Решение № 71 от 27.06.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Търговище, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно гражданско дело № 20223500500083 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по в.гр.д. № 83/2022г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна жалба от ответника „М...“ ЕООД, представлявано от управителя М.К., чрез своя процесуален представител адв.

П.М. против Решение № 260032/15.12.2021г., постановено по гр.д. № 662/2020 г. на Районен съд – Търговище, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца „М......“ ЕООД, представлявано от Н.С. сумата от 18672 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за изработка от 17.05.2018 г. и издадени във връзка с договора 6 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, за което вземане е издадена по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение № 22/29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 124/2020 г. по описа на РСТ. С обжалваното решение е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника против ищеца за прихващане с вземането му в размер на 27224,76 лева, възникнало на основание договор за изработка от 17.05.2018 г., представляващо обезщетение за неизпълнение.

С доводи за неправилност, незаконосъобразност, нарушение на материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения установителен иск като неоснователен и недоказан и 1 съответно да бъде уважено направеното възражение за прихващане.

Въззивникът на първо място твърди, че доставената от него на ищеца по договора суровина за обработка – кокоше месо е в обем от 17893,82 кг.

Същата е доставена с две доставки от 19.10.2018 г. и 27.11.2018 г., което се доказва от представените стокови разписки, пътни листове и фактури, както и от разпита на св. М. Пашов и обясненията на управителя на „М...“ ЕООД.

Според въззивника самият ищец също признава в исковата молба, че му е била доставена суровина от 16 тона кланични трупове от кокошки носачки.

Според въззивника ищецът е преработил и разфасовал само част от доставената суровина в обем от 3565 кг, като са произведени 5086 кг пилешки полуфабрикати. Въззивникът сочи, че ищецът е признал, че е имало останало количество суровина, което е останало непреработено. Същото според ищеца е било унищожено, но е представен документ, според който е унищожена стока на друго дружество – „М...“ ЕООД.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че е оспорил една от фактурите, по която ищецът е предявил част от исковата си претенция. Във фактурата е вписано, че сумата се дължи по договор за съхранение, а въззивникът оспорва такъв договор да е бил сключван с ищеца. Фактурата е била осчетоводена и от двете страни, но въззивникът я е осчетоводил по погрешка и е нямало как тя да бъде отписана едностранно.

Въззивният жалбоподател твърди също, че той е бил изправната страна по договора за изработка, доколкото е било заявено за преработка цялото доставено месо, а ищецът не го е преработил. Срокът на годност на доставеното месо е бил 12 месеца, но същия може да се удължи при преработката чрез влагане на допълнителни адитиви. Срокът на годност на всеки продукт се вписва в търговските документи, придружаващи стоката след взимане на проба от същия, но в случая ищецът не е представил тези документи поради това, че същите са били унищожени.

По отношение на отхвърленото възражение за прихващане въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е могъл да установи действителното доставено от ответника на ищеца непреработено месо, както от представените фактури, издадени от ищеца, така и по експертен път чрез назначаването на съдебнотехнологична експертиза от експерт хранителен технолог. Искането за назначаване на такава експертиза неправилно е било отхвърлено от районния съд, според въззивника.

С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „М......“ ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Д.Т. оспорва основателността на въззивната жалба поради необоснованост. Въззиваемият твърди, че първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения по дължимостта на вземанията, предмет на установителния иск и правилно е приел направеното от насрещната страна възражение за прихващане като неоснователно. Въззиваемият сочи, че в случая е била налице забава на кредитора, от страна на ответника. Не са били отправени заявки от негова 2 страна до ищеца, с които да бъдат определени количествата и видовете полуфабрикати, които ищецът да произведе.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. П.М., която поддържа въззивната жалба, като моли същата да бъде уважена и да бъде отменен изцяло или частично постановеното решение на първоинстанционния съд. Адв. М. твърди, че от заключението на вещото лице по съдебнотехнологичната експертиза се установява, че доверителят е доставил 17893 кг кокоше месо, като са неправилни изводите на първата инстанция, която не е приела за доказана втората доставка на кокоше месо.

Според въззивника „М......“ ЕООД се е обогатило с разликата от 5423 кг.

Претендира и сторените разноски.

Въззиваемият в съдебно заседание се представлява от адв. Д.Т.. Той счита, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Според адв. Тончев в заключението на вещото лице по съдебнотехнологичната експертиза са съобразени само количествата преработено месо по неплатените фактури, а не и по фактура № 1303/10.10.2019 г., която ако бъде съобразена при метода, по който вещото лице е направило своите изчисления ще се получи, че цялото преработено месо от „М...“ ЕООД е било над 16 тона – толкова, колкото и въззивникът твърди, че е доставил. Претендира и сторените разноски.

Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 124/2020 г. на Районен съд - Търговище ищецът „М......“ ЕООД е подал заявление, с което е поискал съдът да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

Подаденото от ищеца заявление по чл. 410 ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за изпълнение № 22/29.01.2020 г. за сумата от 18 672 лв., представляваща сбор от неизплатени главници по търговски договори за изработка, във връзка с които са издадени 6 бр. фактури, както следва:

Фактура № **********/13.06.2019г.; Фактура № 1000001129/17.06.2019г.;

Фактура № 1000001300/08.10.2019г.; Фактура № 1000001302/09.10.2019г.;

Фактура № 1000001303/10.10.2019г.; Фактура № 2000000114/30.11.2019г. за периода 13.06.2019 г. до 30.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, като са присъдени и разноски в заповедното производство. В срока по чл. 414 ГПК ответникът „М...“ ЕООД е депозирал писмено възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед, без да са посочени конкретни основания. Заповедният съд, на основание чл. 415 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника, което определя правния му интерес от предявяване на настоящия иск, с правно основание чл. 422 ГПК.

3

С исковата молба ищецът освен цитираните по-горе фактури е представил и извлечение от счетоводна сметка 411 за периода: 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. и клиент: „М...“ ЕООД. От същата се установява, че процесните 6 броя фактури на обща стойност от 18672 лева са отнесени в графа Салдо и подграфа Дебит.

Безспорно е по делото, че между страните на 17.05.2018 г. е бил сключен договор за изработка, приложен на л. 92 от първоинстанционното дело, по силата на който ищецът се е задължил да произведе по заявка, с доставена от ответника суровина и да прехвърли на последния правото на собственост върху стоките: пилешки полуфабрикати - кебапчета, кюфтета, сурова наденица, карначета, плескавица и други съгласно заявката на възложителя, да разфасова пилета и кокошки, доставени от ответника, да тумблира пилешки разфасовки — пържоли, филета, крила и други, съгласно заявките на ответника. Ответникът е поел задължение да заплати на ищеца стойността на изработените стоки, при цена, която е договорена при подаване на всяка заявка - чл. 2.1.1, като плащането е следвало да бъде извършено по банков път. Видно от договора - чл. 4.1, ищецът е следвало да изработи и достави стоките, в срок, определен от ответника при всяка една подадена заявка. Не е спорно между страните, че в изпълнение на договора ответникът е доставил суровина, а ищецът е изработил и му е предал стоките, описани във Фактура № **********/13.06.2019 г. на стойност 1310,00 лв.; Фактура № 1000001129/17.06.2019 г. в размер на 911,06 лв.; Фактура № 1000001300/08.10.2019 г. на стойност 1635,24 лв.; Фактура №

1000001302/09.10.2019 г. на стойност 6216,12 лв.; Фактура №

1000001303/10.10.2019 г. на стойност 2119,58 лв.

С отговора на исковата молба ответникът представя Фактура № **********/16.03.2019 г. (лист 70) на обща стойност 1870,10 лева с доставчик „М......“ ЕООД и получател „М...“ ЕООД. Не е спорно между страните, че дължимите суми по фактурата са платени, както и че същата е също издадена в изпълнение на договора за изработка от 17.05.2018 г.

От представените по делото като доказателства стокови разписки № 4193/18.10.2018 г., № 4223/22.10.2018 г. и № 4535/26.11.2018 г. и търговски документи към тях, издадени от „Н.....“ ЕООД се установява, че „Н.....“ ЕООД е предал на ответника 17893,82 кг кокошка блок – замразена. Като доказателства по делото са представени също и издадените от ЕТ „ З...“ два броя пътни листове от 19.10.2018 г. и от 27.11.2018 г.. От същите се установява, че на тези дати е извършван превоз на кокошки блок – замразени, клас А от „Н.....“ ЕООД, гр. И... до с. З.... Като получател на стоката е вписано в пътните листове „М... ЕООД“. Според обясненията на управителя на „М...“ ЕООД М.К., който е бил изслушан по реда на чл. 176 пред районния съд, както и според показанията на разпитания пред районния съд свидетел М.

Пашов приблизително 18 тона месо е доставено с две доставки в кланницата в с. З... на „М......“ ЕООД. Макар и косвено събраните доказателства по делото потвърждават извода, че около 18 тона замразени кокоши трупове са били 4 доставени от „М...“ ЕООД на „М......“ ЕООД за преработка, съгласно сключения между страните договор за изработка.

По делото са приложени също Протокол за подлежащи на унищожаване суровини и храни от животински произход, както и Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински произход № 62/25.02.2020 г., издадени от БАБХ, ОДБХ – Търговище. От тези документи се установява, че ОДБХ – Търговище е разпоредило да бъдат унищожени месни продукти и субпродукти от кланица в с. З..., общ. Търговище, ул. Г.

Кирков № 7, собственост на трето по делото лице „М...“ ЕООД. Тези обстоятелства не са относими към настоящия спор, доколкото като собственик на унищоженото месо е посочено различно от ищцовото дружество. Не може да се направи категоричен извод, че унищоженото месо, съгласно тези документи е същото месо, което е предмет на договора за изработка, сключен между страните.

От Протокол за въвод във владение от 06.12.2019 г. по изп. дело № 20197690401655 по описа на ЧСИ Анелия Загорова се установява, че владението върху недвижим имот, представляващ кланица в село З... е било предадено от трето по делото лице „Месни продукти“ ЕООД на „Първа инвестиционна банка“ АД. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля К. К. Според записаното в протокола, а и според показанията на свидетеля в кланицата към 06.12.2019 г. е имало месо, което се е съхранявало в хладилници.