Решение № 536 от 04.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Бургас, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. В. като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20242100101817 по описа за 2024 година Ищците Н. Н. К. и М. Н. К. и двете от гр.В. чрез пълномощника адв. Сергей Иванов с адрес на адвокатската кантора: гр. София, ***, ет.

1, ап. 4 са предявили искове против И. Н. П., от гр. Б. за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 26 037,11 лева,които суми представляват сбор от обезщетения за незакупени вещи и за неизпълнени и/или некачествено изпълнени СМР на жилищна сграда с идентификатор № *** в режим на етажна собственост , находяща се в град С. на ул.

„К." №*, както и неизпълнени и/или некачествено изпълнени СМР на самостоятелни обекти в същата сграда с идентификатори № *** и № ***, уговорени по предварителен договор от 27.01.2012 г., сключен между наследодателите на ищците Н. Н. К. и Л. П. К. и И. Н. П., обявен за окончателен с влязло в сила Решение № 384 по гражданско дело № 1648/2020г., на Окръжен съд - Бургас, ведно със законната лихва върху сумите от по 26037,11 лв. , считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените съдебни разноски. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на част от исковите претенции в общ размер на 2 770 лева, формулирани подробно в пункт III от исковата молба, предявяват иск за осъждане на ответника да 1 заплати на всеки от ищците по 1385 лева, представляващи размера на обедняването на ищците, с която ответникът се обогатил, като си спестил разходи за СМР, които е бил длъжен да извърши на обект жилищна сграда в режим на етажна собственост , находяща се в град С. на ул. „К." № * с идентификатор № ***, за изграждането от железобетон на двата покрива на сградата и една подпокривна железобетонна плоча, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни разноски.Твърдят, че наследодателите на ищците - Н. и Л. К.-съпрузи ,са сключили с ответника И. П. предварителен договор на 27.01.2012 г., за изграждане/довършване на жилищна сграда в гр.С., находяща се на ул. „К.“ № * и за прехвърляне на ответника на следните обособени обекти в нея самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** - първи самостоятелен етаж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** - втори самостоятелен етаж, при изпълнение от негова страна на условията по сделката.Сочат,че останалите два самостоятелни обекта в сградата с идентификатори съответно № *** /за трети самостоятелен етаж/ и № *** /за четвърти самостоятелен етаж/ остават в собственост на съпрузите- наследодатели на ищците.Заявяват,че по време на действието на горепосочения договор Н. и Л. К. почиват.Посочват,че съм договора е подписан

Анекс от 08.06.2018 г.Твърдят,че преди подписване на предварителния договор сградата е била изградена до степен на завършеност груб строеж от друг строител, като строежът е бил спрян поради извършено незаконно строителство.Заявяват,че сградата е заснета и нанесена в действащата КК и КР на град Созопол, община Созопол, област Бургас още през 2007 г. със Заповед №РД-1860/04.10.2007г. на Изп. Директор на АГКК, като жилищна сграда на четири етажа, находяща се на ул. „К.“ №*, с идентификатори на всеки самостоятелен етаж: № *** /за първи самостоятелен етаж/; № ***

/за втори самостоятелен етаж/; № *** /за трети самостоятелен етаж/; № *** /за четвърти самостоятелен етаж/.Сочат,че след сключване на горепосочения договор с ответника, с констативен протокол № 76/24.08.2012 г. на служители на Община Созопол е установено, че незаконното строителство, за което е спрян обектът, е премахнато /писмо ОС 559-00-335/25.03.2013 г. - ДНСК Бургас/. Твърдят,че поради неизпълнение от 2 страна на ответника на задълженията му по договора, съгласно уговореното и в срок - чл. 2 от раздел II от договора, респективно пункт 1 т.2 от Анекса, съответно и поради неизпълнение по уговорения в договора начин, горепосоченият договор е развален, считано от 12.06.2020 г. ,като изброяват начините,чрез които са уведомили ответника за развалянето. Посочват,че с влязло в сила на 29.06.2023 г. Решение № 384 по гражданско дело № 1648/2020г. на ОС - Бургас, горепосоченият предварителен договор на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен /въззивно решение № 133/22.07.2022г., постановено по в.гр.д. № 163/2022 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, не е допуснато до касационен контрол с Определение № 1898/29.06.2023г. по гражданско дело № 4531/2022г. I ГО ВКС/ в отношенията между страните по делото И. Н. П., Н. Н. К. и М. Н. К..Посочват,че въз основа на обявения за окончателен предварителен договор, ответникът е станал собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори №

*** - първи самостоятелен етаж /в решението е посочено партер/ и СОС № *** - втори самостоятелен етаж/, срещу задължението да изпълни облигационния резултат, съгласно договорa от 27.01.2012 г. и Анекса към него. Твърдят,че ответникът не е изпълнил уговореното по договора,като подробно се аргументират.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл.265,ал.1,т.2 от ЗЗД . Предявените в условията на евентуалност искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва претенцията за неизпълнение и/ или лошо изпълнение на СМР като недопустима, с оглед разрешаването й с влязло в сила съдебно решение.

