Решение № 943 от 02.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. Шумен, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Гражданско дело № 20253630100936 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът Г. И. Р. от с.

***, чрез пълномощника адв. З. от АК – Шумен, твърди, че на 06.03.2023 г. в гр. Шумен, на ***, ответницата Ф. Х. З. от гр. Шумен лично е попълнила и подписала Запис на заповед, с която безусловно се е задължила неотменимо, без протест, на 03.09.2023 г. (дата на падежа) да предаде (заплати) на ищеца - кредитор, сумата от 8000 лв.. В деня на падежа – 03.09.2023 г. ответницата не се явила да предаде дължимата сума. В края на 2023 г. ответницата платила в брой на ищеца 400 лв., след което спряла плащанията, поради което ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК за сумата 7 600 лева – главница и 1550,03 лева - мораторна лихва от датата на падежа до подаване на заявлението, а също и за законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на главницата. С разпореждане №867/27.02.2025 г. по ЧГД №487/2025 г., по описа на РС Шумен, съдът уважил искането на ищеца за сумата от 7 600 лв. - главница и законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и частично уважил искането за разноските по делото - съобразно уважената част, в размер на 783,23 лв. като указал на заявителя, че за сумата от 1550.03 лв. - мораторна лихва от датата на падежа до датата на подаване на заявлението може да предяви осъдителен иск. Предвид това и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява настоящия осъдителен иск, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да плати на ищеца сума в размер на 1550,03 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 7600 лв., считано от датата на забавата 04.09.2023 г. до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 25.02.2025 г.

Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на 1 исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

В първото по делото заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 20.11.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

- по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 20.11.2024 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

- по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Запис на заповед от 06.03.2023 г.; Нотариална покана с дата 15.10.2024 г., ведно с разписката за връчването й на ответницата на 18.10.2024 г.; Изпълнителен лист №159 от 28.02.2025 г., издаден по ч. гр. дело №487/2025 г. по опис на ШРС, Разпореждане №867/27.02.2025 г. по ЧГД № 487/2025 г. по описа на РС Шумен;

Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с peг.

№ 227/28.02.2025 г.; Молбата за образуване на изпълнителното дело до ЧСИ с рег.№ 931 в КЧСИ; Удостоверение, изх. № 5253/09.04.2025 г. от ЧСИ Росен Р.; Разпечатка от публично достъпен в Интернет електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва върху главницата от 7600.00 лв., считано от 04.09.2023 г. - датата на забавата, до 25.02.2025 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска: Искът е предявен от Г. И. Р. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК след отхвърляне на заявлението на Г. Р., в качеството му на кредитор, срещу ответника Ф. Х. З., в качеството й на длъжник, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №487/2025 г. на ШРС в частта за сумата от 1550,03 лева – мораторна лихва върху главницата от 7600 лева. по запис на заповед от 06.03.2023 г., за периода 04.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се вземане съответно на посоченото в разпореждането за отхвърляне на заявлението. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че осъдителния иск е допустим.

2

По основателността на иска: Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно съществуването на посочените в исковата молба вземане по частично отхвърленото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 487/2025 г. на ШРС.

Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенцията чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тоест, предявения иск е вероятно основателен, което обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Предвид гореизложеното искът следва да бъде уважен изцяло.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъдена да заплати на Г. И. Р. направените разноски по настоящото исково производство в размер на 731 лв. (31 лв. –държавна такса и 700 лв. - адвокатско възнаграждение) и по заповедното производство в размер на 159,74 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 294 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 86, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, ОСЪЖДА Ф. Х. З., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ***, да заплати на Г. И.

Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, общ. Шумен, ***, чрез адв. С. П. З.-С., сумата 1550.03 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 7600 лв. по Запис на заповед , издаден на 06.03.2023 г., с падеж 03.09.2023 г., за периода 04.09.2023 г. – 25.02.2025 г., за което вземане е отказано от съда издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 487/2025 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Ф. Х. З., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ***, да заплати на Г. И. Р., ЕГН **********, с настоящ адрес с. ***, общ. Шумен, ***, сумата 731 лв. – разноски по настоящото производство и 159,74 лв. – разноски по заповедното производство.

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд - Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4