Решение № 477 от 20.11.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№477 гр.Русе, 20.ХІ.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 3 октомври през две хиляди и осемнадесета година,в състав:

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:

При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева гр.д.№ 247 по описа за 2018 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.

Ищецът твърди,че по време на работата му като служител в отдел „Пътна полиция“при ОДМВР-Русе през 2011 год. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.301 НК за това,че получил в съучастие с друг негов колега подкуп в размер на 100 лева.По това обвинение прокуратурата внесла обвинителен акт,по който било образувано НОХД № 20/2015 год.по описа на РОС,прекратено от съда поради допуснати процесуални нарушения с указания за тяхното отстраняване.Защитникът му в наказателния процес поискал по отношение на него да бъде изпълнена процедурата по чл.368 и сл НПК,уреждаща правото на прокурора да внесе обвинителен акт срещу ищеца в тримесечен срок.Това било сторено почти 18 месеца по-късно,когато в РОС е внесен обвинителен акт ,по който е образувано НОХД № 610/2016 год.С разпореждане на съдията докладчик от 1.ХІІ.2016 год.наказателното производство срещу ищеца било прекратено.Изложените обстоятелства според ищеца ангажират отговорността на прокуратурата в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ.

В рамките на 5-те години,през които то било водено ищецът претърпял множество морални вреди.Повдигнатото обвинение било причина за промени в неговия професионален и личен живот в негативна посока.Първоначално бил отстранен от работа,а по-късно уволнен от системата на МВР .Проведената акция,в рамките на която били обвинени в длъжностни престъпления редица служители на МВР от цялата страна,получила широка медийна разгласа и така обстоятелството за водено срещу него разследване за престъпление „подкуп“станало известно на по-широк кръг от хора.Ищецът имал неприятни изживявания във връзка с това,чувствал се под стрес и поради угрозата да бъде осъден и да прекара част от живота си в затвора,затворил се в себе си,чувствал нежелание да общува с хората,засегнати били честта и достойнството му на човек и почтен служител в системата на МВР.Подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди ищецът определя в паричен еквивалент на 50000 лева и иска от съда заплащането на това обезщетение ведно със законните последици.

В писмен отговор,постъпил в срока по чл.131 ГПК Прокуратурата оспорва иска по основание и размер.Счита,че основанието за прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство е извън приложното поле на нормата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,поради което липсва законово основание за ангажиране на отговорността й да го обезщети за претърпени неимуществени вреди.Наведени са и подробни възражения относно вида,обема,интензитета на твърдените в исковата молба вреди и връзката им с воденото наказателно производство.Иска от съда отхвърляне на иска или уважаването му в значително по-нисък размер,отговарящ на действително претърпените вреди и съобразен с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

За извършени деяния по чл.301 НК на територията на няколко области,между които и област Русе,през 2011 год.е образувано досъдебно производство № 20-П/2011 год.С постановление на Главния прокурор от 21.VІІ.2011 год.е разрешено разследването да се проведе от отдел Следствен при СГП и да се наблюдава от СГП.

С Постановление от 21.ІІ.2012 год.ищецът П.И. е привлечен като обвиняем по това досъдебно производство /№ 20-П/2011 год.на СО при СГП/ за това,че:1/ на 27.VІІІ.2011 год. в гр.Русе в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл.169,ал.1 ЗМВР по време на извършване на полицейска проверка поискал дар,който не му се следва-сумата 100 лева,за да извърши друго престъпление във връзка със службата му-а именно по чл.387,ал.1 НК-неизпълнение на задълженията му по служба да състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение на ЗДвП,от което са произлезли вредни последици,изразяващи се в осуетяване внасянето на суми в републиканския бюджет и реализиране на административно наказателната отговорност на нарушителя-престъпление по чл.302,ал.2 НК;2/ по същото време и място в качеството си на длъжностно лице злоупотребил със служебното си положение и не изпълнил задълженията си по служба –да състави документ за административна санкция във връзка с констатирано нарушение на чл.182 от ЗДвП,от което произлезли вредни последици,изразяващи се в осуетяване на внасянето на глобата в републиканския бюджет и в реализиране на административно наказателната отговорност по ЗДвП на нарушителя И.И.-престъпление по чл.387,ал.1,пр.2 НК.В същия ден ищецът е разпитан като обвиняем от следовател в СГП-отдел Следствен в гр.София.По реда на чл.255 НПК с постановления от 4.ІІІ.2013 год.,14.І.2014 год. и 31.І.2014 год.са извършени нови привличания на ищеца като обвиняем,като с последното от посочените постановления му е повдигнато обвинение по чл.301,ал.1,пр.2 алт.2вр.чл.20,ал.2 НК.

