Решение № 6258 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6258 гр. С., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110156429 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу М. А. С. и С. А. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.

С., ул. „В. Д.“ № 26, вх. А, ет. 6, ап. № 14, с аб. № 29***. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена, поради което твърди, че са начислени следните вземания: за сумата от 4158,76 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., сума в размер на 693,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 40,88 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., както и сумата в размер на 8,86 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за цената за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г ., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, като съгласно същата ответниците в настоящото производство 1 са осъдени за част от сумите, съответстващи на 1/6 от всяко от вземанията. Предвид смъртта на третия длъжник в заповедното производство – М. М. С., настъпила в хода на делото, ищецът претендира в настоящото исково производство и иска съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от двамата ответници му дължи по ½ от процесните вземания, съответно сумата от 2079,38 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 346,52 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2019 г. до 22.11.2021 г., сума в размер на 20,44 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,43 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за цената за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 31.12.2018 г. до 22.11.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч.гр.д. № 70036/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Е.“ ООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от наличието на специалните такива, а именно подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. От приложеното ч. гр. д. № 70036/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, се установява, че на 04.01.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. А. С. за сумата от 693,13 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 115,51 лв., сумата от 6,81 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, 2 мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на 1,48 лв.; срещу длъжника С. А. С. за сумата от 693,13 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 115,51 лв., сумата от 6,81 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на 1,48 лв.; срещу длъжника М. М. С.: за сумата от 2 772,50 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.11.2021 г. в размер на 462,03 лв., сумата от 27,26 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 07.12.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2018г. до 22.11.2021 г. в размер на 5,90 лв.

В законоустановения срок за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение са постъпили 2 такива – от М. А. С., в което освен оспорване, се съдържа изявление, че длъжникът М. М. С. е починала, както и възражение от С. А. С..

От извършена служебна справка, находяща се на л. 21 по ч.гр.д. № 70036/2021 г., се установява, че длъжникът М. М. С. е починала след издаване на заповедта за изпълнение на 17.01.2022 г. Видно от приложената на л. 21 справка, същата има две деца - другите двама длъжници по ч.гр.д. № 70036/2021 г. и ответници в настоящото производство – С. А. С. и М. А. С., които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН се явяват нейни единствени наследници по закон при квоти по ½ ид.ч.

Наследственото правоприемство следва пряко от закона при наличие на установена по делото от изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. родствена връзка.

Доколкото правоприемството и обема на същото възникват по силата на закона при наличие на изразена воля за приемане на наследството, то за установяването им не е необходимо и удостоверение за наследници. Доколкото възраженията са подадени на 22.02.2022 г., то с оспорване на вземанията по заповедта за изпълнение, длъжниците са възразили и по отношение на частта, наследена от третия длъжник, починал в хода на производството – Марина С.. Това е заявено изрично от С. А. С. и М. А. С. и в молби от 13.03.2023 г., поради което оспорени в заповедното производство се явяват вземанията по издадената заповед за изпълнение в цялост.

Сумите предмет на настоящите искови претенции срещу С. А. С. и М. А. С. не надхвърлят сбора от сумите, претендирани в заповедното производство срещу всеки от тях в лично качество и частта, която са придобили по наследство от длъжника Марина С., починала в хода на заповедното производство, а възлизат точно на сбора от същите.

Поради това както разликата в заявените размери на претенциите в исковото производство в сравнение с тези в заповедното производство, така и основанието в исковото производство, на което се претендират вземанията срещу ответниците – и в качеството им на наследници на длъжника Марина С., не обуславят недопустимост на исковете, респективно недопустимо изменение на основанието, а са съобразени с настъпилото в хода на заповедното производство правоприемство, представляващо новонастъпил факт, който се съобразява от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Установителните искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК са подадени в рамките на законоустановения едномесечен срок. Горните съображения 3 обуславят извод за допустимост на производството предвид наличието на общите и на специалните процесуални предпоставки.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че всеки от ответниците дължи претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на 4 етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.