Решение № 3211 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3211 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113232 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу А.

К. Й., ЕГН **********, с адрес: *******************************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

961,75 лева - главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № *********/06.11.2023 г., договорна (възнаградителна) лихва в размер на 246,15 лева за периода 15.07.2024 г.- 23.01.2025 г., обезщетение за забава в размер на 15,59 лева за периода от 15.07.2024 г.- 12.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2073/12.03.2025 г. по частно гр. дело № 3795/2025 г. на ПРС, XII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че на 06.11.2023 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № *********, по силата на който на ответника била предоставена сума в общ размер 1000 лева за общо ползване на потребителя. При Потребителски кредит за общо ползване - средствата по кредита се превеждат от Кредитора в срок до 3 (три) работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметката на Потребителя, открита в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и посочена в чл. 7.1 от договора. Кредитът се счита за усвоен от Потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му банкова сметка. Общата дължима от Потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 40,91 лева и последната в размер на 40,32 лева.

Първата погасителна вноска била дължима на 15.12.2023 г., а последната - на 15.11.2028 г.

Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между 1 страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 34,12% (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за референтен лихвен процент. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 51,94%, а общата дължима сума по Договора е в размер на 2454,01 лева. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия. Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е допуснал просрочие при изплащането на повече от три дължими вноски с падеж 15.07.2024 г., 15.08.2024 г. и 15.09.2024 г., поради което ищецът е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост до ответника. Уведомлението е получено на адреса на ответника на 23.01.2025 г, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задълженията по него.

За събиране на сумите по кредита било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което било образувано частно гр. дело № 3795/2025 г. на ПРС, XII гр. с- в, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2073/12.03.2025 г. и изпълнителен лист, като в срока по чл. 414 ГПК постъпило възражение от длъжника. След указания на съда по реда на чл. 415 ГПК, били предявени настоящите установителни искове. Моли за уважаване на същите. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Такъв е подаден след срока по чл. 131 ГПК, в който твърди, че искът е неоснователен.

Заявява, че не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита, предявен от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В уведомлението за предсрочна изискуемост е записано, че упълномощено лице е Д. О., но не става ясно какво е качеството на това лице, каква е връзката му с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и като какъв доставя пратката. Записано е също, че е упълномощен, но не става ясно за какво, тъй като не е представено пълномощно. На следващо място, твърди, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като годишния процент на разходите надвишава размера, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай би следвало да върне само чистата стойност на кредита, т. е. хиляда лева. Видно е от договора, че ГПР е в размер на 51,94%, а това е над стойността, определена в Наредба на БНБ. Относно твърденията за недействителността на договора, твърди, че процесния договор е с шрифт, който е по-малък от размер 12, което също е предпоставка, за да бъде прогласена недействителността на същия. В случая размера на шрифта е 10. Твърди, че една част от претендираните суми е заплатена от страна на ответника. Това е видно и от размерите на претендираните суми, които се претендират. По договора са изплатени поне пет вноски. Освен всичко останало, би следвало процесните суми да се погасяват в следната поредност: лихви, разноски, главница, но е видно, че в случая по голямата част от сумите, които са внесени са погасявали първо лихвите по кредита. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3795/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІІ гр.с., образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 2073/12.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно - наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума – 1000 лв., като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит – настъпването на падежа на договора. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира, за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Сключването между страните - ищецът като кредитодател, и ответника като кредитополучател, на процесния Договор за потребителски кредит от 06.11.2023 г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него, вкл. и извлечението от счетоводните книги на банката, явяващо се документ по чл. 417 ГПК.

Договорът е сключен за сумата от 1000 лв., при лихва от 43,21% и посочени в договора ГПР от 51,94% и обща дължима сума от 2454,01 лв., която е следвало да бъде възстановена в срок до 15.11.2028 г. В текста на договора е обективиран и погасителния план по кредита.

Представен е още стандартен европейски формуляр, в който параметрите по сделката са ясно посочени. По повод на процесния договор за кредит не са сключвани допълнителни акцесорни съглашения, в това число договори за застраховка или за предоставяне на поръчителство.

По делото е прието и заключение по ССЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. От същото се установява, че заемната сума в размер на 1000 лв. е усвоена от ответника на 06.11.2023 г. Отразено е, че размерът на платеното от ответника в полза на ищеца по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в общ размер на 286,72 лв., с която сума са погасени: 38,25 лв.

– главница, 248,12 лв. – договорна лихва и 0,35 лв. – наказателна лихва. Вещото лице е посочило, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК остават задължения по договора, както следва: главница в размер на 961,75 лв. и договорна лихва за периода 15.07.2024 г. – 23.01.2025 г., в размер на 246,15 лева, които суми съответстват в пълна степен на размера на исковата претенция.

Няма съмнение, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит 3 е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.

В тази връзка при съобразяване със съдържанието на договора и приложенията към него и предвид възраженията на ответната страна за недействителност на процесния договор за кредит на специалните основания по чл. 22 ЗПК, съдът намира тези възражения за неоснователни.

Не се установява посочения в договора ГПР да се различава от реално приложимия между страните, доколкото от страна на кредитора не са начислявани скрити такси и неустойки, нито е трупан разход по кредита под формата на застрахователни премии.

Единственият разход е възнаградителната лихва, който е отразен в договора и според данните от експертизата е намерил коректно отражениe при посочването на процента на оскъпяване. По отношение размера на ГПР, следва да се посочи, че не се констатира, същият да надвишава пет пъти размера на законната лихва, което да води до нарушение на разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Размерът на законната лихва се формира от сбора на основния лихвен процент на БНБ, който от 01.11.2023 г. е бил 3,79% и надбавка от 10 процентни пункта, съгласно действащото към онзи момент Постановление № 426 от 18.12.2014 г. на Министерски съвет, така максималният размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е бил в размер на 68,95%, а договорения ГПР в договора, сключен между страните е 51,94%, т.е., разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК не е нарушена.