Решение № 452 от 13.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА

МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

РОСИ МИХАЙЛОВА при участието на секретаря Весела Венева и в присъствието на прокурора Пламен Райнов, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 741 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 25.11.2019 г. по НОХД № 8715/2019 г. по описа на СРС, НО, 121 състав е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК подсъдимия Т.М.В., като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, а на основание чл. 55, ал. 3 НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 4 от НК от наказанията ЛОС и ЛПУМПС е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед по ЗМВР и е бил лишен по административен ред от съответните права. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Т.В. – адвокат И.А., в която се излагат твърдения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение с материалния и процесуалния закон. Счита отказа на проверявания съд да признае подсъдимия за невиновен на основание чл. 9, ал. 2 НК за незаконосъобразен. Иска от въззивния съд да отмени осъдителната присъда на първоинстанционния съд и да постанови нова оправдателна такава спрямо подсъдимия Т.В..

В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови писмени доказателства.

В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимото лице - адв.А., поддържа така депозираната частна жалба, представя писмени доказателства – копия от 6 броя електронни фиша и заповеди за управление на автомобили, като посочва, че представените фишове са издадени след като е отнето СУМПС на подсъдимия Т.В.. Подчертава, че основната теза на първоинстанционния съд, въз основа на която е отхвърлил искането за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, била личността на подсъдимия, който имал множество нарушения за превишена скорост по смисъла на ЗДвП, за които бил наказван по административен ред, и които не давали основание на СРС да приеме, че личната степен на обществена опасност на подсъдимия е явно незначителна. Счита, че въз основа на представените писмени доказателства може да се направи извод, че авторът на административните нарушения не е подсъдимият, като подчертава, че Т.В. е собственик на две фирми, поради което на негово име се водят множество автомобили, които се управляват от негови служители, а не от подсъдимия. Сочи като ноторно известно обстоятелството, че електронните фишове се издават на лицето, чиято собственост са автомобилите, без значение кой го управлява, като в подкрепа на изложеното сочи представените писмени доказателства, които са издадени след като на подсъдимия му е отнето СУМПС. Счита, че за повечето от наказателните постановления е настъпила реабилитация по право, поради което не трябва да се вземат предвид при отчитане личната степен на обществена опасност на подсъдимия, като в подкрепа на казаното сочи Тълкувателни решения и постановления на ВКС. Подчертава, че всички наложени административни наказания са за превишена скорост и нито едно за управление на МПС след употреба на алкохол, като твърди, че извършеното деяние е изолирана проява от страна на подсъдимия. Излага мнение, че характеристиките на самото деяние очертават обществената опасност на подсъдимия като явно незначителна – извършено е в тъмната част на денонощието, когато движението било изключително слабо, граничната стойност на алкохолното съдържание в кръвта, липса на видими белези на алкохолно опиянение, пълно съдействие на органите на реда и на разследващите органи. Подчертава, че подсъдимият сам е искал да му бъде направено изследване на по кръвен път, тъй като бил убеден, че изпитата от него чаша вино , часове преди да седне зад волана, не би имала съставомерни последици.

Въз основа на изложеното моли въззивният съд приеме, че личната степен на обществена опасност на подсъдимия е явно незначителна, да ревизира атакувания съдебен акт и да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда, като постанови нова, с която подсъдимият Т.В. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението за което е осъден, като приеме наличието на предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК.

Подсъдимият В., редовно призован, явява се лично пред въззивната инстанция, заявява, че няма какво да добави.

Прокурорът при СГП счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена. Не счита, че са налице условията за прилагане на чл. 9, ал.

2 НК. Посочва, че първоинстанционният съд в присъдата си е коментирал 27 електронни фиша и 13 наказателни постановления, които по никакъв начин не обуславят намалена степен на обществена опасност на подсъдимия. Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните частни жалби, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК и от легитимирани лица, които отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което производство е събрал и обсъдил следните доказателства и доказателствени средства: писмени доказателства – АУАН серия „АА“ с бл. № 150123/21.04.2019 г., талон за медицинско изследване № 0026980/21.04.2019 г., справка картон на водач, заповед за задържане на лице, заповед за ПАМ № 2104/21.04.2019 г., протокол за личен обиск на лице, протокол за химическо изследване № 252/22.04.2019 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, справка за съдимост, съдебна токсикохимична експертиза, както и гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите И.А.И., Н.Л.Л., В.И.В.и показанията на обвиняемия Т.М.В..

