посочения в заявлението e-mail актуалните ОУ и Договора за кредит (чл. 11, изр. второ). Съгласно чл. 1, чл. 4 и чл. 6 от раздел IV, след получаване на редовно попълнено заявление, *** оценява кредитоспособността на кредитополучателя, като в случай че одобри подаденото заявление, уведомява кредитополучателя на указания от него e-mail или телефонен номер (чрез sms или позвъняване), а в случай че *** не одобри заявлението, договорът за кредит не влиза в сила. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от раздел V, с договора за кредит *** се задължава да предостави на кредитополучателя кредит, при условие че подаденото от последния заявление е одобрено от ***; договорът за кредит се счита сключен под отлагателно условие, че *** ще одобри подаденото от кредитополучателя заявление и влиза в сила от момента на одобрението – от получаване на уведомление за одобрение по реда на раздел IV, чл. 4 от ОУ С оглед приетото в ОУ, следва да се приеме, че едва след попълване и подаване на посоченото в ОУ заявление може да се приеме, че кредитополучателят е направил валидно волеизявление за сключване на договора за кредит, приемане на ОУ и съгласие всички негови изявления да се считат подписани от него, т. е. че на обикновения електронен подпис е придадена стойността на саморъчен такъв.

Разпечатката съдържа 39 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/326cdf95-69a0-4737-92fe-3a0d00e35382