Решение № 115 от 09.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330101497 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Х. И., ЕГН: ********** против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 123,87 лева по изпълнителен лист от 25.04.2012 г. , издаден по т.д. № 2486/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение, VI-2 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ** ******

В исковата молба се твърди, че срещу ищецът бил издаден процесния изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение от 2010 г. за сумата от 3123,887 лева и законна лихва от 11.03.2010 г. до погасяване на задължението.

Сочи се. че ответното дружество образувало изп. дело № ** г. по описа на **, като с покана за доброволно изпълнение за от 24.11.2023 г. ищецът бил уведомен зa задължението му и бил насрочен опис на движими вещи.

Твърди се, че вземането на ответника спрямо ищеца е погасено по давност, която започва да тече от датата на влизане в сила на решението като петгодишната давност започнала да тече март през 2010 г. и същата е изтекла през март 2015 г. за главницата, а за лихвата през март 2013 г.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор 1 на ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни съображения, че погасителната давност за вземането не е изтекла и се моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявения иск.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.

Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д.

№ 510/2018 г., IV г. о. Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът за ищеца е налице правен интерес да отрече дължимостта на вземането по изпълнителния лист.

С Определение № 2330/29.08.2024г. на ОС – Пловдив по в.ч.гр.д. № 2109/2024г. е прието, че правният интерес не е предпоставен от необходимостта в предмета на исковата молба по чл. 439 ГПК да бъдат включени всички вземания, които фигурират в издадения изпълнителен лист.

Ето защо, искът и само за част от вземанията по листа е допустим.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в 2 полза на кредитора „Профи Кредит България“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от 25.04.2012г., по т.д. № 2486/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение, V I - 2 състав, за процесното вземане, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ** ** с рег. **. С молбата за образуване на изп.д. от 03.07.2012г. взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД е поискал налагане на запор в „Банка ДСК“ АД на длъжника, както и е възложил по реда на чл. 18 З** извършване на изпълнителни действия, като запорът е наложен на 23.07.2012г. С Постановление на ** от 07.12.2017г. изпълнително дело № ** г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция. С Договор за цесия от 08.08.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е прехвърлило на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД вземанията си по процесния изпълнителен лист.

На 11.04.2022г. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ** г. по описа на ** ***** по искане на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ АД, като на основание чл. 18 З** на съдебния изпълнител е възложено да извършва всички необходими действия в изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, която давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл.

114, ал. 1 ЗЗД/.

Спорно по делото е дали след влизане в сила на Решение № 521/11.03.2010г. по вътр. арб. д. № **г. по описа на а. Б.Г. /11.03.2010г./ са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата молба се твърди, че такива не са предприети.

Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното 3 валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Съдът намира за необходимо да посочи, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. № 854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС, решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.

На първо място в настоящия случай следва да се отбележи, че постановките на Тълкувателно решение № 3/28.03.2020г., постановено по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, в смисъл, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по 4 изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение в настоящия случай. Това е така, доколкото с молбата за образуване на изп.д. от 03.07.2012г. взискателят „Профи Кредит България“ ЕООД е поискал налагане на запор в „Банка ДСК“ АД на длъжника, както и е възложил по реда на чл. 18 З** извършване на изпълнителни действия, като запорът е наложен на 23.07.2012г., но след 23.07.2012г. до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на 26.06.2015г. не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Следователно, изпълнителното дело е било прекратено ex lege, поради настъпила перемпция на 23.07.2014г., независимо от това, че липсва постановление на **, следователно към 26.06.2015г. липсва висящ изпълнителен процес.

Следователно, предмет на изследване следва да бъдат изпълнителни действия, предприети след 23.07.2014г. /датата на прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, доколкото преди това погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист не е текла, предвид наличието на висящ изпълнителен процес.