Оспорва исковете по основание и размер. На първо място се посочва, че цитираните съдебни решения на три инстанции, непротиворечиво приемат за установено, че предварителният договор е изпълнен от строителя (ответника по делото), което дава основание съдът да обяви предварителния договор за окончателен. В мотивите на съдебните решения се констатира, че има дребни несъответствия и пропуски, но те не могат да бъдат приети за съществени и респ. да обосноват друг извод на съда. Съдилищата са възприели изводите на вещото лице, че пропуските и недостатъците намаляват стойността на имота с 1-2 %. Акт обр.15 за сградата е подписан на 16.12.2019г. Този удостоверителен документ е подписан не само от строителя, а и от автора на арх. проект, 3 конструктора, както и още 5 различни специалисти по отделните части, които установяват годността за приемане на строежа и съответствието му с одобрените строителни книжа. Предвид това счита претенцията за неизпълнение и/ или лошо изпълнение на СМР за процесния обект за решена с влязло в сила съдебно решение и неподлежаща на преразглеждане. На следващо място, оспорва твърденията, че довършителните работи и обзавеждането са извършени без съгласуване, както и основаната на тях претенция. Сочи, че страните през целия период на извършването на СМР са били в постоянен контакт и са съгласували по телефона буквално всички дейности. Счита направения с исковата молба „избор“ на врати, настилки и обзавеждане без правна стойност. Твърди, че такъв избор е направен през 2019 година, когато СМР и монтажите са били извършвани. Като доказателство представя част от разменена кореспонденция по отношение на одобрение на избора на вещи и настилки. Оспорва претенцията, че СМР не са извършени по инвестиционния проект от 1997 година като неоснователна.

Сочи, че този въпрос е детайлно разискван по цитираните съдебни производства, като всички съдилища са възприели извода, че изготвянето на нов проект от 2016 година е било абсолютно необходимо, тъй като това представлява изискване на Министерството на културата и без него проектът не може да бъде съгласуван, респ. сградата да получи разрешение за експлоатация. По отношение на водопроводната инсталация и в частност водомерните възли твърди, че са изградени съгласно изричните изисквания на възложителите по предварителния договор. Този начин на изграждане се различава от съгласувания проект по част ВиК, но не противоречи на чл.11, ал.4, Наредба № 4/14.09.2004 година. Оспорва претенцията, че определени строителни работи не са извършени. Твърди, че поставените керемиди са тип „Мизия“, тъй като такива са предвидени в одобрения инвестиционен проект.

Счита, че той е задължителен за изпълнение с оглед приемането на сградата и има приоритет пред уговореното между страните, а в р. III-3 от предварителния договор е вписано „изпълняват се по проектна документация“. Подово покритие „ламинат“ е положено в имота на ищците СОС с идентификатор ***. Горен ред шкафове в СОС с идентификатор *** не може да бъде поставен поради липса на височина предвид спецификата на помещението (възможността да се отваря прозореца) и скосяванията на тавана. Подово покритие „ламинат“ в СОС с 4 идентификатор *** в частта му под покрива не е поставен, но е положен гранитогрес. Топлоизолация от вата под покрива е поставена. От описанието в предварителния договор не става ясно дали цитираната марка „Саламандър” е марка за дограма или марка стъклопакет с дебелина 5 мм.

Съдилищата по цитираните съдебни решения приемат заключението на вещото лице, че при проектираните големини на прозорците дебелината на стъклопакета (4 или 5 мм) не променя съществено комфорта на сградата.

Твърди, че такава марка дограма и стъклопакет не е била налична за предлагане в България към момента на сключване на предварителния договор, т.е. изискването е неизпълнимо за строителя. По одобрения проект няма предвиден парапет в СОС ***. Оспорва евентуалния иск по чл.59 от ЗЗД като неоснователен. Твърди, че строителят-ответник не е влагал по-евтини материали от уговорените, за да реализира облага от разликата в цените. Извършените от строителя СМР и различни услуги са насрещна престация по предварителния договор за прехвърляне на обособени обекти срещу СМР. Претенциите, свързани с конструктивното решение на покрива (стр.6, III) са неоснователни. Довършването на сгР.та се изпълнява по съгласуван, вкл. с МК, проект за довършване на сградата, който е от 2015 година. Съгласуването е направено с писмо 745/27.11.2015 година. Всички позовавания на стария проект на сградата от 1997 година са неоснователни.

