Решение № 4207 от 11.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10601/2022
- Вид
- Решение № 4207
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.125, т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.390 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 т. 2 и т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 т. 2 и т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 4207 гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100110601 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. Е., с която са предявени срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: за сумата от 30 000 лв., частичен иск от вземане в общ размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.07.2021 г., причинено от водач, гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника и за сумата от 9773,94 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (7000 лв. за унищожен автомобил и 2773,94 лв. за други разходи) от същото ПТП. Ищецът претендира законната лихва, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане и разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 09.07.2021 г., около 21:30 часа, при сухо време - на Автомагистрала „Струма” в района на км 154+500 м., с посока на движение към ГКПП „Кулата”, докато управлява собствения си лек автомобил марка „Тойота Ярис 1.0”, с рег. № *******, заедно с пътуващата на предната седалка Г.Е.Д., е претърпял пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача на автомобил с рег. № ******* - Р. М. М.. Вследствие на удара ищецът е пострадал сериозно - получил фрактури, наранявания и охлузвания, както и дълготрайни физически и психически болки и страдания. Претърпял е и имуществени вреди във връзка с провалена почивка, която не е могъл да осъществи, за която претендира възстановяване на разходите за платени билети, както и вреди от унищожени при произшествието продукти, превозвани в багажника на автомобила. Твърди още, че в резултат на удара автомобилът му бил сериозно увреден, което представлява „тотална щета” по 1 смисъла на КЗ, като действителната пазарна стойност на автомобила била 7000 лв.
Ответникът оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени и имуществени вреди - по основание и размер, както и претенцията за лихва. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, навежда твърдения и за съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че последният е допринесъл за настъпилите вреди, като предприел рязко намаляване на скоростта. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като завишена и прекомерна, както и претенцията за имуществени вреди. Сочи, че по образувано по искане на ищеца производство по чл.207 ГПК е приета авто-техническа експертиза, установяваща стойността на унищожения автомобил в размер на 1601,52 лв., като оспорва да е прекратена регистрацията на повредения автомобил, с което твърди, че не е налице „тотална щета“ по см. на чл.390 КЗ.
Третото лице-помагач на страната на ответника Р. М. М., оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на ПТП, както и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.
Оспорва и причинната връзка между уврежданията и произшествието твърди, че травматичните увреждания на ищеца са вследствие на активни занимания с фитнес и вдигане на тежести.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените писмени доказателства (протокол за ПТП № 2021-1046-398/09.07.2021 г. – л.6), приетите по делото автотехнически експертизи и изслушаните свидетелски показания – разпита на Е.
Г., че на 09.07.2021 г., около 21.30 ч., на АМ Струма на сух асфалтов път в района на км. 154 + 500 е осъществено ПТП между лек автомобил марка „Тойота“, модел ЯРИС, с рег. № *******, с водач и собственик В. К. Е. и лек автомобил марка „БМВ“, модел Х5, с рег. № *******, с водач Р. М. М. и собственик Д.Й.Б.. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверено волеизявление - пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. По делото не се оспорва автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, не се оспорва и верността на удостоверените в него факти. В случая протоколът за ПТП е съставен не само на база изявление на участниците в него, но актосъставителят е извършил оглед на мястото – лично е възприел обстоятелства от мястото на произшествието, от значение за настъпването му (изрично е отбелязано в протокола, че е посетено мястото на ПТП и е 2 изготвена схема на ПТП от актосъставителя с разположение на автомобилите на пътя). Фактът на огледа е удостоверен в самия протокол, следователно протоколът се ползва с материална доказателствена сила за непосредствено възприетите и описани от актосъставителя следи, създадени в резултат от осъщественото ПТП, както и за възприетите от актосъставителя материални обекти, съществували обективно преди ПТП и заварени при огледа.
Протоколът за ПТП е съставен по нормативно установена форма и ред съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от органите на МВР, са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза, съобразно доказателствата по делото, процесните автомобили не са били годни да се движат на собствен ход, поради което на основание чл.125, т.8 ЗДвП, във вр. чл. 2, ал.1, т.2 от Наредбата служители на МВР следва задължително да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за ПТП с материални щети.
От приетите по делото заключения – основно и допълнително на вещо лице инж. И. Т. по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, се установява, че процесното ПТП е настъпило на АМ Струма на прав пътен участък в района на км. 154+500. АМ Струма се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти, плюс една в дясно за принудително спиране на автомобилите. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Тойота” се е движел по АМ Струма върху дясната пътна лента с посока от гр. Сандански към КПП Кулата с нормална скорост на движение около 120 км/ч. Вещото лице обосновава допускането си за скоростта на движение с показанията на свидетеля – очевидец Е. Г., пътник в автомобила на ищеца, която сочи, че преди удара ищецът е шофирал „с нормална скорост за магистрала“. В същото време и в същата посока, попътно на автомобил „Тойота”, се е движил лек автомобил БМВ, също в дясната пътна лента, със скорост около 170 км/ч. Вещото лице преценява скоростта на движение на автомобила БМВ след съобразяване на деформацията на л.а. Тойота /по снимков материал - около 40 см./ и така определената относителната скорост между двата автомобила - около 50 км/ч. От определената скорост на л.а.
