Определение № 33876 от 17.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 15911/2026
- Вид
- Определение № 33876
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 17.09.2026
- Състав
- ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 70712 от 10.06.2026 · ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
- Разпореждане № 81684 от 06.07.2026 · ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33876 гр. София, 17.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110115911 по описа за 2026 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта на доклад:
М. В. А. е предявила срещу „Кредит Тайм“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК — за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 136541 от 16.10.2025 г. поради противоречие с императивни правни норми. В условията на евентуалност – ако съдът не прогласи нищожността на целия договор, ищцата е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл.
143 и чл. 146 ЗЗП — за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 16, ал. 6 от Договор за паричен заем № 136541/16.10.2025 г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2652 лв., поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и като неравноправна клауза.
Горните искове са съединени с осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК — за осъждане на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД да възстанови на М. В. А. сумата от 800 лв. (понастоящем 409,03 евро), получена без основание (надплатена сума над чистата стойност на получената главница по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 16.10.2025 г. между нея, като заемател/потребител, и ответното „Кредит Тайм“ ЕООД, като заемодател/финансова институция, е сключен Договор за паричен заем № 136541. Поддържа, че по силата на договора й е предоставена заемна сума (главница) в размер на 2000 лв.
(1022,58 евро) със срок за връщане 12 месеца, при договорена 1 възнаградителна лихва от 38,90% (в размер на 448 лв. / 229,06 евро), обща дължима сума без неустойка 2448 лв. (1251,64 евро), месечна погасителна вноска от 204 лв. (104,30 евро) и обявен Годишен процент на разходите (ГПР) от 47,02%. Поддържа, че в чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено задължение за заемателя в 7-дневен срок от усвояването на заема да предостави обезпечение — поръчител, отговарящ на посочените в договора специфични изисквания. Сочи, че в чл. 16, ал. 6 от договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 2652 лв. (1355,95 евро), която се начислява и разсрочва за плащане заедно с месечните вноски (по 221 лв. / 113 евро на месец), при което дължимата месечна вноска нараства на 425 лв.
(217,30 евро), а общото задължение по договора става 5100 лв. (2607,59 евро).
Излага твърдения, че към момента на подаване на исковата молба е направила плащания по договора в общ размер на 2800 лв. (1431,62 евро). Излага доводи, че договорът противоречи на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК — липсва ясно разписана методика и съдържа неверен/заблуждаващ ГПР (чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), тъй като в него не е включен разходът за неустойка по чл. 16, ал. 6, представляващ скрита цена на кредита. При включване на неустойката действителният ГПР надхвърля максимално допустимия таван от 50% / петкратния размер на законната лихва (чл. 19, ал. 4 ЗПК), което влече нищожност на целия договор на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Евентуално, излага доводи за нищожност на неустоечната клауза (чл. 16, ал. 6), поради противоречие с добрите нрави (чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) и като неравноправна по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, тъй като размерът (2652,00 лв. / 1355,95 евро) надвишава размера на самата главница (2000 лв. / 1022,58 евро), няма обезщетителна функция за вреди от неизпълнение на главното задължение, а цели неоснователно обогатяване. Смята, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на получената главница (2000 лв. / 1022,58 евро) и затова сумата от 800 лв. (409,03 евро), платена над главницата, е получена от ответника без основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответнтото „Кредит Тайм“ ЕООД оспорва предявените искове изцяло като неоснователни и недоказани. Твърди, че договорът съответства на ЗПК, а ГПР от 47,02% е изчислен точно по законовата формула в Приложение № 1 към ЗПК и чл. 19, ал. 2 ЗПК към момента на сключване, при съобразяване на базовите допускания като единственият разход е посоченият годишен лихвен процент. Посочва, че неустойката е санкция за неизпълнение на акцесорно задължение (да осигури поръчител), като съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, не се включват в ГПР.
Подчертава, че Договорът е договорен индивидуално, а клаузата по чл. 16 е 2 изразена на ясен и разбираем език, с ясно цифрово посочване на финансовите последици, поради което не е неравноправна. Оспорва твърдението, че ищцата е заплатила 800 лв. (409,03 евро) без основание. Оспорва представените с исковата молба 8 бр. разписки от „Изипей“ АД (EasyPay) — поддържа, че те са неподписани частни документи, на които липсва авторство на изявлението.
