Определение № 1319 от 11.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 11.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20268002900614 по описа за 2026 година, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на ищците С. М., И. М. и В. М., чрез адв. Г. А. от ВАК, срещу решение № 243/10.10.2025г. по възз.т.д.№ 275/2025г. на Апелативен съд - Варна. С него, след отмяна на решение № 260037/18.12.2023г. по т.д.№ 132/2020г. на Окръжен съд - Варна, са отхвърлени предявените против „Диа Строй“ ЕООД и М. П. М. евентуално съединени искове, с правно основание чл.135, ал.1 и ал.3 ЗЗД за обявяване за относително недействителен спрямо ищците на договор, обективиран в нотариален акт № 128, том ІІ, peг. № 4757, дело 297 от 2019г. на нотариус П.С., с peг. № 335 на НК, вписан, вх. peг. № 16488 от 28.06.2019г., акт № 7, том XLVI, дело № 9914, с който „Диа Строй“ ЕООД прехвърля на М. П. М. правото на собственост на апартамент

№

1, с идентификатор***., в жилищна сграда 6, в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Варна, целият с площ от 84,91 кв.м., ведно с изба № 1 с площ 5,00 кв.м. и заедно с припадащите се 6,9203% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т. 3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална 1 незаконосъобразност и необоснованост. Касаторите оспорват, като извършени в нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в неизвършване на анализ на доказателствата и необсъждане на връзката между тях и неправилно разпределяне на доказателствената тежест, изводите, че атакуваната разпоредителна сделка е възмездна и няма увреждащ характер. Изразяват несъгласие и с извода, че ответникът М.М. е изправна страна по предварителния и по окончателния договор, който намират да е извършен в противоречие на доказателствата по делото. Считат, че въззивният съд е следвало да достигне до извод, че договорът е нищожен, като е привиден, на осн. чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, поради което е следвало служебно да приложи последиците на нищожността и да мотивира с него основателността на иска по чл.135 ЗЗД. Оспорват и извода, че е изключено намерението за увреждане, като извършен в несъответствие с доказателствата по делото. По изложените съображения искането е за отмяна решението и за уважаване на предявените искове, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендират за присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК очевидна неправилност, е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да допълни доклада, в изпълнение на неговото служебно задължение да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото, и да им укаже кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест и за кои твърдяни от страните факти не сочат доказателства, за да могат да предприемат съответни процесуални действия, включително да посочат нови доказателства?

2. Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и достатъчно ли е за доказването на „знание за увреждане“, като предпоставка по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД, установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции/косвени доказателства/, като напр. изброените в т.15, б.б. „а“-„е“?

3. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него 2 доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

5. Относим и допустим ли е за доказване на предпоставката по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника - приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор/ лицето, с което длъжникът е договарял/ изявленията, направени от последния в самия нотариален акт относно състоянието на строежа и съществуващото задължение за довършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация в рамките на оставащия срок – по-малко от 6 месеца?

6. Достатъчно ли е за доказване на същата предпоставка по чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства- индиции/косвени доказателства, като напр., че а/ купувачът-ответник-приобретател е направил изявление пред нотариуса, от което се установява знанието му за състоянието на имота/груб строеж/ и фактическата невъзможност той да бъде довършен/построен/ и въведен в експлоатация в рамките на оставащия срок от по-малко от 6 месеца след датата на сключване на сделката б/ при сключване на атакувания договор с представен предходен документ за собственост, в който изрично е уговорено, че, ако „Пресианстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок, касаторите, в качеството им на възложители, имат право да развалят сключените договори и да претендират от двамата, в условията на солидарност, неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева в/ обстоятелството, че договорената продажна цена не е платена по предвидения в закона ред/ чрез безкасов/вирментен превод по сметка на продавача/ и не са представени доказателства да е платена изцяло г/ при наличие на предварителен договор с касаторите ответникът М.М. сключва окончателен договор с „Диа строй“ ЕООД със същия предмет, 3 но без да му плати каквато и да е цена д/ липсват доказателства за отчетна сделка между пълномощник и неговите доверители, защото се твърди, че Т.Т. е бил пълномощник на касаторите и именно в това си качество е сключил предв. договор е/ договорената продажна цена не е платена по предвидения в закона ред/чрез банков превод/ и в нарушаване на изискванията на ЗОПБ/чл.3, ал.1, т.2/

7. Допустимо ли е решението на въззивния съд, когато задължителен необходим другар не е бил конституиран във въззивното производство в нарушение на чл.235, ал.2 ГПК?