Оспорва изцяло размера на двата предявени иска при условие на евентуалност.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото,а това се установява и от приетите писмени доказателства,че на Н. К. и Л. К. и двамата от гр.В.,съпрузи,наследодатели на ищците по настоящото дело, с договор от 15.09.1990 год., сключен въз основа на заповед № 294 от 16.06.1990 год. на Председателя на ИК на ОНС Созопол,по реда на действащите към датата на заповедта и сключването на договора разпоредби на чл.15 и чл.13 от ЗС е било отстъпено право на строеж върху държавeн парцел XI в кв.22 по плана на гр.Созопол за изграждане на жилище по одобрен план в 5-годишен срок от сключване на договора.Впоследствие,с анекс от 08.08.1995 год. срокът е продължен с една година.Безспорно е също,че имотът,върху който е било отстъпено правото на 5 строеж , се намира на ул.“ К.“ в стария град на С.Общоизвестно е,че от 1974 год. старият град е обявен за архитектурно-исторически и археологически резерват под името „Старинен С.“.С оглед на тази особеност на стария град собствениците на имоти в него,независимо дали конкретният имот представлява недвижима културна ценност/респ. паметник на културата по смисъла на отменения ЗПКМ/ или не , са длъжни да търпят ограниченията на собствеността не само с оглед на благоустройствени цели ,които ограничения важат за всички собственици на имоти на територията на Република България и се уреждат понастоящем от ЗУТ,а преди това от ЗТСУ,но и специални ограничения,които се уреждат понастоящем от ЗКН,а преди това от ЗПКМ.

Безспорно е също така,а това се установява и от събраните писмени доказателства,че наследодателите на ищците след придобиване на правото на строеж са пристъпили към упражняването му,като е било възложено и през 1995 год. е бил изготвен проект за жилищна сграда- листи от 42 до 62 вкл. На 12.12.1997 год. съобразно одобрени проекти от същата дата на съпрузите е било издадено разрешение за строеж под № 91 за извършване на предвидените в проекта строително монтажни работи с оглед осъществяване на жилищна сграда.Видно е от приложените писмени доказателства,че преди внасяне на проектите за одобрение с оглед издаване на разрешение за строеж, те са били представени за съгласуване на НИПК към МК.На 03.12.1997 год. с писмо № 636 НИПК е съгласувал работен проект за жилищната сграда ,част „Архитектура“ .Безспорно е,че съпрузите К. са възложили изпълнението на жилищната сграда по одобрените през 1997 год. проекти на строител.Разрешението за строеж под № 91 от 1997 год. е било презаверявано на два пъти –на 08.11.2002 год. с оглед решение на ВКС № 1501 от 21.01.2002 год. и на 10.11.2008 год.,видно от съдържанието му-лист 13 от делото.На 11.12.2003 год. гл.архитект на Община Созопол е одобрил корекции на проекта за сградата,одобрен през 1997 год. ,видно от отбелязванията върху някои от чертежите на листи от 42 до 62 от делото.Със заповед № 44 от 23.03.2005 год. на Началника на РДНСК-Бургас е било спряно строителството,поради допуснати отклонения от одобрените проектиизграждане на надзид към уличната регулация на строежа,монтиране на дървен навес,завишаване височината на втори етаж..През 2005 и през 2006 год. в НИПК са били внесени :архитектурен проект-заснемане на изпълнен в отклонение от съгласувания проект покрив на сградата и екзекутив за промяна 6 на покрив в УПИ по време на изпълнението на жилищната сграда,като с писма № 6189/02.06.2005 год. и № 288/22.03.2006 год. НИПК е отказал съгласуването им.През 2008 год. отново са били внесени в НИПК екзекутивни чертежи към работния проект,част архитектурна на жилищната сграда като отново съгласно писмо № 4022 от 03.2008 год. НИПК те не са били съгласувани.В началото на 2009 год. НИПК с писмо № 4022 от 02.02.2009 год. отново е отказал съгласуване на представените преработени екзекутивни чертежи за жилищната сграда на наследодателите на ищците.В това писмо изрично е посочено,че изпълнената в имота сграда е съвременна и не притежава статут на паметник на културата,но с обемно- фасадното си решение участва активно в уличния силует на резервата по ул.“К.“,откъм морския бряг,поради което институтът не разглежда вътрешните промени,а се произнася съгласно правомощията си по