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Така изведената фактическа обстановка не се оспорва нито от защитата, нито от представителя на държавното обвинение. В хода на производството пред въззивната инстанция бяха представени и събрани нови доказателства, въз основа на които бяха установени нови факти и обстоятелства касаещи единствено подсъдимия, които следва да бъдат обсъдени от настоящия съд, но които не водят до промяна във фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд- същата се споделя изцяло от въззивната инстанция и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Т.М.В. е роден на *** г. в гр. Русе, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, управител на „Т.П.” ООД, живущ ***, с ЕГН **********.

На 21.04.2019 г. около 04:10 ч. подсъдимият Т.М.В. управлявал лек автомобил марка „Волво”, модел „ХЦ90” с ДК № *******по бул. „Васил Левски“ с посока на движение от бул. „Дондуков“ към пл.„Сточна гара,“ след като бил употребил алкохол. В района на бул. „Васил Левски“, срещу № 1, подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите И.А.И. и Н.Л.Л.

- младши автоконтрольори в ОПП - СДВР. След като установили самоличността му, същият бил тестван за употреба на алкохол. Подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен номер 0043 (проба номер 2242), който отчел положителен резултат от 1,39 на хиляда концентрация на алкохол в издишаните от него пари.

Заради този резултат свидетелят И.А.И. съставил срещу Т.М.В. акт за установяване на административно нарушение серия „АА“ с бил. № 150123 и издал талон за медицинско изследване с номер 0026980 за МБАЛ „Св. Анна - София”. С него било указано на подсъдимият да се яви в лечебното заведение до 05:25 часа на 21.04.2019 г. и доброволно да даде кръв за медицинско изследване. В. бил съпроводен от служителите на ОПП - СДВР до посоченото по-горе лечебно заведение, където дал кръвна проба на 21.04.2019 г., като на 22.04.2019 г. бил изготвен протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 252 от МБАЛ „Св. Анна - София”, според който концентрацията на алкохол в кръвта на Т.М.В. възлиза на 1,22 на хиляда.

На 21.04.2019 г. Н.Л.– автоконторльор в 02 група на 01 сектор в ОПП – СДВР, издал заповед № 2104/21.04.2019 г., с която наложил на подсъдимия принудителна административна мярка, като временно отнел свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи досежно съставомерността на инкриминираното деяние както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна, подсъдимият Т.В., като правоспособен водач на МПС, на 21.04.2019 г. около 04:10 ч. в гр. София по бул. „Васил Левски“ срещу № 1 с посока на движение от бул. „Дондуков“ към пл. „Сточна гара“, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Волво”, модел „ХЦ90” е ДК № *******с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,22 на хиляда.

Посочената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по съответния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, съгласно която концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксикологични изследвания.

Установено е, че Т.М.В. е дал кръвна проба за извършването на медицинско изследване, въз основа на която е извършена химическа експертиза № 252/22.04.2019 г., от която се доказва че концентрацията на алкохол в кръвта на лицето е била над 1,2 на хиляда, а именно 1,22 на хиляда.

В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимият е установена по надлежния ред, както изисква разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК.

От субективна страна, подсъдимият М.Т.В. е действал с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, тъй като е знаел, че управлява МПС, след като е употребил алкохол. Предвиждал е, че е възможно концентрацията му в кръвта му да надвиши границата от 1,2 на хиляда, с което той ще представлява опасност както за себе си, така и за останалите участници в движението. Съзнавал е настъпването на общественоопасните последици, но се е съгласявал с тяхното настъпване, целейки да управлява собственото си МПС.

По съществото на направеното искане - т.е. на жалбата, настоящата въззивна инстанция счита, че правилно и законосъобразно, след като е събрал и анализирал доказателствените материали по делото, първостепенният съд е приел, че деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като явно незначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд и намира, че същият правилно не е приложил чл.9, ал.2 НК, поради което не счита за необходимо да повтаря мотивите към присъдата.

След направен анализ на събраните по делото доказателствени материали, настоящият съд намира твърдяното от защитата незаконосъобразно отхвърляне по направеното искане за прилагане на чл.9, ал.2 НК от първостепенният съд за неоснователно поради следните съображения: