Протокол № 1510 от 22.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1510 гр. Варна, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100501859 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:17 часа се явиха: при спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК

ВЪЗЗИВНИКЪТ М. В. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА призована, не се представлява.

„ТЕКСИМ

БАНК"

АД, редовно

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 34178/21.10.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на въззивника, адвокат Н., с която се моли да бъде даде ход на делото в негово отсъствие и в отсъствието на доверителя му.

Сочи се, че се поддържа подадената въззивна жалба по подробно изложените в молбата аргументи, като се оспорва отговора на същата.

Изразено е и становище по същество на спора, като е отправено искане за присъждане на сторените разноски за две инстанции, като списъкът на разноските по чл. 80 ГПК е обективиран в докладваната молба.

Моли, да му бъде даден срок за депозиране на подробна писмена защита.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 33931/20.10.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат К. К., в която е посочено, че поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в 1 днешно съдебно заседание, като не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Сочи се, че се поддържа отговора на въззивната жалба. Не се правят доказателствени искания.

Изразено е и становище по съществото на спора.

В молбата е обективирано възражение за прекомерност по отношение размера на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение и се моли същият да бъде редуциран.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 33937/20.10.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат К. К., идентична по съдържание с молба вх. № 33931/20.10.2026 г.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в разпоредително заседание Определение № 4776/25.09.2026 година:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 475/06.01.2026 г. от М. В. С., чрез адв. Т. Н., против Решение № 4169/20.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4169/20.11.2025 г. по описа на РС Варна, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „ТЕКСИМ БАНК" АД, с ЕИК 040534040, седалище и адрес на управление, гр. София, район „Възраждане", бул. „Т. Александров" №117, следните суми: 5019.00 евро (9 816,31 лева), представляваща просрочена главница, 429.66 евро (840,34 лева) - договорна лихва за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г. и сумата от 94.85 евро (185,51 лева) наказателна лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2019 г. до окончателното плащане, на основание Договор за потребителски кредит № 10700КР-АА 0051/13.06.2017 г., за които суми е издадена Заповед № 2

140/16.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 318/2019 г., 35 ти състав на Районен съд - Варна.

Изложени са във въззивната жалба съображения за неправилност на първоинстанционното решение, подкрепени с твърдения изтекла погасителна давност за процесните суми. Сочи, че първото поред изпълнително дело № 606/2019 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 01.12.2023 г., поради което давностният срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл още преди подаването на исковата молба. На следващо място, въззивникът твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и по-конкретно, нарушени били разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9а, чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Противно на приетото в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в договора били поместени рефинансирани лихви, представляващи анатоцизъм, който е незаконосъобразен. Оспорва, ч е уведомлението, с което кредитодателят е обявил кредита за предсрочно изискуем, му е връчено редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК. Поддържа, че исковата молба била депозирана след изтичането на едномесечния срок по чл. 422 ГПК.

Не били покрити и изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗПК, поради което поддържа становище за нищожност на договорните клаузи.

Моли за отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени като погасени по давност. При евентуалност, моли за връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения, състоящи се в необсъждане на целия събран по делото доказателствен материал. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 35366/04.05.2026 г. от "ТЕКСИМ БАНК" АД, чрез адв. К. К., в който е застъпено становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението за недопустимост на производството поради пропускане на едномесечния срок по чл. 422 ГПК.

Оспорва наличието на порок при връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на уведомлението от ЧСИ, с оглед упражнената впоследствие адекватна защита от длъжника. Поддържа липса на нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като сочи, че договорът е изписан с шрифт, не по-малък от 12. Счита за неоснователни твърденията във въззивната жалба за неопределеност на ГПР и наличието на 3 анатоцизъм, което се подкрепя и от събраните по делото доказателства. Счита за спазена процедурата по връчване на уведомлението от ЧСИ, като адресът на длъжника бил посетен в три отделни случая. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй като последното предприето изпълнително действие е извършено на 29.10.2020 г. с налагане на запор вземания от банкови сметки на длъжника при "ТЕКСИМ БАНК" АД. С молба от 13.02.2024 г. било образувано и ИД № 208/13.02.2024 г. по описа на ЧСИ Георги Петров Г..

Излага, че съгласно константната практика на ВКС погасителната давност била прекъсната с предприемането на съответни изпълнителни действия, като след това започвала да тече нова такава.

На изложените в отговора оспорвания и доводи е отправено искане за потвърждавана на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 4776/25.09.2026 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 4776/25.09.2026 година.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се 4 произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивника да изложи правните си доводи по съществото на спора, в писмена форма, в едноседмичен срок, считано от днес.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:19 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5