Решение № 1020 от 14.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. Стара Загора, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530100235 по описа за 2025 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 26,ал. 1 ЗЗД вр.чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19,ал. 4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 предл.1 ЗЗД.

Ищецът Ц. Б. С. моли съда да приеме, че индивидуален договор за потребителски кредит № 0L00107629/04.10.2024г. е нищожен, а при условията на евентуалност - че клаузата за такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗЗП, като моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 187,15 лева недължимо платена сума, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, но със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане, а при условията на евентуалност – 170 лева недължимо платена такса за разглеждане по процесния индивидуален договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество „Кредито” ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК представят писмен отговор, в който молят съдът да отхвърли установителния иск на ищеца като неоснователен. По осъдителния иск молят съда да 1 отхвърли същия като погасен чрез плащане - на 09.01.2025г. ищецът получил от „Кредито“ ООД сумата в размер на 466 лева като надвнесени по два броя кредити, между които е и процесния - върнатата по него сума е в размер на 185лева. Претендират присъждане на направени по делото разноски.

Ищецът твърди, че бил страна по индивидуален договор за потребителски кредит № OL00107629/ 04.10.2024г. сключен с „Кредито“ ЕООД. Съгласно Договора за кредит Кредитодателят се задължавал да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800 лева с ГПР по кредита в размер на 0 %, а ГЛП в размер също на 0 % , при срок на кредита от 30 дни.

В договора било регламентирано и заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 170 лева. Ищецът твърди, че бил добросъвестен като на 11.11.2024г., заплатил с банков превод чрез банка „ДСК“ АД, сумата от 987.15 лева, по ИНДИВИДУАЛЕН ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № OL00107629/ 04.10.2024г. С тази сума от 987.15 лева погасил сумата от 800 лева главница, 170 лева за такса експресно разглеждане и 17.15 лева допълнителна сума. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При условията на евентуалност, счита, че клаузата за такса експресно разглеждане е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

На първо място, сключеният договор с Кредито ЕООД безспорно имал белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.10г.). Същевременно, към него била приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът имал задължение да следи служебно и при незаявено от ищцовата страна основание за нищожност на договора, когато била нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право 2 документ/, когато било налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т. дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).

Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), предвиждала, че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци били нищожни, когато липсва индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят бил в положение на по-слаба страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.

Закона за потребителския кредит въвеждал императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

На следващо място, сключеният договор бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит бил нищожен, ако не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в договора бил посочен ГПР-0%., както и годишен лихвен процент 0%. Липсвали обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или бил променлив.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

Действително в договора било посочено, че ГПР- 0%. Липсвало обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.

Посоченият годишен лихвен процент 0%, не било ясно как точно се съдържат и как се изчисляват по отношение на общия ГПР. По този начин ищецът бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлявал ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които ищецът щял да направи и които били отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали той създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Това било установено и в трайната практика на съдилищата в страната: Решение № 242 от 18.02/2016г., по гр.д.№ 45/2016г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 1561 от 30.11/2016г., по гр.д.№ 2355/2016г, на Окръжен съд Пловдив, VI състав, Решение № 656 от 26.05/2017г., по гр.д.№ 499/2017г, на Окръжен съд Пловдив, VII състав, Решение № 336 от 13.03/2018г, по гр.д.№ 3025/2017г, на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК било предвидено, че в договора трябвало да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая имало погасителен план, но той изцяло не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как били изчислени и на каква база. Посоченото се явявало още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. В този смисъл е и трайната практика на: Решение № 526 от 02.05/2017г., по гр.д.№ 393/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VIII състав, Решение № 1435 от 20.11/2017г, по гр.д.№ 4

2283/2017г., на Окръжен съд Пловдив, VI състав.

Наред с това в договора била уговорена такса експресно разглеждане, поради явната и нищожност, счита, че фактически се дължи не за такса разглеждане, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Фактически не се касаело за дължима такса за разглеждане, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлявало допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.

В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включена и таксата разглеждане, която като такса разглеждане била нищожна, а реално било сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент нямало да е 0 %, както било записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 170 лева, формално уговорено като такса разглеждане. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент, което представлявало самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем.

Освен това, доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 170 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този ще се наруши и правилото ГПР да не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. Поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлявал един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на 5 кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1т.10 от ЗПК.

В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната, постановена именно по Договори за заем сключени с фирми за бързи кредити предвиждащи подобни неустойка, в тази връзка съставите приемат тезата, че така уговорената неустойка/такса експресно разглеждане, не представлявала неустойка по своя характер и следва да бъде включена в ГЛП и ГПР, обективирана в: Решение № 989 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 2998/ 2021 г. на Районен съд - Бургас , Решение № 260428 от 10.09.2021 г. по гр. д. № 1512 / 2021 г. на III състав на Районен съд - Враца, Решение № 261804 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 15292 / 2020 г. на I състав на Районен съд Пловдив, Решение № 260526 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 1241 / 2020 г. на XX състав на Районен съд - Бургас, Решение № 55 от 28.01.2020 г. по гр. д. № 2525 / 2019 г. на III състав на Районен съд - Враца , Решение № 260860 от 14.12.2020 г. по гр. д. № 10195 / 2019 г. на XXXVI състав и много други.