Решение № 4101 от 22.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4101 гр. Варна, 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Танев при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело № 20223110108551 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от С. Й. С. срещу „***“ ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищцата следните суми:

- 10853,98 лв. – дължимо трудово възнаграждение за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г.;

- 391,43 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. за шест работни дни;

- 1370,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие;

- 8220,00 лв. – обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ при пенсиониране, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба следното: Ищцата работела в ответното дружество на длъжност „медицински лаборант“ до 01.06.2022г., като едностранно прекратила трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. След това ищцата отправила покана до ответника последният да заплати дължимото й трудово възнаграждение и обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва за забава. До момента на подаване на исковата молба не е изплатено дължимото възнаграждение, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение при пенсиониране, както и обезщетение по реда на чл.

222, ал. 3, изр. 1 КТ.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от допълнително споразумение на л. 6 от делото на 31.03.2022г. „***“ ЕООД, като работодател, и С. Й. С., като работник, се договорили за промяна на основното месечно трудово възнаграждение, което считано от 01.04.2022г. да бъде 1000,00 лв. От това доказателство се установява безспорно и фактът, че страните са се намирали в трудови правоотношения.

Установява се от Заповед с номер 49 от 31.05.2022г., издадена от „***“ ЕООД, че на 1 осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение е било прекратено, считано от 01.06.2022г. Като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – прекратяване без предизвестие, поради забавяне изплащане на трудово възнаграждение.

По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице се установява следното: На ищцата се дължат следните брутни и нетни възнаграждения за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., както следва – общото задължение за нетни трудови възнаграждения е 10 853,98 лв.; размерът на обезщетението по реда на чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 1370 лв.; размерът на обезщетението по реда на чл. 222, ал. 3 КТ е размер на 8220,00 лв., а обезщетението по реда на чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 391,43 лв.

От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 128 КТ. По иск с правно основание чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи наличието на трудово правоотношение с ответника през процесния период, за който твърди, че има право на трудово възнаграждение, наличието на отработване на претендираното трудово възнаграждение, както и неговият размер, а в тежест на ответника е да докаже плащането му.

В конкретния казус се установи безспорно, че страните се намирали в трудови правоотношения, като за процесния период м.01.2021г. до м.05.2022г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „медицински лаборант“. Установи се от заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира изцяло, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., е в размер на 10 853,98 лв.

Ответникът не представи никакви доказателства, които да установява изплащане на каквото и да било възнаграждение или обезщетение в полза на ищеца. Чл. 270 КТ урежда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

От установената фактическа обстановка не се установи изпълнение. Искът се явява основателен. Останалите искови претенции също се явяват основателни, доколкото липсва каквото и да било оспорване от страна на ответника, а и заключението на вещото лице потвърждава изцяло твърденията на ищеца.

Горното бе изложено от съда за пълнота и яснота на решение, тъй като ищецът бе направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Редовно призованият ответник не е подал отговор на исковата молба, не се е явил негов представител в съдебно заседание, както и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът установи наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат заплатени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400,00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Варна дължимата държавна такса за разгледаните искове в общ размер на 847,76 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 10853,98 лв. (десет хиляди 2 осемстотин петдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2021г. до м.05.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 391,43 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022г. за шест работни дни, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 1370,00 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 8220,00 лв. – обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.07.2022г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на С. Й. С., ЕГН **********, сумата от общо 1400,00 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда, сумата от общо 847,76 лв., представляваща дължима държавна такса в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3