Решение № 163 от 10.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20258002101956 по описа за 2025 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. срещу решение №.108/5.02.25 по г.д.

№.2079/24 на ОС Пловдив, с което е потвърдено решение №.2008/7.05.24 по г.д.№.9600/23 на РС Пловдив за изменение на постановените с решение №.265/10.06.19 по г.д.№.796/19 на РС Асеновград мерки относно режима на лични отношения на детето А. Х. Б. с бащата Х. С.

Б. както следва: без присъствието на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в събота до 19ч в неделя с преспиване при бащата в събота вечер; една седмица през лятото с преспиване, като този период не съвпада с платения годишен отпуск на майката /ако друго не бъде уговорено от първи до седми август/; за Коледните празници през четните години /през нечетните детето ще е при майката/; за Великденските празници през нечетните години /през четните детето ще е при майката/; детето да бъде с всеки от родителите на техните личните празници. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и отхвърляне на иска или връщане на делото за ново разглеждане.

Ответната страна Х. С. Б. оспорва жалбата.

Дирекция „Социално подпомагане“ Х. не взема становище.

С определение №.4904/29.10.25 е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „кои са критериите, от които следва да се 1 ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето, и има ли задължение съдът при искане за изменение на мерките служебно да следи за интереса на детето“.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и по § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД се осъществява изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях. Той трябва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.

В разпоредбите на чл.59 ал.6 СК (предходна ал.4 - до изменението с ДВ бр. 115/25) и § 1 т.5 ДР на ЗЗакрД като критерии за извършване на дължимата преценка са посочени найсъществените от тези обстоятелства - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности - без те да са изброени изчерпателно или да са степенувани в строго определен ред. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Той трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето - за който съдът следи служебно /реш.№.59/4.05.18 по г.д.№.2396/17, ІІІ ГО, реш.№.110/22.05.18 по г.д.№.327/18, ІV ГО, и др./.

По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства - писмени и свидетелски показания, че: съгласно одобреното при развода на страните споразумение родителските права по отношение на малолетната им дъщеря А. Х. Б. /родена на ... ... .../ са предоставени за упражняване на майката при установен режим на лични контакти с бащата всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 13ч. в присъствието на майката /с възможност след навършване на шестгодишна възраст на детето режимът да бъде преразгледан и евентуално разширен/; отношенията между бившите съпрузи са изключително обтегнатите; бащата има хазартна зависимост и посещава психолог два пъти седмично; от 25.08.23 по реда на ЗЗДН му е наложена забрана да приближава дъщеря си за срок от 18м. /с реш.№.3229/29.08.24 по г.д.№.12483/23 на РС Пловдив е задължен да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие по отношение на бившата си съпруга и дъщеря си и му е забранено да ги приближава - вкл.

2 жилището, детската градина и учебното заведение, местоработата и местата за социални контакти/ и от 13.08.23 не я е виждал; видно от мотивите на решението актът на домашно насилие се изразява в обиди и заплахи към майката, но няма доказателства и не се твърди бащата да е извършвал действия, пряко насочени към детето, които да се квалифицират като акт на домашно насилие-единствено присъствието му по време на психическото насилие спрямо майката по силата на чл.2 ал.2 ЗЗДН квалифицира действията, насочени към бившата съпруга, като акт на домашно насилие и спрямо детето; след описания в решението инцидент -при който, след обидни думи към майката в присъствието на детето, то се е опитало да изгони баща си, било е разстроено, притеснено, напрегнато - с него е работил клиничен психолог - св.Г.; в резултат на така оказаната професионална помощ състоянието на А. се подобрило, започнала да спи по-спокойно, не се чувствала заплашена, тъй като баща й е „наказан от съда“, като по мнение на свидетелката детето няма емоционална връзка с бащата и смята, че няма нужда от контакти с него, тъй като не го счита за важен човек.

