Протокол № 1763 от 02.10.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1763 гр. Пазарджик, 01.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220101413 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 11:13 часа, се явиха:

Страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители.

По делото са постъпили писмени становища от процесуалните представители - Молба от ищцата М. Г., чрез процесуалния й представител адв. Д. Б. с вх. №23806/30.09.2024 г. и Заявление от ответника „**“ АД, чрез адв. **, с които са изразени доводи по съществото на правния спор и се поддържа доказателственото искане за изготвяне на съдебно –счетоводна експертиза.

Не се явява вещото лице Б. Д. – същата не е призована, във връзка с разпореждането на съда за призоваването й след внасяне на определения от съда депозит.

Съдът, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

На основание чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл.

1

Исковите претенции са с правно основание чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл.

19, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК.

В подадената искова молба от ** Н. Г., ЕГН **********, от село ** чрез пълномощника адв. Д. Б., Адвокатска колегия – Пловдив, съдебен адрес: гр.

Пловдив, ул.„** СРЕЩУ: „**Т“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. ** представлявано от С. Т., се твърди, че между М. Г., в качеството й на заемател и „**“ АД, в качеството на заемодател, бил подписан от разстояние договор за потребителски кредит № 958348/01.06.2023г., по силата на който ищцата била получила 950 лева, която следвало да върне с договорна лихва от 362,08 лева (25,92%) при годишен процент на разходите (ГПР) 29,23%. Твърди се, че на ищцата била начислена и неустойка от 1810,41 лева затова, че в тридневен срок от подписване на съглашението не учредила обезпечение на паричните си задължения измежду поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Твърди се още, че описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 24 месечни вноски за периода от 01.07.2023г. до 01.06.2025г., всяка в размер от 130,10 лева, както и, че за периода от датата на подписване на договора до датата на депозиране исковата молба в съда, ищцата била върнала заемната сума. Твърди се, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала яснота по какъв начин е формиран, респ. общо дължимата сума по него.

Посочва се, че нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя е сбор от общия размер на кредита (заемна сума) и общите разходи по кредита, като последните били регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и представлявали годишния процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. Твърди се, че неустойката представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита, както и, че ако била добавена към общата сума за плащане посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава договорения ГПР. Твърди се, че с това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР е нищожна, от което следвало, че нищожен бил й договорът на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Твърди се, че договорната неустойка е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна. Нищожността се 2 извличала от следните обстоятелства: Поръчителството или поемането на солидарното задължение по договора за кредит, следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като поръчителят или солидарният длъжник, следвало да представят на кредитното дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на определения тридневен срок.

Твърди се, че неустойката е прекомерна, че нямало предвидени по договора уговорки по които да се определи, кои са вредите, които дружеството ще претърпи от непредставяне на обезпечението и които ще се компенсират от неустойката. Сочи, че следвало да се има предвид, че всички преки или косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК) и затова неустойката е начислена за покриване именно на тези разходи. Твърди се, че неустойката е недействителна и на основание по чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които се покриват от ГПР и се надвишава размера на ГПР, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Твърди се, че неустойката противоречи на материалния закон – чл.71 ЗЗД, като се сочи, че съгласно новелата, когато длъжникът по двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения, последният може да иска изпълнение на всички задължения предсрочно. Твърди се, че с неустойката в конкретния случай, се искало нещо друго – натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон. Твърди се, че неустойката противоречи и на императивната разпоредба на чл.33 ЗПК, която предвиждала, че при забава, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като се посочва, че това била единствената санкция предвидена в ЗПК при неизпълнение на договорните задължения от заемателя, а с неустойката се заобикаляла тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл.21, ал.1 ЗПК). В тази връзка са предявявени два установителни иска за недействителност на:

Договорната лихва, която произтича от цялостната недействителност на договора, като цената на иска е 362,08 лева.

Клаузата уреждаща заплащането на неустойката, която произтича както от цялостната недействителност на договора, така й поради противоречието й с материалния закон и добрите нрави, с цената на иска е 1810,41 лева.

3

Моли се съдът, на основание чл.73, ал.2, изр.2 ГПК, при определяне размера на дължимата държавна такса да я редуцира с 15%, тъй като исковата молба е била подадена чрез Единния портал за електронно правосъдие, с Електронен адрес на връчване по смисъла на чл.38а, ал.3, вр. чл.38, ал.2, т.2 ГПК: Профил в Единния портал за електронно правосъдие.

На основание чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова сметка за плащане:

„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,

IBAN: ** титуляр на сметката Адвокатско дружество „Кацарска и Б.“.

Моли се съдът да признае за установено в отношенията между ** Н. Г., ЕГН **********, от село И**5 и „**Т“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. ** представлявано от С. Т., че клаузите уреждащи заплащане на договорна лихва и неустойка по договор за кредит № 958348/01.06.2023г. са нищожни.

Претендират се разноски, както и определяне на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Д. Б., тъй като ищцата е материално затруднено лице.

Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „**Т“ АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление град ** чрез адв. ** от АК град Разград, пълномощник на Законния представител изпълнителният директор С. Н. Т. по договор за правна помощ и съдействие Серия „Г“ №** от 05.06.2024 година, с който е изразено становище, че предявеният иск е допустим, като се счита, че същият е неоснователен. Сочи се, че с предявения иск се иска съдът да приеме, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ

КРЕДИТ предоставен от разстояние с №

958348/01.06.2023 година, сключен между ищеца ** (М.) Н. Г. и „**Т“ АД е нищожен, с посочени от ищеца различни основания за това, както и че в условията на евентуалност е предявен иск, с който се иска съдът да признае, че ищецът не дължи договорената неустойка по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № 958348 / 01.06.2023 година, сключен между ищеца ** (М.) Н. Г. и „**Т“ АД , като ищецът считал, че същата е нищожна на основание чл. 26. ал. 1 пр. 3 от ЗЗД 4 като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК и чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Сочи и че се претендират и разноски в производството. Излага се становище от процесуалния представител на ответното дружество, че към исковата молба са приложени писмени доказателства, които ако са били надлежно заверени съгласно чл. 183 от ГПК, не се противопоставя да бъдат приети като доказателства, като заявява, че ще се ползвам от тях в процеса. Изложени са следните възражения по обстоятелствата, на които се основава иска. Сочи се, в тази връзка, че в действителност на 01.06.2023 година между ответното дружество „**Т“ АД като кредитор и ищеца ** (М.) Н. Г., като Потребител по смисъла ЗПК е бил сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № 958348, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв. (деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Твърди се, че Договорът е бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, както и, че на същата дата ответното дружество е предоставило на разположение заемната сума, съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изи Пей. Сочи се, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка, като се твърди, че Кредиторът, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави се излага становище, че процесният договор е бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние, че редът за организиране на системата е бил посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „**т“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните 5 договори за кредит. Твърди се, че актуалните ОУ се намирали и са общодостъпни на уебсайта на www.stikcrcdit.bg. Твърди се, че съгласно приложимите към процесния договор ОУ - страните ползват Интернет, и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „**Т“ АД, находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Твърди се, че комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит, както и, че кандидатстването можело да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.

Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). Твърди се още, че в раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е било посочено, че „Идентификационен номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за заем по Телефонна линия, както и, че страните се съгласяват, че във взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от горното, се твърди, че ползвайки своята електронна поща, потребителят можел да създаде т.нар. „Личен акаунт“. Твърди се, че съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлявал „лично виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна поща и парола, както и че електронната поща посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от страна на Кредитора“. В допълнение се посочва, че в ОУ било посочено, че използването на

Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3268f563-4318-4f39-a433-46a2dda38d14