Решение № 260291 от 19.08.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / 19.08.2021 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 14.07. 2021 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР:

АНТОНИНА НИКОЛОВА изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА т.дело

№ 1240 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е сключил договор за застраховка ’’Гражданска отговорност на автомобилистите” със С.Д.Д., собственик на лек автомобил „**”, с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица № BG /03/118000348190, издадена на 22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.

На

20.02.2018г. С.Д.Д. при управление на посочения лек автомобил „**”, с рег.№ *** в землището на с.В.Л., общ.О., обл.Стара Загора в посока север-юг, по път 503, км 22+ 300 допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, като загубил контрол над автомобила, вследствие на което последният напуснал пътното платно, навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К.А.А., ЕГН ********** като я отхвърлил в извънпътната територия на разстояние 19 м. В резултат на удара пострадалата К. А. получила съчетана автомобилна травма, несъвместима с живота, предвид което въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ в МБАЛ- Хасково на 23.02.2018г. е починала.

Срещу извършителя С.Д.Д. е било образувано НОХД 169/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора. С присъда № 17/28.05.2020г., постановена по делото от ОС-Стара Загора, влязла в сила на 12.06.2020г. същият е признат за виновен в това, че 20.02.2018г. при управление на гореопосочения лек автомобил „**”, с рег.№ *** в землището на с.В.Л., общ.О., обл.Стара Загора, по път 503, км 22+ 300 нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.А.А., ЕГН **********, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Посочва се, че влязлата в сила присъда по посоченото наказателно дело, на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправновност и виновността на дееца, предвид което по несъмнен и безспорен начин е доказано деянието

-деликт, извършено от С.Д.Д., формата на вината му /по непредпазливост/ и вредоносния резултат -смъртта на К.А.А..

В резултат на ПТП ищците Х.К.А. и

А.К.А. - родители на починалата К.А.А. претърпели неимуществени вреди.

Вследствие причинената смърт на дъщеря им, двамата ищци, като нейни родители преживели и продължавали да изпитват неимоверни душевни болки и страдания. За тях това била голяма трагедия, която обезсмислила напълно живота им. Останали безвъзвратно лишени от рождената си дъщеря, не само от физическото й присъствие, но и от твърде силната й обич и привързаност към тях. Живеели са заедно с дъщеря си и семейството й в една жилищна сграда, ежедневно се виждали, общували, хранили се заедно, помагали си взаимно и се разбирали. Ежедневието на ищците било изцяло посветено на дъщеря им и нейното семейство с две непълнолетни деца - Димитър на 15 и Християн - на 12 год. Взаимно се отменяли в битовите си ежедневни задължения, а ищците изпращали и посрещали децата на К. и съжителя й от училище, когато родителите са на работа или са заети с друго.

Били пример за сплотено и задружно семейство. Покойната К. била много добра дъщеря, позитивна и интелигентна личност, уважавана в професионалните си среди и в обществото и ищците изпитвали гордост, че са нейни родители. До смъртта си дъщеря им работила като митнически инспектор в Агенция „Митници” и се ползвала с авторитет като отличен професионалист. Между ищците и покойната им дъщеря никога не е имало конфликти, съжителствали са щастливо, в дух на взаимна обич, разбирателство и сплотеност.

На

20.02.2018г., когато се случило нещастието, дъщеря им се връщала от гр.Стара Загора, където била на посещение при сина си Димитър, който учил в Националната професионална гимназия по ветеринарна медицина. Очаквали я да се върне и да им разказва за внука им, а вместо това получили съобщение за тежката катастрофа, станала с нея. Веднага тръгнали за болницата в гр.Хасково, в която била настанена и там отивали всеки ден до смъртта й. Изпитвали панически страх и безпокойство за живота на дъщеря си, а след съобщението за смъртта й изпаднали в шоково състояние. От тогава неутешимо плачели и тъгувли за нея, напълно били сломени и без желание за живот. В продължение на повече от две години всеки ден посещавали гроба й, а след това -през ден. И двамата родители се поболели от мъка - вдигали кръвно, изгубили съня и спокойствието си, отслабнали, непрекъснато тъгували и мислели за нея. Получавали хипертонични атаки, главоболие, хронично безсъние и безпокойство и постоянно приемали медикаменти.

