Решение № 62 от 15.04.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Харманли, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря и АТ. И.А като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200637 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.

Производството е образувано по жалба от Д. З. К. с ЕГН ********** от гр. Димитровград, бул..... против НП № 23-1253-000856/11.07.2023 г на Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В нея жалбоподателят твърди, че неправилно е квалифицирано нарушението. В случая било налице постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като същото е влязло в сила, поради което последващото санкциониране на жалбоподателя по административен ред за същото Д.ие било недопустимо, с оглед принципа на non bis in idem. В постановлението си прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 , вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК, като е приел, че извършеното не съставлява престъпление по чл.345 ал.2 НК, поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче такъв и от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е санкциониран с НП, а именно управление на нерегистрирано по надлежен ред МПС, тъй като същото е било регистрирано по надлежен ред, а наличието на служебна прекратена регистрация на основание чл.142 ал.5 от ЗДвП не означавало, че се касае за нерегистрирано по надлежен ред МПС.

1

Жалбоподателят счита, че били налице и обстоятелствата, които обуславяли приложението на чл.9 ал.2 НК. С оглед изложеното, жалбоподателят моли атакуваното НП да бъде отменено изцяло. Правят се доказателствени искания да се изиска от РУ Харманли преписката по издаване на горепосоченото НП.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.За него се явява адв. Т. Д. от АК – Хасково, с пълномощно по делото.

Административно – наказващият орган, редовно призован не изпращат представител и не се представлява. В изразено писмено становище представено по делото моли в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар и при възможност същият бъде определен в минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2023г. в изпълнение на служебните си задължения по пътен контрол, полицейски служители от група „Контрол на пътното движение по главни пътища и магистрали“ ОД МВР - Хасково около 15.00 часа спрели за проверка на АМ Марица до км 67 в посока към АМ Тракия товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ ...., собственост на П.Д.Г **********.

Автомобила бил управляван от жалбоподателя Д. З. К. от гр.Димитровград с ЕГН **********. След като извършили справка с ОДЧ при ОДМВР - Хасково полицейските служители установили, че товарният автомобил е с прекратена регистрация от 24.04.2023г на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил/а чл.140 ал. 1 от ЗДвП.

Снети са били обяснения от водача на товарния автомобила Д. З. К..

От същите става ясно, че той не е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Същият му бил предоставен за управление от сина му, а той бил само шофьор.

За това Д.ие и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя Д. З. К. с ЕГН ********** с адрес гр.

Димитровград, бул..... бил издаден АУАН серия GA бл.№671419 и въз основа на него №23-1253-000856/11.07.2023 г на Началник група в ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“.

С издаденото НП била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539. В 2 диспозитивната част, че е издаден на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН във връзка с постановление на РП - Хасково.

Срещу Акта в законно установения срок не е постъпило писмено възражение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 14.11.2023г., видно от отбелязването в разписката, инкорпорирана в самият документ.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.06.2023г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че в настоящия случай липсва умисъл в действията на жалбоподателя Д. К., за да бъде прието, че е осъществено от субективна страна престъпно Д.ие. Наред с това считам, че дори и да приемем, че извършеното Д.ие формално осъществява признаците на престъпление по смисъла на чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, то може да бъде определено, като Д.ие с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а виновното лице да бъде административно санкционирано по реда на ЗДвП и отказал да образува досъдебно производство и прекратил образуваната пр. пр. №2069/2023г. по описа на РП – Хасково, и е посочено препис от постановлението, ведно с акта за установяване на административно нарушение да се изпратят на Началника на РУ – Харманли при ОД на МВР - Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка относно нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и наложил процесните санкции за това Д.ие, вписвайки че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство и реализиране на административно – наказателна отговорност от 27.06.2023 г., представляващо пр. пр.

№2069/2023г г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. П. П. и свид. П. И.

И. относно фактите, които са възприети от тях при извършването на процесната проверка – пряко и непосредствено, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, включително относно факта на управлението на МПС от страна именно на Д.

З. К.. Всъщност, относно качеството на жалбоподателя "водач" на спряното за проверка МПС не се и възразява от него по делото. Гласните доказателства в тази насока са убедителни и логически последователни, като показанията на изброените свидетели в тази част се кредитират с доверие. За другата група факти, отнасяща се до субективния момент, съдът ще анализира гласните доказателствени източници в изложението по същество.

3

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , в редакцията, относима към датата на Д.ието, изм. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП , наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, Д.ието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, като визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм характеризиращите го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в аспекта да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо за едно от нарушенията, но все пак това изисква известни уточнения от процесуално естество, които ще бъдат направени по – долу при необходимост.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а при преценка дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че наказващият орган е прекратил административнонаказателното производство, отпочнато на 02.05.2023 г. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Д. З. К. за нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради това, че Д.ието съдържа признаци на престъплението по чл.345, ал.2 от НК.

Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е 4 необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност, което е сторено. Впрочем, тъкмо това е приел и наказващият орган пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП. Не е изтекла и абсолютната давност за привличане и реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Отделно, от отпочване първоначално на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за установяване на административно нарушение до прекратяване и изпращане на преписката от прокурора не е изминал срок, надхвърлящ преклузивния 6 – месечен срок за издаване на наказателното постановление и реализиране по този начин на административнонаказателната отговорност. По този начин, успешно е реализиран механизма за избягване нарушението на принципна non bis in idem за Д.ието по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

При преценка в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт за Д.ието, квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е необходимо да бъде отбелязано и следното:

Както вече бе отбелязано по – горе, с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.06.2023 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че Д.ието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, отчел, че Д.ието, макар и установено от обективна страна, не е осъществено от субективна. И тук следва да бъде напомнено, че преценката на прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на обществената опасност на Д.ието не обвързва наказващия орган, нито пък съда, а всеки от решаващите органи следва да прецени наличието на Д.ие, неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление, наказващият орган е преценил, че от материалноправна страна се установява осъществяването на Д.ие.