Решение № 72 от 29.10.2025, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Чирпан, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20255540200196 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД, ЕИК 201179031, със седалище и адрес на управление: XX представлявано от управителя А. М. М., чрез адв. Р. С. против Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

В жалбата се твърди, че Наказателното постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения, като се излагат следните основни доводи:

Проверката е извършена в обект, който не принадлежи на дружеството, а на братa на управителя – Т. М.. Представени са нотариални актове, протокол за подялба и скици, доказващи различна собственост и самостоятелни входове на помещенията.

Лицето С. С. не е работило за дружеството, а само е присъствало в обекта на Т. М.. С. е подписал декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ прибързано и без да разбере съдържанието , което впоследствие е отрекъл в писмено опровержение.

Не са събрани преки доказателства за извършване на трудова дейност за „Айтокс – А. М.“ ЕООД – инспекторите не са възприели трудови действия, не е установено работно време, възнаграждение или подчиненост.

Административнонаказващият орган не е обсъдил подаденото възражение и доказателствата на дружеството, в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, с което е ограничил правото на защита на жалбоподателя.

Налице е недоказаност на нарушението и липса на вина, поради което се иска отмяна на 1

НП и присъждане на направените разноски.

Жалбоподателят в с.з. се представлява от адв. Р. С.. Поддържа жалбата, претендира отмяна на издаденото НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юрк. Д. Л.. Моли съда да остави в сила издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

РП Стара Загора редовно уведомена по реда на чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител.

Приобщени по делото като писмени доказателства са материалите по административнонаказателната преписка и допълнително изисканите от съда служебно и представени от страните по делото доказателства:

Протокол от проверка № ПР2523423/13.06.2025 г. – приет като официален документ, удостоверяващ действията на инспекторите от ДИТ – Стара Загора; Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 13.06.2025 г. – приет като доказателство за повдигнатото административно обвинение; Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. – предмет на съдебен контрол; прието служебно като основен доказателствен документ; Декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от С. С. – приета като доказателство от административната преписка;

Писмено възражение от „Айтокс – А. М.“ ЕООД срещу АУАН; Писмено опровержение от С. Д. С.;

Нотариални актове за собственост на имоти на А. и Т. М. – представени и приети в съдебно заседание за установяване на обстоятелството чий е обектът, в който е извършена проверката;

Скици и кадастрални схеми на имота на XX – приети от съда като относимо доказателство за границите и самостоятелността на обектите; Протокол от 2010 г. за подялба между съдружниците в СД „Айтокс – М.и и Сие“ – приет като доказателство, че обектите са разделени и всеки брат стопанисва самостоятелно помещение; Пълномощно и договор за правна защита и съдействие – приети от съда за доказване представителната власт на адв. С.; Списък на разноските по чл. 80 ГПК – приет в съдебно заседание за присъждане на разноски по делото.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите актосъставителя Б. Ш., св. по акта Д. Б., св. по акта Г. Ц., св. С. С., св. Т. М., св. В. Ф. и св. Т. В., които показания съдът кредитира изцяло.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2025 г., по повод сигнал от ТД на НОИ – Стара Загора, инспектори от ДИТ извършили проверка в обект, находящ се в XX за който в сигнала било посочено, че се стопанисва от „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД.

На място било установено лице – С. Д. С., което попълнило декларация по чл. 402, ал. 1, т.

3 КТ, в която заявил, че работи за „Айтокс – А. М.“ ЕООД, без сключен трудов договор.

Въз основа на тази декларация бил съставен Акт за установяване на административно нарушение от 13.06.2025 г., а впоследствие издадено и Наказателно постановление № 242500169/08.07.2025 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В хода на административното производство управителят е депозирал възражение и приложил писмено опровержение от самия С. С., в което последният посочва, че не е работил за 2

„Айтокс – А. М.“ ЕООД, а е бил в помещението на Т. М., брат на управителя.

Към възражението са приложени нотариални актове, скици и протокол за подялба на имота от 2010 г., доказващи, че двамата братя притежават отделни помещения със самостоятелни входове и различни стопански функции.

Административнонаказващият орган не е обсъдил възражението и доказателствата, а е приел, че констатациите от проверката са достатъчни за ангажиране на отговорността.

В съдебно заседание, при разпита на свидетелите – инспектори от ДИТ, братът Т. М., служителката В. Ф., работникът Т. В. и самият С. С. – се установява, че проверката е извършена в помещението на Т. М., а не в обекта на дружеството жалбоподател, като последният не е извършвал дейност към онзи момент.

С. изрично заявява, че не е работил за „Айтокс – А. М.“ ЕООД, а е бил инцидентно при Т.

М..

Съдът обсъди всички доказателства по делото както поотделно, така и в тяхната съвкупност и достигна до следните изводи:

Основното доказателство, на което се основава наказателното постановление, е декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, попълнена от С.. Тази декларация обаче не може да се приеме като безспорно доказателство за съществуване на трудово правоотношение, тъй като не е подкрепена с други данни – липсва установено присъствие на управителя, липсват свидетели на полагане на труд, не е установено работно време, възнаграждение или подчиненост. Напротив, от показанията на всички свидетели се установява, че декларацията е била попълнена прибързано и под внушение, а самият С. по-късно я е отрекъл в писмена форма. Проверката е била извършена в обект, който не е стопанисван от дружеството, а от неговия брат. При това положение фактическата обстановка, описана в НП, не намира потвърждение в доказателствата по делото.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна - санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудов договор се сключва преди постъпване на работа, а работодателят няма право да допуска до работа лице без договор. За да е налице нарушение обаче, следва да е доказано, че конкретният работодател реално е допуснал лице да работи за него без трудов договор. В настоящия случай не е доказано нито реално полагане на труд, нито допускане до работа от страна на жалбоподателя. Не са налице и данни за виновно поведение – изискване по чл. 6 ЗАНН. Следователно обективната и субективната страна на нарушението не са доказани. Наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения – в частност: липса на обсъждане на възражението и приложените доказателства (чл. 52, ал. 4 ЗАНН); непълно и неточно описание на мястото на нарушението; необоснованост на фактическите изводи.

По делото не се установява вина на управителя А. М. – липсват данни да е знаел или допуснал С. С. да работи за дружеството без договор.

Административнонаказателната отговорност е лична и не може да се основава на предположения.

С оглед горното, съдът намира, че наказателното постановление е необосновано, 3 незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя, следва в негова полза да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 600 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение и следва да се възложат в тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.

Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-2500169/08.07.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „АЙТОКС – А. М.“ ЕООД, ЕИК 201179031, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно и необосновано.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора да заплати на „АЙТОКС – А.

М.“ ЕООД, ЕИК 201179031 направените по делото разноски в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Стара Загора на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4