Определение № 2899 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002102323 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от В. Д. М., подадена чрез пълномощник адв.

Д. Х., срещу въззивното Решение № 588/11.12.2024 г. по в.гр.д. № 1155/2024 г. на ОС Благоевград, В ЧАСТТА в която, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 237/01.10.2024 г. по гр.д. № 61/2023 г. на РС - Сандански, е уважен предявеният от А. А. А. срещу касатора В. Д. М. осъдителен иск за собственост по чл.108 ЗС, като е признато за установено, че А. А. А. е собственик на недвижим имот представляващ УПИ * за жилищно строителство, в квартал 15 по действащия подробен устройствен план на [населено място], [община], целият с площ от 573 кв. м. при посочени съседи, съгласно договор № 66 - 03/02.03.2021 г. за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, като на основание чл. 108 ЗС В. Д. М. е осъден да предаде на ищеца владението върху процесния имот.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на съдопроизводствените правила и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се също, че въззивното решение е очевидно неправилно. Иска се отмяната му в обжалваната част и отхвърляне иска срещу касатора изцяло или връщане делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответната страна в касационното производство А. А. А., чрез пълномощник адв. Д. А., в срока по чл. 287, ал.1 ГПК е представил писмено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Въззивното решение е влязло в законна сила в частта, в която искът по чл. 108 ЗС от същия ищец и за същия имот е уважен по отношение на другия ответник Д. Д. М., по арг. на чл.

296, т. 2 от ГПК, поради необжалването му с касационна жалба от този друг ответник.

1

Ответниците по иск за собственост са обикновени другари, и обжалване въззивното решение само от единия ответник няма действие спрямо другия, обжалващият касатор М. не е пълномощник на другия ответник, и не може да упражнява чужди права – чл.26, ал. 2 ГПК.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд изводи за основателност на иска по чл.108 ЗС, към които е препратил по реда на чл. 272 ГПК, като е изложил и свои мотиви, с които е посочил изрично и приетите за установени факти по делото и правните изводи въз основа на тях. Установено е, че с договор № 66-03/02.03.2021 г. за продажба на недвижими имот частна общинска собственост, ищецът А. А. А. закупил от Община Сандански урегулиран поземлен имот за жилищно строителство в кв. 15 по действащия подробен устройствен план на [населено място], общ. Сандански, обл.

Благоевград, одобрен със Заповед №298/22.01.1957 год. и Заповед № 1150/06.10.1976 г., с площ от 573 кв. м., за сумата от 2 900 лева. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответниците заградили спорния имот и не допускали ищеца в имота, върху който не притежавали права. Направените с въззивната жалба на ответниците оплаквания относно преценката на събраните по делото доказателства, са счетени за неоснователни, тъй като не се установява противоречие между тях и същите не позволяват различно тълкуване от даденото им от първоинстанциониня съд, и подкрепят фактическите изводи на първоинстанционния съд относно придобивното осонвание за ищеца и упражняваната фактическа власт върху имота от ответниците.

Посочено е още, че доколкото с въззивната жалба не са релевирани възражения относно допуснати от страна на първостепенния съд процесуални нарушения във връзка с хода на процеса, не следва да се преценява приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което направените с въззивната жалба доказателствените искания не са уважени с определението по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, а и за същите не се твърди да са нововъзникнали по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 2 ГПК, нито да е била обективно непреодолима невъзможност за тяхното ангажиране пред първостепенния съд, нито да не са били в притежание на въззивниците, защото вече са били в приложената административна преписка, инициирана тъкмо от тях.

Съобразено е и обстоятелството, че по отношение на ответниците е редовно реализирана процедурата по чл. 131, ал. 1 ГПК, и в първото открито съдебно заседание, за което са били редовно призовани, не са се явили, не се твърди и доказва към онзи момент те да са били препятствани да сторят това, и не са представили доказателства преди приемане на окончателния доклад. Обратното би обезсмислило процесуалните правила, въвеждащи преклузии пред възможността на страните за ангажиране на доказателства в хода на процеса след релевантните за това моменти. В този контекст е посочено, че ако едва сега въззивният съд разгледа възражението за придобивна давност, то съдът ще допусне процесуално нарушение, доколкото не са налице предпоставките за това, с оглед приетото в т. 4 към ТР № 1 от 2013 г. по т. д. № 1 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Като съобрази изложеното и след като се запозна с материалите по делото, настоящият състав на ВКС, намира, че въззивното решение в обжалваната част не следва да се допуска до касационно обжалване, поради следните съображения:

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата си касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС, и чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК, при формулиране на следния процесуално-правен въпрос, с който се обобщават направените с изложението /както и с касационната жалба/ оплаквания за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, а именно :

Длъжна ли е въззивната инстанция да се произнесе по направените с въззивната жалба възражения и наведени доводи, свързани със значимите за материалноправния спор въпроси, както и длъжна ли е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо не кредитира някои от тях ?

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения въпрос.

Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, вкл. и посочените от касатора тълкувателни решения на ВКС и решения по чл. 290 ГПК, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените доводи и възражения на страните. В случая, въззивният съд е обсъдил наведените в жалбата доводи и възражения, подложил е на преценка и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел, че е установено придобивното основание, сочено от ищеца – договор с община Сандански, а ответниците не са доказали, че имат права върху имота, като е отчел и процесуалното бездействие на ответниците в преклузивните срокове по чл. 131 ГПК и чл.

146 ГПК да заявят възражения и ангажират доказателства. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по обсъждане на доводите и възраженията на страните, по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и установяване от тях на правнорелевантни факти, при допустимо приложение и на разпоредбата на чл. 272 ГПК. Оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съмнение за такива пороци не се констатират. Не е налице и очевидна неправилност, в каквато насока има и довод на касатора с изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като от съдържанието на въззивното решение не се констатира приложение на закона в обратен смисъл, нито прилагане на несъществуваща или отменена правна норма предвид приетите за установени от въззивния съд факти, не се констатира и нарушение на основни начала на гражданския процес или при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Сумата се превалутира на 306,78 евро съгласно ЗВЕРБ.

3

Ето защо, настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховният касационен съд, Гражданска колегия, на основание чл. 288 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА, по касационната жалба на В. Д. М., касационно обжалване на въззивно решение № 588/11.12.2024 г. по в.гр.д. № 1155/2024 г. на ОС - Благоевград, в обжалваната част, в която предявеният от А. А. А. иск по чл. 108 ЗС с предмет описания в решението недвижим имот, е бил уважен спрямо ответника В. Д. М..

ОСЪЖДА В. Д. М. да заплати на А. А. А. сумата 306,78 евро (равностойност на 600 лв.) разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4