Определение № 18441 от 18.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18441 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110143044 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на фирма против Д. А. Б. и А. А.

Б.. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.

В исковата молба е направено искане за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца – фирма, като правният интерес от искането е обоснован с факта, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е своевременно направено и се явява основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищеца е налице правен интерес от привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. На основание чл. 190, ал. 1 ГПК третото лице-помагач следва да представи и посочените от ищеца документи.

В отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на производството, което съдът намира за неоснователно. Така направеното възражение е въпрос по същество на делото.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Писмените доказателства, приложени към исковата молба и към отговора на исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа и е допустимо и относимо към правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъде допуснато. Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се твърди да са извършвани плащания.

В отговора на исковата молба е направено искане за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи по делото записи и доказателствен материал за всеки месец от процесния период относно нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, както и да представи пред съда записи за начислените лихви за всеки месец и нормативно основание за това, иска се ищецът да бъде задължен да представи цялата технологична схема за доставка на ТЕ от конкретния топлоизточник 1 до процесната абонатна станция, която технологична схема да съдържа посочване на всички нейни елементи, разположението им в пространството – под земята, или над нея, степен на изолираност и вид изолационен материал, общо количество на топлоносителя за единица време през отоплителния сезон и през сезона, в който се подава топлоносител единствено за БГВ и обща дължина на конкретната топлопреносна мрежа. Съдът намира, че така направените искания следва да бъдат оставени без уважение, доколкото първото искане е неконкретизирано, а останалите са ненеобходими за изясняване на правния спор.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца – фирма, със седалище и адрес на управление: адрес.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.06.2026 г. от 10:30 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът фирма твърди, че между него и ответниците, като собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се в адрес, с абонатен номер *****, номер на инсталация 4000062234. Твърди, че за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но последните не били заплатил дължимата за това цена в размер на 5096,25 лева (2605,67 евро), както и сумата в размер на 54,34 лева за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.06.2022 г. 30.04.2024 г. Сочи, че ответниците дължали и лихви за забава върху посочените главници, както следва: сумата в размер на 967,33 лева (494,59 евро) връху главницата за топлинна енергия и сумата в размер на 14,74 лева (7,54 евро) върху главницата за дялово разпределение.

Сочи, че според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от фирма на потребители в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Наследодателят на ответницата използвал доставената му топлинна енергия през исковия период до топлоснабдения 2 имот, но не заплатил цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която на основание чл. 139 ЗЕ бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от ответниците да му заплати по ½ част от процесните суми, а именно: по 2548,12 лева (1302,83 евро) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 483,67 лева (247,30 евро) - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 31.07.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода м.06.2022 г. - м.04.2024 г. в размер на 27,17 (13,89 евро)- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и 7,37 лева (3,77 евро) — мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 31.07.2025 г.

Ответникът А. А. Б. не е подал отговор на исковата молба.

Ответникът Д. А. Б. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител. Оспорва се допустимостта на производството срещу Д. Б. с аргументи, че липсвала идентичност между ответника М. С. С. без посочено ЕГН и лицето М. С. С. с посочено ЕГН в уточнителната молба от 22.12.2025 г. Не се доказвало между ответника и ищеца да имало сключен валиден договор за доставка и потребление на топлинна енергия за посочения имот, както и за обнародването и влизането в сила на общи условия за продажба на топлинна енергия.

Липсвал и договор между ЕС и ФДР за процесния период, оспорва приложения по делото договор като неотносим към процесния период. Оспорва съдържанието на представените два броя хартиени носители, наименовани общо потребление (фактура) №********** – оригинал и общо потребление (фактура) №1033742165 – оригинал.

Позовава се на чл. 62, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Сочи, че клаузата от общите условия на ищеца за рекламация е неравноправна, тъй като ограничавала възможността на потребителите да възразят по отношение на получаваните от тях сметки. Сочи, че ищецът се позовава на отменена наредба за топлоснабдяването от 2007 г. Оспорва представения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот 23.11.1987 г., като в него не било посочено ЕГН на лицето, което купува имота. Прави възражение за 3 изтекла погасителна давност за процесните вземания. Позовава се на решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело С-760/2023 г.

Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. С оглед възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

ПРИЕМА представените доказателства по делото. от ищеца писмени документи като писмени

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал.1 ГПК изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, която да отговори и на въпроса, формулиран от съда в настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д. Г. С., специалност: промишлена топлотехника.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 210 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по реда на чл. 190 ГПК.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ третото лице помагач, като му се връчат служебно изготвени преписи от исковата молба и приложенията към нея, както и препис от настоящото определение.

УКАЗВА на третото лице помагач, че до датата на заседанието може да вземе становище по предявените искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и представи доказателства по делото.

На основание чл. 190, ал.1 ГПК ЗАДЪЛЖАВА третото лице-помагач фирма до датата на насроченото съдебно заседание да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през процесния период за абонатен №*****, инсталация №4000062234, в това число изравнителни сметки, от които да е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури суми за ТЕ и реалния разход на ТЕ за топлоснабдения имот през отделните месеци, документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение; документи, удостоверяващи датата на връчването на изравнителните сметки на представител на етажните собственици; протоколи за неосигурен достъп на служител на фирмата за дялово 4 разпределение за отчет на измервателните уреди в процесната сграда /ако такива са били съставени/ и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като при неизпълнение на това указание го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които третото лице-помагач е създало пречки за събиране на допуснати доказателства, а именно може да приеме за доказано, че за процесния период не са били съставяни такива документи.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални предпоставки.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!