С постановление на наблюдаващия прокурор производствата са разделени по местоизвършване на деянията.За извършени деяния на територията на област Русе досъдебното производство е продължило срещу 10 обвиняеми лица,между които и ищеца.През м.юли 2014 год.защитникът му адвокат Т.е поискал от СГС /молба на л.112 /делото да бъде разгледано от съда на основание чл.368 НПК с аргумента,че са изтекли повече от две години от привличането на И. като обвиняем. С разпореждане от 15.Х.2014 год.по НЧД № С-212/2014 год.на СГС делото е изпратено на РОС като компетентен да се произнесе по направеното от ищеца искане.С определение от 27.Х.2014 год.по ЧНД № 593/2014 год.по описа на РОС съдът е върнал досъдебното производство на прокурора като му е дал възможност в 3-месечен срок да го внесе за разглеждане в съда с обвинителен акт,с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото,или да прекрати наказателното производство като уведоми за това съда.

На 16.І.2015 год.в Русенския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу девет лица,между които и ищеца П.И. за престъпление по чл.301,ал.1пр.2 вр.чл.20,ал.2 НК ,по който е образувано НОХД № 20/2015 год.С определение,постановено в съдебно заседание на 15.ІV.2015 год.съдът е приел,че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК заради неясно формулираните фактически и правни обвинения,които е определил като съществени нарушения на процесуалните правила,ограничаващи правото на защита на обвиняемите и за да бъдат отстранени,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП с конкретни указания.

На 18.ХІ.2016 год.в Русенския окръжен съд е внесен обвинителен акт срещу ищеца и други лица за престъпление по чл.301,ал.1вр.чл.20,ал.2 НК,въз основа на който е образувано НОХД № 610/2016 год.В разпореждане от 1.ХІІ.съдията-докладчик е констатирал наличието на предпоставките по чл.369,ал.4 НПК за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца и се е произнесъл в този смисъл. Разпореждането е окончателно и е влязло в сила същия ден.

Съгласно представения по делото препис от решение от 27.ІІІ.2013 год.на Административен съд-Русе по адм.дело № 262/2012год.на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение като полицейски служител,младши автоконтрольор І степен в група

ОДПКПД на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе заради допуснати тежки дисциплинарни нарушения ,със заповед № з-3185 от 23.VІІ.2012 год.на директора на ОД на МВР-Русе и допълващата я заповед № з-3273 от 26.VІІ.2012 год.Административното производство е образувано по жалба на ищеца срещу тези заповеди.В решението съдът е приел наличието на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,тъй като дисциплинарното нарушение е извършено и установено в процеса с надлежни доказателствени средства.По подробно изложени в решението съображения съдът е счел жалбата на ищеца за неоснователна и е постановил решение в този смисъл.Представения препис от деловодна справка сочи,че съдебното решение е влязло в сила на17.ІІ.2014 год.

Свидетелят М.,близък приятел на ищеца,узнал от информация в електронни медии за задържани и обвинени в получаване на подкуп служители на КАТ в цялата страна,включително и в град Русе.Свързал тази информация с ищеца поради съвпадение с местоработата и длъжността му.Успял да се свърже с него след няколко дни и в отговор на въпроса му „какво става“ищецът отговорил,че е „натопен“.Както със свидетеля,така и с други познати той не коментирал случая,започнал да отказва покани за срещи,затворил се в себе си,а съпругата му споделила,че е изнервен и притеснен.И свидетелят К.твърди,че ищецът не обсъждал подробности около повдигнатото му обвинение.Обяснил му,че заедно с колеги са „нарочени“във вземане на подкуп. И двамата свидетели са категорични,че ищецът бил общителен човек,имал широк кръг приятели и близки,с които разговарял на различни теми,обичал да се шегува и често се виждал с тях.След като бил обвинен се променил,избягвал контакти и срещи с познатите си,дори в най-тесния семеен кръг .