С писмен отговор ответникът М.М., чрез адв. К. В. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Не е постъпил в срок писмен отговор от ответника „Диа Строй“ ЕООД.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Сезиран с въззивна жалба на един от двамата ответници - „Диа строй“ ЕООД срещу първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е установил, че с договор от 05.06.2019г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за довършване на строителството и въвеждане на сградата в експлоатация, ищците са прехвърлили на ответното дружество „Диа Строй“ ЕООД процесния апартамент № 1 (както и апартамент № 4, апартамент № 8 и ателие № 4), а на трето неучастващо по делото дружество - „Пресиянстрой“ ЕООД - гараж № 1, които самостоятелни обекти се намират в жилищна сграда, изградена на етап „груб строеж“ и частично извършени допълнителни работи, срещу насрещно, поето солидарно от „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД, задължение да осъществят цялостно и качествено завършване на сградата и предвидените довършителни работи, констатирано с акт, обр. 15 в шестмесечен срок от подписване на нотариалния акт и договор от същата дата, и да подадат документи за въвеждане на сградата в експлоатация в тримесечен срок от подписване на акт, обр.15. Установил е, че с договор за покупко-продажба от 28.06.2019г., обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, „Диа Строй“ ЕООД е продало на М. М.

4 апартамент № 1, ведно с прилежащата изба и припадащите се ид.ч. от общите части на жилищната сграда, завършена на етап „груб строеж“ и частично извършени довършителни работи, и от правото на строеж. Също така е установил, че с влязло в сила на 02.02.2023г. решение по т.д. № 2116/2019г. на Окръжен съд - Варна договорът от 05.06.2019г. е развален, поради неизпълнение на поетите по него задължения от „Пресиянстрой“ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД.

Въззивният съд е констатирал, че по втората обективна предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД и в двете хипотези на ал.1 и ал.3 ЗЗД– увреждащ характер на атакуваната сделка ищците са въвели твърдения в исковата, допълнителната и уточняващата молба, че ще бъдат затруднени да върнат в патримониума си полученото на отпаднало основание при разваляне на договора с ответното дружество от 05.06.2019г. По тези твърдения решаващият състав е изтъкнал, че задължението за връщане на даденото по договора от 05.06.2019г. е възникнало с неговото разваляне по съдебен ред, настъпило на 02.02.2023г., когато е влязло в сила решението по т.д.№ 2116/2019г. на ОС - Варна. Посочил е, че до развалянето на договора от 05.06.2019г. по съдебен ред ищците се легитимират като кредитори за получаване на резултата от възложеното строителство и спрямо този кредиторов интерес разпоредителната сделка от 28.06.2019г. е много преди изтичане на уговорения в договора от 05.06.2019г. шестмесечен срок за завършване на сградата, поради което няма увреждащ характер. Приел е, че това е така, с оглед спецификата на договора за строителство на жилищна сграда, характерно за който е собственикът на поземления имот и възложител да прехвърли на изпълнителя в началото или по време на строителството идеални части от правото на собственост, правото на строеж или право на собственост върху конкретно обособени самостоятелни обекти след тяхното възникване, чрез разпореждането с които изпълнителят да има възможност за набави необходимите средства за извършване на строителните работи.

Посочил е, че увреждащ характер би имало разпореждането, извършено след изтичане на уговорения срок за завършване на сградата, при констатирано неизпълнение на задълженията на изпълнителя, доколкото продажбата на прехвърлените с договора от 05.06.2019г. обекти би препятствала връщането на полученото по договора след евентуалното му разваляне. Приел е, че няма основание да се приеме, че сделката, извършена три седмици след началото на 5 уговорения шестмесечен срок за довършване на сградата, има увреждащ характер, тъй като нито се твърди от ищците, нито от доказателствата се установява, че в шестмесечния срок изпълнителите не са извършили каквито и да е действия за довършване на строителството на сградата. По същите съображения съставът на апелативния съд е приел, че атакуваната сделка е извършена преди възникване на вземането на ищците, поради което не е налице хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД, а за основателността на претенцията следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД. За пълнота на изложението е посочено, че, дори да се приеме, че към момента на атакуваната сделка ищците са имали непарично вземане по отношение на ответното дружество по договора за изработка от 05.06.2019г. за довършване на строителството и въвеждане в експлоатация на сградата, то с упражняване на правото на разваляне по съдебен ред на договора са погасени произтичащите от него права и задължения. Прието е, че единственият правопораждащ факт с правно значение, обуславящ претенцията по чл.135 ЗЗД, е твърдението на ищците за наличие на непарично вземане за връщане на даденото по договора на отпаднало основание, възникнало на 05.12.2019г., когато е изтекъл шестмесечният срок, уговорен в договора от 05.06.2019г., което е след сключване на атакуваната сделка. Направен е краен извод, че липсват предпоставките за уважаване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, съответно обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго за отхвърлянето му.