Решение № 2 от 08.01.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Оряхово, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100251 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Г. П. К. с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца ул. ”Опълченска” №24, чрез адв.

В. В. от АК-Враца, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове, против „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София ж. к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” №1, бл.9, ет.2, представлявано от Ц.П.К. Управител, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр.

София, че клаузите в чл.20 на сключеният между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр.

София, че клаузите в чл.21, ал.4 на сключеният между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр.

София, че клаузите в чл.21, ал.5 на сключеният между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

1

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за бяла карта от 07.04.2022г., сключен със „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр. София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 300 лева под формата на разширен кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна платежна карта Бяла карта.

Сочи се, че договорът е безсрочен, като на кредитополучателя е издаден платежен инструмент – платежна карта №11002406, поемайки задължение до второ число на текущия месец да погасява текущото си задължение по кредита.

Релевира се, че в чл.15, ал.1 от договора е уговорено, че страните са постигнали съгласие, че в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си да плати на падежа, той се задължава в срок от пет дни, считано от активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция или едно физическо лице – поръчител, което да отговаря на посочените в чл.15, ал.1, т.2 условия, а именно да е над 21 години, с минимален осигурителен доход от 1500 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; да не е член на домакинството на кредитополучателя; да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс” ООД.

Отразено е, че в чл.20 от договора е уговорено, че в случай, че кредитополучателят не представи допълнително обезпечение в срока по чл.15, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10 ℅ от усвоената и непогасена главница.

Твърди се още, че съгласно чл.21, ал.4 от договора, страните са се съгласили, че при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1, докато в чл.21, ал.5 е постигнато съгласие, че след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя, за дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Излагат се доводи, че посочените клаузи на чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от сключения Договор за бяла карта от 07.04.2022г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. чл.

22 и чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.

2

По отношение на предявения иск за обявяване за нищожна на клаузата на чл.20 от Договор за бяла карта от 07.04.2022г., се твърди, че същата е неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1, вр. чл.33 от ЗПК, както и по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Сочи се, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Релевира се, че клаузата на чл.20 от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че и клаузата на чл.21, ал.4 от Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е неравноправна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗПК, вр. с чл.10а и чл.33 от ЗПК, тъй като заплащането на такси и разходи по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден до погасяване на текущото задължение се явява в пряко противоречие с чл.10а от ЗПК.

Сочи се, че клаузата на чл.21, ал.4 от договора е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такси и неустойки, които са необосновано високи, както и че противоречи на добрите нрави, което я прави нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

На последно място се релевира, че клаузата на чл.21, ал.4 от Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото не е уговорена индивидуално с кредитополучателя.

Като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД се сочи, че е и нормата на чл.21, ал.5 от договора, тъй като с нея се създава нееквивалентност на насрещните престации. Счита се, че тази клауза също е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, доколкото и тя не е индивидуално договорена.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр. София, че клаузата в чл.20 на сключения между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр. София, че клаузата в чл.21, ал.4 на сключения между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП;

- да бъде признато за установено в отношенията между страните Г. П. К. с ЕГН:********** и „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр. София, че клаузата в чл.21, ал.5 на сключения между тях Договор за бяла карта от 07.04.2022г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11, чл.19, чл.33 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

3

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

Твърди се, че на 07.04.2022г. ищцата Г. П. К. и „Аксес Файнанс” АД са сключили Договор за кредит „Бяла карта” №11002406, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата револвиращ кредит в максимален размер от 400 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез платежен инструмент – платежна карта.

Сочи се, че на 26.01.2023г., въз основа на подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с ЕИК:207172780 /Купувач/ и „Аксес Файнанс” АД /Продавач/, вземането към ищцата е прехвърлено на „цесионера”, както и че последният на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД е упълномощен да уведоми затова длъжника.

Предвид изложеното се излагат твърдения, че предявените искове срещу „АКСЕС ФАЙНАНС“ АД, ЕИК:207140327 гр. София са недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна, такава която не притежава пасивна процесуална легитимация по делото. Моли се делото да бъде прекратено.

На следващо място се излагат доводи, че съгласно чл.15, ал.1 от договора, ищцата дължи обезпечение, единствено в случай, че не изпълни в срок задълженията си по договора. Сочи се, че уговорената неустойка нито е прекомерна, нито противоречи на принципа на справедливостта.

Релевира се, че твърдението на ищцата, че клаузите на чл.21, ал.4 и ал.5 от договора противоречат на добрите нрави са голословни и неподкрепени с никакви доказателства.

Твърди се, че доводи за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави се повдигат няколко години след сключването му, при липса на интерес затова, което прави предявените искове недопустими.

Излагат се доводи, че неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като в случая тя има обезпечителна функция – цели обезпечаване изпълнението на едно договорно задължение, а именно предоставяне на поръчителство. Също така, се сочи, че тя има и обезщетителна функция, като обезщетява кредитора от вредите на договорното задължение, които са свързани със събирането/несъбирането на дължимите от кредитополучателя суми по договора, както и е налице санкционна функция – санкциониране на потребителя за неизпълнение на едно свое задължение.

Счита се, че не е налице заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като неустойката не е предвидена от законодателя като елемент на ГПР.

По отношение на клаузите на чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от договора се твърди, че разходи за събиране на вземането се дължат в случай, че кредитополучателят не заплати в посочения в договора срок за плащане, текущото си задължение, както и че разходът за събиране на вземането се 4 дължи единствено в случай, че е обявена предсрочна изискуемост на задължението на кредитополучателя по договора, съобразно уговорените хипотези затова.

Релавира се, че в чл.19, ал.1, т.3 от ЗПК, изрично е посочено, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Поради това се счита, че разходите за неизпълнение на задължения на потребителя не само, че не са забранени, ами и за тях има специални текстове, които гарантират тяхното ясно посочване.

Цитира се практика, за която се твърди, че приема, че действията по събиране на заема и свързаните с това разходи са част от дейността по управление на същия.

Счита се, че договорът за кредит напълно отговаря на изискванията на чл.22 от ЗПК.

Моли се съдът да отхвърли предявените искове за нищожност на Договор за бяла карта от 07.04.2022г. като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски и се прави възражение, че ищцата е материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния й представител адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за кредит „Бяла карта” от 07.04.2022г., сключен между ответника „Аксес Файнанс“ ООД като „кредитодател“ и ищеца Г. П. К. като „кредитополучател“ е, че последната е получила револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, като е поела задължение да я ползва и върне съгласно условията на договора.