Определение № 923 от 13.08.2025, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 923 гр. Кюстендил, 13.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТИНА Р. МАЛИНОВА като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело № 20251520100051 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Е. С. Й. от АК – Кюстендил, като пълномощник на Л. И. К., с ЕГН: ********** от гр.***, със съдебен адрес: гр. ***, срещу „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, пл. „Света Неделя“ №7, представлявано от Андреа Тониети и Цветанка Георгиева Минчева, с която са предявени частични отрицателни установителни искове за недължимост на сумите от по 1 250 лева, представляващи части от вземанията, за които са издадени изпълнителни листове по ч.гр.д. № 1944/2017 г. и ч.гр.д. № 1945/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В исковата молба и уточнителните такива се твърди, че на 15.09.2017 г. спрямо ищцата бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1945/2017 г. по описа на РС-Кюстендил, съгласно който ищцата била осъдена да заплати солидарно с П. Д. С., ЕГН **********, на „УниКредит Булбанк“ АД неизплатени суми, произтичащи от договор за банков потребителски кредит на физическо лице №*** г., по силата на който на кредитополучателя П. Д. С. бил отпуснат кредит в размер на 12 000 евро, изцяло усвоен, а ищцата била солидарен длъжник. Дължимите суми били в общ размер на 10 516,52 евро, както следва: 9 853,44 евро главница и 663,08 евро – общ размер на лихва за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г., от която сума 270,85 евро договорна лихва за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г. и 392,23 евро обезщетение за забава за просрочени задължения за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г.

По силата на издаден на 15.09.2017г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1944/2017г. по описа на РС – Кюстендил ищцата била осъдена да заплати, солидарно с П. Д. С., на ответното дружество следните суми по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***г.:

32 949,22 лева главница; 2 405,56 лв. – общ размер на лихва за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г., от която сума 84,66 лв. договорна лихва за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г. и 2 320,90 лв. обезщетение за забава за просрочени задължения за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г.; 37,42 лв. – 1 разходи за застраховка за периода от 21.07.2017г. до 13.09.2017г.

Сочи се, че спрямо ищцата не са извършвани никакви принудителни изпълнителни действия за период повече от 5 години за главницата и 3 години за лихвите и е налице изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Ищцата не извършвала плащания след 26.06.2015г.

С оглед гореизложеното се поддържа искане съдът да признае за установено по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 250 лв., частичен иск от сума в общ размер на 10 516,52 евро, представляващи неизплатени суми, произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице №*** г., по силата на който на кредитополучателя П. Д. С. бил отпуснат кредит в размер на 12 000 евро, изцяло усвоен, а ищцата била солидарен длъжник, като дължимите суми били в общ размер на 10 516,52 евро, както следва: 9 853,44 евро главница и 663,08 евро – общ размер на лихва за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г., от която сума 270,85 евро договорна лихва за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г. и 392,23 евро обезщетение за забава за просрочени задължения за периода от 05.03.2017г. до 13.09.2017г., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 15.09.2017г. по ч.гр.д. № 1945/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, поради изтекла погасителна давност.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД и че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1 250 лв., частичен иск от сума в общ размер на 35 392,20 лв., представляваща задължения по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № ***г., както следва: 32 949,22 лева главница; 2 405,56 лв. – общ размер на лихва за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г., от която сума 84,66 лв. договорна лихва за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г. и 2 320,90 лв. обезщетение за забава за просрочени задължения за периода от 25.08.2016г. до 13.09.2017г.; 37,42 лв. – разходи за застраховка за периода от 21.07.2017г. до 13.09.2017г. за които суми бил издаден изпълнителен лист от 15.09.2017г. по ч.гр.д. № 1944/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, поради изтекла погасителна давност.

Претендират се направените разноски.

Представени са писмени доказателства. Иска се съдът да задължи ЧСИ Е. Х., район на действие *** да представи препис от изп. дело № 20177430400911 по описа на ЧСИ, както и да се изискат ч.гр.д. №1945/2017г. и ч.гр.д. №1944/2017г. по описа на КРС.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като „УниКредит Булбанк“ АД не е пасивно легитимирано лице.