По делото са представени две публикации във в-к“Утро“,който се разпространява в област Русе.В първата от тях/в брой от м.септември 2012 год./под заглавие „Мигане с фарове и парола“Чисти!“спасяват свои хора от актове за скорост „са отразени показанията на уволнен служител от „Пътна полиция“по делото пред Русенския административен съд,който бил свидетел по делото на „колегата си Петьо,който също е уволнен.“посочено е също,че двамата са част от 10те служители на ПП,уволнени през м.юли за уронване престижа на службата,заподозрени за рекет над шофьори,извършили различни нарушения.В брой от 8.ІІІ.2013 год.на същия всекидневник е публикувана статията“Катаджии“чистачи“:20 лева?Я виж какъв джип караш“,в която е описано как през м.август 2011 год.на пътя Русе-Бяла,на изхода от града при магазин „Метро“двама автоконтрольори от ПП с инициали А.П и

П.И.спрели за проверка водач на автомобил за превишена скорост,но не го санкционирали ,тъй като „набързо се спазарили за 100 лева рушвет“.Отразено е също,че двамата били уволнени дисциплинарно и жалбите им отхвърлени от съда,както и че по случая е образувано наказателно производство за подкуп под ръководството на СГП,което е висящо.

Изложените фактически обстоятелства,които съдът приема за установени след обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства,обосновават следните правни изводи:

Претенцията за неимуществени вреди е основана на разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,според която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.В настоящия случай ищецът,привлечен като обвиняем с постановление от 21.ІІ.2012 год.по ДП № 20-П/2011 год.на СО при СГП, е поискал разглеждане на делото в съда и с определение от 27.Х.2014 год.в производство по чл.368 сл НПК/отм./е била предоставена възможност на СГП в 3-месечен срок да внесе делото за разглеждане с обвинителен акт,с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или със споразумение за решаване на делото,или да прекрати наказателното производство като уведоми за това съда.В рамките на дадения от съда срок СГП е внесла делото в съда с обвинителен акт,по който е образувано НОХД № 20/2015 год.по описа на РОС ,но поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,делото е върнато на СГП за отстраняването им с определение от 15.ІV.2015 год. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено с разпореждане от 1.ХІІ.2016 год.по НОХД № 610/2016 год./образувано по внесения нов обвинителен акт на 18.ХІ.2016 год./на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,който в действащата към този момент редакция предвижда,че ако в срока по ал.3 прокурорът не внесе делото за разглеждане в съда или съществените нарушения на процесуалните правила не са отстранени,или са допуснати нови,съдът еднолично в закрито заседание прекратява наказателното производство срещу обвиняемия с определение,което съгласно ал.5 е окончателно. Повдигнатият от Прокуратурата спор попада ли прекратяването на наказателното производство срещу ищеца в приложното поле на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,т.е.налице ли е основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата за причинените на ищеца неимуществени вреди,е намерил трайно и непротиворечиво разрешение в съдебната практика/решение № 258 от 22.VІ.2011 год.по гр.д.№ 1565/2011 год.на ВКС-ІІІ г.о.,решение № 291 от 16.ХІ.2011 год.по гр.д.№ 109/2011 год.на ВКС-ІІІ г.о./.Случаите,при които бездействието на прокуратурата да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и да внесе делото в съда в едномесечен срок има за последица прекратяване на наказателното производство на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението,което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ..В хипотезата на чл.369,ал.1 НПК/отм./след връщане на делото от съда прокуратурата разполага с възможността да прекрати наказателното производство на основание чл.243,т.2 НПК или да извърши други процесуални действия за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения,така че наказателното производство да приключи с акт на съда по съществото на обвинението. Ако не стори това в законния срок,наказателното производство се прекратява от съда на основание чл.369,ал.4 НПК/отм./,какъвто е процесният случай.В аспекта на основанието за търсене на отговорност за вреди по ЗОДОВ правните последици на това прекратяване са идентични с правните последици на прекратяването на производството от прокурора по чл.243т.2 НПК ,тъй като и в двата случая производството е прекратено поради недоказаност на обвинението.Следователно,налице е основанието за ангажиране на отговорността на държавата за вреди в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/т.7 от ТР№ 3/2004 год.на ОСГК/.