Твърди, че пощенските парични преводи установяват изплатени, но не и получени от ответното дружество суми. Поддържа, че паричните задължения са търсими, а при плащане по банков/пощенски път задължението се счита погасено с получаването по сметката на кредитора. Сочи пречки за провеждане на медиация.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищцата е да установи: факта и размера на извършените от нея плащания по Договора за паричен заем № 136541 в полза на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, както и че тези плащания в общ размер на 2800 лева са реално постъпили по сметката или в касата на ответното дружество (с оглед изричното оспорване на получените плащания и доказателствената стойност на разписките от EasyPay). фактическите обстоятелства, сочещи на нищожност/неравноправност на клаузата за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора, когато се извеждат извън самия текст на договора) — твърдяното накърняване на добрите нрави и липсата на реален избор/възможност за осигуряване на поръчител със заложените критерии в 7-дневен срок.
В тежест на ответника е да докаже: действителността на оспорения Договор за паричен заем № 136541/16.10.2025 г. и че обявеният ГПР от 47,02% е изчислен точно съгласно формулата в Приложение № 1 към ЗПК и чл. 19 ЗПК. че клаузите на договора, включително чл. 16 (задължението за обезпечение и неустойката), са били предмет на индивидуално договаряне с потребителя по смисъла на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. че е налице правно основание за получаване на платените от ищцата суми по договора).
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът обявява за безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
На 16.10.2025 г. между М. В. А. (като заемател/потребител) и „Кредит Тайм“ ЕООД (като заемодател/финансова институция) е сключен Договор за паричен заем № 136541 за сумата от 2000,00 лв. (1022,58 евро) главница, със срок на връщане 12 месеца, при договорена възнаградителна лихва в размер на 448,00 лв. (229,06 евро) при фиксиран 3 лихвен процент от 38,90%, обща дължима сума без неустойка 2448 лв.
(1251,64 евро), месечна погасителна вноска от 204,00 лв. (104,30 евро) и обявен ГПР в размер на 47,02%.
В чл. 16, ал. 1 от Договора е предвидено задължение за заемателя в 7дневен срок от сключване/усвояване на заема да предостави обезпечение — поръчител, отговарящ на посочените в чл. 16, ал. 3 от договора изисквания (дееспособно лице над 18 г., минимален осигурителен доход 800,00 лв. / 409,03 евро през последните 6 месеца, валидно трудово правоотношение поне 6 месеца, кредитна история без просрочия в ЦКР и др.).
В чл. 16, ал. 6 от Договора е предвидена неустойка за непредоставяне на обезпечението по чл. 16, ал. 1 в размер на 2652,00 лв. (1355,95 евро), като в погасителния план е заложено същата да се начислява и заплаща разсрочено заедно с месечните вноски по кредита (по 221,00 лв. / 113,00 евро на месец), увеличавайки месечната вноска на 425 лв. (217,30 евро), а общата дължима сума с включена неустойка — на 5100 лв. (2607,59 евро).
Заемната сума от 2000 лв. (1022,58 евро) е била реално предоставена/усвоена от ищцата М. В. А. по Договора за паричен заем № 136541.
Разходът за неустойка по чл. 16, ал. 6 от договора в размер на 2652 лв.
(1355,95 евро) не е бил включен сред заложените стойности за изчисление на ГПР по договора за кредит.
Включването на горната неустойка сред заложените стойности за изчисление на ГПР води до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Ищцата е представила с исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищцата за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за изчисление размера на ГПР следва да бъде отхвърлено, тъй като за изчисляване размера на ГПР не са необходими специални знания на вещо лице, доколкото базовите стойности по договора са писмено установени, а въпросът дали неустойката по чл. 16, ал. 6 следва да се включва в ГПР е чисто правен въпрос, който се решава от съда. Обстоятелствата относно надвишаването на прага на ГПР при евентуално калкулиране на неустойката са обявени за безспорни.
4
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 15:50 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМ А представеното с отговора на исковата молба писмено доказателство: Пълномощно за адв. Я.П..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза с поставените в исковата молба въпроси.
УКАЗВА на страните, че най–късно в първото по делото открито съдебно заседание могат да вземат становище по проекта на доклад и дадените указания.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация или спогодба.
УКАЗВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните задълженията им по чл. 40, чл. 41 и чл. 50 от ГПК: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на 5 задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/32691b04-33e6-4536-a08e-d364e96b86f3