Ищцата Х.А. физически се срила - прегърбила се от мъка и подвижността й рязко се влошила. Ищецът А.А. заболял от хронична еритремия и постоянно бил подложен на изследвания и приемал лекарства. След смъртта на дъщеря си ищците се затворили в себе си и се дистанцирали от хората. Престанали да се виждат и срещат с близки и познати. Единствената им утеха били децата на К., които се настанили на техния етаж в жилищната сграда и за които се грижат заедно с баща им. Дните им минавали в скръб и страдание по внезапно загиналата им дъщеря. Не можели да преживеят неочакваната и тежка за тях загуба на обичната им дъщеря, загинала в разцвета на силите си - на 46 години и да се примирят, че я няма.

Всички тези неимуществени вреди били в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното поведение на С.Д., в качеството му на водач на лек автомобил „**”, с рег.№ *** към момента на настъпване на произшествието бил сключен договора за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество.

Ищците

Х.А. и А.А. претендират репариране основание чл.432, ал.1 от КЗ на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря им, с присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за всеки от тях или общо 300 000 лева за двамата, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г.

В изпълнение на изискването по чл.432, ал.1, вр. 380 от КЗ ищците предявили извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.В.И.Г.” АД писмена застрахователна претенция вх..№3/27.03.2018г. от А.К.А. и № 5/04.04.2018г. от Х.К.А. по предоставен им образец от представител на застрахователя в офиса в С..

Впоследствие с писмо вх.№ 897/25.02.2020г. представили поискани им от застрахователя документи. В отговор на претенцията на ищците с писмо изх.№ П 00432/07.05.2020г. застрахователят отказал да им заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на вида и обема на болките и страданията. Това породило правния интерес им интерес от предявяване на настоящият пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ срещу ответното застрахователно дружество.

Поради изложеното молят съда да осъди:

1. ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати на първата ищца Х.К.А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на

150

000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски

2.

ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати на втория ищец А.К.А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание от 14.07.2021 г. съдът е допуснал увеличение на предявените от Х.К.А. и А.К.А. Искове, като същите вместо предявени за сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците, да се считат за предявени за сумата 170 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение аз неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018 г. до окончателното и изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

На първо място твърди, че искът не е доказан по основание. Посочва, че в представените документи към исковата молба няма еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка К.А.А., къде точно се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било поведението й на пътя. Единственото, което приема като противно твърдение е, че същата вероятно се е намирал на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане, движение и/или стоене, защото са налице данни от документите от воденото наказателно производство, че ПТП е настъпило в район, който не е бил предназначен за пресичане. Счита, че вероятно пешеходката не е проявила и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и се е появила на пътя изненадващо и неочаквано за водача.

Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност изненадващо поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от страна на К.А.А. да е причина за настъпилото ПТП. Счита, че съществува обоснована възможност същата да се е намирала на самото пътно платно неправомерно, без достатъчна за водача видимост. Твърди, че няма еднозначни доказателства в настоящото пешеходката да е била извън платното за движение при настъпването на ПТП. Към исковата молба нямало представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача на МПС „**“, с peг. №***, ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.

От друга страна, от наличните данни ставало ясно, че управляваният от пострадалата К.А.А. автомобил първоначално е катастрофирал, като причината била загубата на контрол от страна на водача при управление на МПС със съобразена скорост. В последствие на същото място второ МПС, управлявано от С.Д.Д., на същото място, също при управление със съобразена и много по-ниска от допустимо разрешената скорост, отново губи контрол и реализира ПТП. Изводът, до който можело да се достигне не само правно, а и чисто логически аргументирано бил, че причината и за двете ПТП е не поведението или несъобразената скорост от страна на дамата водачи, а наличието на проблем с асфалтовото покритие на пътя.

Във връзка с изложеното ответникът прави изрично възражение за наличие на случайно деяние от страна на водача С.Д. - загубил контрол върху ПТП не по негова вина и не поради управление с висока скорост.

На основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.

Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Посочва, че по делото не става ясно какви са реалните увреждания на пешеходната, както и същите дали са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата в последствие дни след ПТП смърт.

Алтернативно се твърди, че съществува реална и обективна възможност пострадалата пешеходна К.А.А. и сама да е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесла за случилото се.

Твърди се, че е налице съществено съпричиняване от страна на К.А.А., която вероятно неочаквано за водача се е намирал на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, във вече тъмната част на денонощието и ограничена видимост за водача.

Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на участниците в него. С настоящото оспорва настъпването на ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване. Посочва, че предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните. Още повече, съществували редица противоречия по отношение на съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичала или е стояла пострадалата.