При така установените обстоятелства въззивният съд правилно е приел, че не се установява лошо отношение от страна на Х.Б. към дъщеря му /извън отправените в нейно присъствие действия спрямо майката, квалифицирани като домашно насилие/, както и че изострените отношенията между родителите неизбежно дават отражение и върху психиката й - особено когато е очевидец на случващото се помежду им. Безспорно е и, че детето е в уязвима възраст /понастоящем на 8г. и 8м./, в която от една страна няма нужда от такива интензивни грижи от страна на майката, от каквито се е нуждаело когато е било на 2г. /при определяне на първоначалния режим на контакти/, но от друга не е достатъчно самостоятелно, тепърва се формира мирогледа му и е лесно податливо на влияния. Същевременно като всяко дете то има право и необходимост в живота му да присъстват и двамата родители, да изгради доверителна връзка и с двамата и да може да разчита по-нататък в житейския си път на разбиране, опора и подкрепа и от двамата. От друга страна, предвид наличните данни за: хазартна зависимост на бащата, липса на емоционална близост и на каквато и да е връзка на същия с детето в период от поне година и половина /с оглед решението по ЗЗДН/, изменения в психическото и физическото състояние на А. след преживения стрес, е необходимо извършване на внимателна преценка в какви граници и как да бъде определен режима на контакти с неупражняващия родителските права родител-така че от една страна да не се накърнят интересите на детето с оглед евентуални дефицити в родителския капацитет на Х.Б., а от друга страна да се даде възможност за адекватно присъствие на бащата, за пълноценно общуване и изграждане и развитие на емоционална връзка и с него. В случая режимът на контакти е определен без да са събрани достатъчно доказателства, позволяващи задълбочено изследване и съобразяване на горните обстоятелства-като се има предвид и, че съдът има задължение и служебно да следи за най-добрия интерес на детето. По делото не е допусната както исканата от ищеца още пред първата инстанция съдебно-психологическа експертиза с въпроси относно родителския капацитет на родителите, степента на привързаност на детето към бащата, евентуалното наличие на родителско отчуждение и т.н., така и сочената от ответницата във въззивната жалба съдебно-психиатрична такава на бащата във връзка с хазартната му зависимост. Последният не е бил и изслушван - нито от 3 първоинстанционния, нито от въззивния съд - което само по себе си съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане. При това положение, предвид липсата на достатъчно данни и доказателства, които да позволят определяне на режим на контакти на детето с бащата при съобразяване на всички относими към случая обстоятелства и при стриктно съблюдаване на най-добия интерес на детето, в това число и с оглед неизслушването на бащата, дължимата преценка не може да бъде извършена и от касационната инстанция.

Въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане. При новото гледане следва: 1/ да се изслуша задължително бащата по реда на чл.59 ал.8 СК; 2/ да се изготви нов социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане“ Пловдив с цел осигуряване на данни относно актуалните условия за пребиваване на детето в жилището на бащата /доколкото той живее в различен град от този, в който е домът на майката и детето, и при изготвяне на предходния доклад е заявил, че би сменил жилището си с по-голямо, ако има контакти с дъщеря си и тя му гостува в Пловдив/; 3/ да се допусне психологическа експертиза със задача, подробно формулирана в исковата молба /т.2 от доказателствените искания/, както и такава да даде заключение за актуалния психологически и здравен статус на детето и евентуално наличие на родителско отчуждение, като се предостави възможност и на майката да конкретизира задача към тази експертиза предвид първоначалното й искане във въззивната жалба; 4/ да се допусне психиатрична експертиза на бащата със задача във връзка с хазартната зависимост, формулирана във въззивната жалба, при съобразяване и на евентуалното й уточняване от майката предвид искането й в жалбата; 5/ да се извърши цялостна преценка на събраните доказателства, в това число на заключенията от горепосочените експертизи, и да се определи режима на контакти на детето с бащата при отчитане на: родителския му капацитет, вкл. актуалното му състояние във връзка с твърдяната хазартна зависимост; наличието или липсата на емоционална връзка на същия с детето, респективно на синдром на родителско отчуждение; необходимостта от евентуален преходен период за осъществяване на контакти с детето в присъствието на психолог или служител от Дирекция „Социално подпомагане“ на неутрална територия, с постепенното му разширяване – при съобразяване на обстоятелството, че е в интерес на детето да създаде и поддържа емоционална връзка не само с майка си, но и с баща си, като се даде възможност за пълноценен контакт, ненатоварен от конфликтни ситуации и личности.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.108/5.02.25 по г.д.№.2079/24 на ОС Пловдив.

ВРЪЩА делото на ОС Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5