С Определение № 549/12.05.2025г. съдът е конституирал като страна в производството в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1766, район „Младост“, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес Парк – София“ №1, сграда 15, вх.А, ет.4.

2

В предоставения му срок за отговор на исковата молба третото лицепомагач е представило такъв. Счита предявения иск за недопустим спрямо първоначалния ответник. Навежда доводи за неоснователността на претенцията.

При извършената проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените искове, преди да пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът констатира следното.

Исковата молба е редовна, а заявените със същата частични искове са недопустими.

Настоящият състав напълно споделя развитото по-долу и формирано при сходна фактическа обстановка становище на съдиите от Софийски градски съд, изразено във влязлото в сила Решение № 3607 от 10.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 5240/2024 г., а именно:

В доктрината и практиката няма спор, че е допустимо предявяването на частичен иск. В Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, в което е разгледана хипотезата на предявяване на частичен осъдителен иск, Върховният касационен съд е изложил в мотивите, че предмет на всяко гражданско дело е въведеното с твърденията на ищеца претендирано или отричано субективно право, което следва да бъде индивидуализирано с основанието и петитума на иска. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. Поради тази причина при отхвърляне на частичния иск като неоснователен обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. Затова силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск води до недопустимост на последващ частичен осъдителен иск, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.

Разгледаната в тълкувателното решение хипотеза обуславя наличието на правен интерес от предявяване на частичен осъдителен иск или частичен положителен установителен иск за парично вземане, по който ищецът би получил частична защита на претендираното вземане в рамките на заявения с петитума размер, но постановките са неприложими в хипотезата на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

3

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тази връзка и наличието на правен интерес при предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка, наличието на която обуславя допустимостта на иска и производството.

Когато инициатор на процеса е длъжникът, който твърди, че част от вземането е недължимо, то този длъжник следва да мотивира правния си интерес да предяви частичен отрицателен установителен иск, който при благоприятен изход на спора би формирал абсолютно същата сила на пресъдено нещо, ако предмет на делото е цялото вземане, а не само негова част. При все, че силата на пресъдено нещо на уважения частичен отрицателен установителен иск е равнозначна на сила на пресъдено нещо на уважения отрицателен установителен иск за цялото вземане (доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК), то при изначални твърдени на ищеца, че не дължи цялото вземане, както е в настоящия случай, той няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск, тъй като с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане. В последващото производство, което има за предмет непредявената част, не би имало нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции – по първия частичен отрицателен установителен иск и по следващите, идентични.

Следователно, щом двете претенции имат един и същ предмет, то няма как да се приеме за допустимо разглеждането им в различни производства.

С предявяването на частичен отрицателен установителен иск на практика ищецът цели да получи защита за цялото оспорено от него вземане, тъй като силата на пресъдено нещо ще се формира за цялото вземане.

Предявявайки частично претенцията си, ищецът длъжник ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърляне на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира сила на пресъдено нещо за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска. Този резултат, от своя страна, не кореспондира на диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това дело. Съгласно чл. 9 ГПК съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права, като следва да прилага закона еднакво спрямо всички. Страните следва да имат еднаква възможност да въздействат върху крайния акт на производството, за да не бъде някоя от страните ощетена спрямо другата. Това налага и принципът на равнопоставеността, който изисква всяка от страните да разполага с равни права, за да защити в процеса материалните си права 4 съобразно процесуалната роля, която заема.

Наред с това в светлината на чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и в съответствие с добрите нрави. След като с предявяването на частичен отрицателен установителен иск длъжникът ищец по същество търси защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане, с разглеждането на такъв частичен иск се създава възможност за злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност, допустимост до касационен контрол и размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за малка част от вземане с ниска цена и нисък размер на дължимата държавна такса съдът следва да разгледа съществуването на цялото вземане в пълния му размер, за да може да извърши преценка дали по-малката част не се дължи.