Определение № 2354 от 02.12.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2354

02.12.2019 г., гр. Бургас

Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1770 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Енил Енев – с пълномощно по делото (л. 8), против Решение № 193 от 04.10.2019 г. по гр. д. № 1070/2019 г. на Районен съд – Карнобат, с което са отхвърлени предявените от „Кредитреформ България“ ЕООД срещу М.Д.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за присъждане на сумата 300 лева, представляваща неизплатено задължение по договор за кредит № ********** от 02.09.2015 г., вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, както и сумата от 71, 45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху главницата от 300 лева за периода от 28.09.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2018 г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в частта, в която съдът е приел, че по делото липсва надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като исковата молба и съпътстващите я приложения не са били получени лично от ответника, а от неговия особен представител, назначен от съда при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК.

Излага подробни съображения в подкрепа на извода, че връчването на приложеното към исковата молба уведомление за цесията на особения представител на длъжника съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени решението и да уважи предявените искове. Претендира за присъждане на разноските, сторени в първоинстанционното и във въззивното производство.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.Д.Б., чрез адвокат Я.С. – назначена от първоинстанционния съд за негов особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК с Определение № 136 от 01.03.2019 г. (л. 57). Поддържа се, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е негов законов или договорен представител, поради което не може да приема адресирани до представляваното лице материално-правни изявления на трети лица, каквото е уведомяването на длъжника за сключен договор за цесия. Излагат се доводи, че след като особеният представител и ответникът нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес да го обжалва, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.

261, т. 1 и 4