Тойота и относителната скорост между двата автомобила, се определя скоростта на движение на л.а. БМВ преди настъпването на удара - около 170 км/ч. Водачът на л.а. БМВ не е намалил скоростта си и е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, при което е достигнал до автомобила Тойота и реализирал произшествие, като с предната си част челно е ударил автомобила Тойота в задната му част. След удара двата автомобила са продължили в първоначалните си посоки, като са се установили върху дясната активна пътна лента на АМ Струма, на около 4 - 6 м. вляво от 3 десния край на платното за движение. Като причина за настъпилото ПТП вещото лице сочи субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, който не се е съобразил с движещия се пред него автомобил Тойота, не е намалил скоростта си и ударил движещият се пред него автомобил. Експертното заключение отбелязва също, че тъй като процесното ПТП е настъпило на прав пътен участък, водачът на БМВ е имал възможност да забележи движещия се пред него автомобил от достатъчно разстояние, при което да намали скоростта си до скоростта на движение на автомобила Тойота, с което да предотврати настъпването на удара.
В допълнителното заключение вещо лице инж. И. Т. сочи, че водачът на БМВ е имал възможност да забележи пред себе си автомобила Тойота от разстояние по-голямо от 200 м. и е имал възможност да намали скоростта си или да спре преди мястото на настъпилия удар. Водачът на Тойота от своя страна не е имал възможност да предотврати настъпването на удара чрез аварийно спиране.
От приетата по делото повторна авто-техническа експертиза, изготвена от вещо лице доц. д-р инж. В. П. П., се установява, че потвърждават изводите на първоначалната експертиза, а именно: скоростта на движение на автомобила БМВ към момента на удара е била с 45-50 км/ч. по-висока от скоростта на движение на автомобила „Тойота”, произшествието е настъпило поради неспазване на минимален динамичен габарит за движение от водача на автомобила БМВ, който е допуснал автомобилът му да достигне до задната част на автомобила Тойота и да реализира контакт между предната част на БМВ със задната на Тойота. Реализиралият се удар между двата автомобила е кос - челен за автомобил БМВ и кос - заден за автомобил Тойота, като под действието на ударния импулс автомобилът Тойота се е придвижил в посока колинеарна (попътна) на посоката на удара и се завъртял около вертикалната си ос в посока „обратна” на часовата стрелка. Под действието на инерционните и съпротивителните сили автомобилите са се придвижили в посока напред и са се установили в покой в зоната на платното за движение.
Вещото лице сочи, че за водача на автомобила БМВ е съществувала техническа възможност за предотваряване на контакт между превозните средства - при всяка една скорост на движение.
Показанията на свидетеля-очевидец Е. Г. потвърждават изводите на техническите експертизи. Свидетелката е пътувала в автомобила на ищеца, на предна дясна седалка. Сочи в показанията си, че произшествието е настъпило по магистрала Струма, в посока от София към Гърция, на 09.07.2021 г. около 21.00 - 21.30 ч. Докато са се движили с нормална за магистрала скорост, автомобил, движещ се зад тях с голяма скорост, ги е ударил. В момента на удара са се намирали в средната лента на пътя, не са слушали музика, телефоните им са били в жабката на автомобила и са били с поставени предпазни колани. След удара колата им се е завъртяла три пъти около остта си и е спряла срещу другия автомобил в аварийната лента. Не са местили 4 автомобилите след ПТП – автомобилът им не е бил в движение след удара, извикали са рапатриращ автомобил. Показанията на свидетелката са ясни, последователни и безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
В разглеждания случай е налице изцяло безпротиворечиво установяване на фактическата обстановка, свързана с механизма на произшествието, от писмените доказателства, показанията на свидетеля Е. Г. и заключенията на приетите по делото авто-технически експертизи. Липсват доказателства, опровергаващи така възприетия механизъм на произшествието. От съвкупната преценка на всички доказателства е видно, че механизмът на произшествието е следният: автомобилът „БМВ”, при движение по автомагистрала Струма, в района на км 154+500 - участък между гр. Петрич и ГКПП „Кулата“, поради неспазване на необходимата дистанция, настига и удря движещият се пред него лек автомобил Тойота. От изложеното съдът приема, че водачът на лекия автомобил „БМВ“, модел Х5, с рег. № ******* Р.
М. М., в нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП не спазил необходимата дистанция с движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, поради което предизвикал процесното пътнотранспортно произшествие.
Разпечатката съдържа 22 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/326282b7-b5d2-4126-a7b1-0b0c86872ad9