Решение № 260001 от 03.02.2022, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Гражданско дело 106/2021
- Вид
- Решение № 260001
- Подписан
- 03.02.2022
- В сила
- 07.06.2022
- Състав
- РАДИНА ВАСИЛЕВА ХАДЖИКИРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 21, ал. 3, т. 4 · Закон за пътищата
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е гр. Свиленград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 106 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Г.М.Г. и Д.А.Г. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 235,45 лв. (след извършено намаление на иска от 1000 лв. на 235,45 лв.), представляваща обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за периода 28.03.2019 г. – 10.02.2021 г. на част от собствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с.
Капитан Андреево, общ. Свиленград, местността „Малък чифлик”, с обща площ от 4 709 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 10.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград, с площ от 4709 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, четвърта категория, в местността „Малък чифлик”. Посочено е, че през 2011 г. било извършено отчуждаване на част от имота за изграждане на АМ „Марица”. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона за пътищата проектът се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител по силата на сключен договор с ответника. Твърди се, че трасето на автомагистралата било изградено и върху около 460 кв. м. от неотчуждената част от имота на ищците. Поддържат, че от 2011 г. до момента били лишени от възможността да ползват посочената част от собствения имот, върху която била изградена магистралата. Посочено е също, че тази част от имота им представлявала временен път, странични насипи и прилежащ терен към магистралата. Твърдят, че с решение на РС Свиленград по гр. д. № 267/2019 г. им било присъдено обезщетение за периода 27.03.2018 г. – 27.03.2019 г. С настоящата искова молба претендират обезщетение за лишаване от ползване за последващ период, а именно: от 28.03.2019 г. до 10.02.2021 г. По тези съображения молят да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Неоснователно било да се твърди, че при строителството на магистралата били образувани временен полски път и ограждения, тъй като това не било заложено в проекта. Ответникът счита, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, доколкото не се бил обогатил. Поддържа, че претенцията следвало да се насочи към строителя на обекта – Сдружение „ПОР-ПСТ”. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.
При условията на евентуалност оспорва иска по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е налице спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищците Д.А.Г. и Г.М.Г. са собственици в режим на съпружеска общност на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Капитан Андреево, общ.
Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Малък чифлик”, с начин на трайно ползване: нива. Не се спори и че през 2011 г. за изграждането на АМ „Марица” били отчуждени 5291 кв. м. от същия този имот, като след отчуждаването останал с площ от 4709 кв. м.
От Решение № 423 от 04.10.2019 г. по гр. д. № 267/2019 г. по описа на РС Свиленград, влязло в сила на 30.10.2019 г., се изяснява, че за периода от 27.03.2018 г. до 27.03.2019 г. ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 579,60 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на част от процесния имот.
От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че част от АМ „Марица” била предвидена по проект и изградена върху отчуждената площ от 5291 кв. м. от процесния имот. На кадастралната карта незасегнатата от отчуждаването част била нанесена с идентификатор *** и площ от 4709 кв. м. Отчуждената част с площ от 5291 кв. м. попадала в сервитута на АМ „Марица“ – пътен възел „Капитан Андреево“ (поземлен имот с идентификатор ***) , изграден в изкоп с дълбочина почти 10 метра спрямо процесния имот. В сервитута, граничещ с неотчуждената част, били изградени стръмен земен откос на изкопа; в долната част на откоса: бетонова отводнителна канавка и банкет, в който били разположени стълбовете на пътното осветление; в горната част на откоса: бетонова отводнителна канавка и предпазна телена мрежа на бетонови колове. На мрежата била поставена малка врата.
Предпазната телена мрежа била поставена почти изцяло в имот с идентификатор ***, средно на 1,40 м. от имотната граница на процесния имот. Част от предпазната мрежа с площ от 1,7 кв. м. попадала в процесния имот. В имота нямало временни пътища, странични насипи и земно платно към магистралата. АМ „Марица“ била изградена в изкоп с дълбочина почти 10 метра под нивото на терена на процесния имот. Въпреки че имал лице на автомагистралата, имотът нямал възможност за достъп от/към нея заради голямата денивелация. Към датата на СТЕ в процесния имот била налична само площ в размер на 1,7 кв. м., върху която попадала предпазна мрежа. Останалата част от имота не била засегната от строителството на АМ „Марица“, била затревена и не се обработвала. Установено е още, че през имота минавали два полски, селскостопански пътя (северен и южен), които се събирали в източната му част. Площта на северния полски път в рамките на имота била 512 кв. м., а на южния – 323 кв. м. Общата им площ била 835 кв. м. Пътен възел „Капитан Андреево“ бил въведен в експлоатация съгласно разрешение за ползване № СТ-05-1320 от 01.12.2017 г. При изслушването си вещото лице Д.К. е уточнил, че при един от огледите видял селскостопански машини да преминават по пътя. Според него този път бил селскостопански. Експертът е категоричен, че канавката и мрежата могат да се поддържат, без да се преминава през процесния имот.
Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице С.В., средната наемна цена от 28.03.2019 г. до 10.02.2021 г. на 1,7 кв. м. от процесния имот възлизала на 0,10 лв., а на 835 кв. м.– на 80,16 лв. Тези цени са получени при изследване на дължимата рента за земеделска земя. Изслушано е и заключение на тройна съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещите лица П.В., Т.М. и И.П..
Вещите лица са извършили оглед на място и анализ на състоянието на предпазната ограда на магистралата. Последната била в много добро техническо състояние, без увреждания, наклоняване на опорните колове и предпазната мрежа. Не установили следи от извършени ремонти или СМР по оградата след нейното изграждане.
Процесната площ от 1,7 кв. м., върху която попадала предпазната мрежа на магистралата, имала характер на отчуждена селскостопанска територия за изграждане на магистралата. По тази причина от регистрите на СВ – Свиленград за пазарни аналози били извлечени реално извършени сделки с имоти със същия характер, в същото землище и същата местност или съседни местности. Южният полски път с площ от 323 кв. м. се ползвал от различни собственици на земеделска техника, които придвижвали същата към обработваните от тях земеделски имоти. Северният полски път се отделял от южния полски път по средата на процесния имот и напускайки имота се включвал в полския път, преминаващ по имотната граница на същия. След извършване на съответните анализи е прието, че южният и северния полски път следва да се третират като площи на земеделска земя. При определяне на средната наемна цена на 1,7 кв. м. е приложен методът на капитализация на дохода, а при определяне на средната наемна цена на 1,7 кв. м. и 835 кв. м. – методът на пазарните сравнения. След извършване на съответните изчисления вещите лица са посочили, че средната наемна цена за периода 28.03.2019 г. – 10.02.2021 г. на 1,7 кв. м. възлиза на 0,45 лв., а на 835 кв. м. – на 235 лв. Съпоставяйки двете заключения, съдът намира, че следва да изгради фактическите си изводи въз основа на заключението по назначената тройна съдебно-оценителна експертиза, тъй като експертите по-детайлно и прецизно са анализирали характера на оценяваните площи и съответните коефициенти, които оказват влияние върху пазарната стойност на оценявания имот и оттам на средната наемна цена.
От показанията на свидетеля И.Г., преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че първоначално имотът на ищците бил с площ от около 10 дка, като за изграждането на автомагистралата били отчуждени около 5 дка. Разказва, че преди да я отчуждят нивата се обработвала. Когато започнали строежа на магистралата, направили път през нивата. Пътят минавал покрай мрежата на магистралата. Съдът даде вяра и на показанията на свидетеля Т.Т., съгласно които преди година и половина или две, когато минавал покрай имота, видял, че вътре бил спрял автомобил, а хора с жълти жилетки работели по оградата. Не разбрал кои са тези хора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността лично да си служи с него или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на собственост върху имота – наемната цена на този функционален тип имоти.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Капитан Андреево. Въз основа на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза съдът приема, че ответникът и към момента продължава да ползва 1,7 кв. м. от собствения на ищците имот, върху които попада предпазната мрежа на АМ „Марица”. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл. 19, ал. 2 ЗП дейността по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя. От това следва, че ответникът в качеството му на възложител на проекта по изграждането на АМ „Марица” и отговарящ за управлението на пътните принадлежности, каквато се явява и предпазната ограда, е използвал процесната площ от 1,7 кв. м. през исковия период от 28.03.2019 г. до 10.02.2021 г. Тъй като не е преместил оградата съгласно имотната граница на пътния възел, ответникът е препятствал собствениците да си служат с тази част от имота съгласно обичайното му предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода 28.03.2019 г.– 10.02.2021 г. 1,7 кв. м. от процесния поземлен имот, като по този начин е лишил ищците от възможността да си служат с тази площ. Същевременно ответната страна не ангажира доказателства за наличието на правно основание за завладяване на посочената част от поземления имот. Що се отнася до двата полски пътя с обща площ от 835 кв. м., съдът приема, че ищците не установиха по безспорен начин, при тяхна доказателствена тежест, че ответникът е използвал същите през процесния период. В тази връзка от показанията на свидетеля И.Г. се изяснява, че тези пътища са използвани по време на строителството на магистралата. Както беше посочено по-горе, пътен възел „Капитан Андреево“ е въведен в експлоатация на 01.12.2017 г., от което следва, че най-късно на тази дата е приключило изграждането на магистралата. След този период не са налице данни ответникът да е продължил да ползва процесните два пътя. В тази връзка следва да се отбележи, че подобни твърдения липсват дори в исковата молба, където е посочено единствено, че при строежа на магистралата ответникът използвал имота като временен път. Твърдения, че ответникът е продължил да преминава през полските пътища след завършването на магистралата са въведени едва в четвъртото съдебно заседание. Но този факт не се установява от показанията на свидетеля Т.Т., който е заявил, че преди около две години забелязал автомобил и неизвестни за него лица да работят по предпазната ограда. Тъй като няма данни тези лица да са служители на ответника, не може да се направи извод, че след изграждането на магистралата той е продължил да използва пътищата за поддръжка на предпазната ограда. Това обстоятелство се опровергава от вещото лице К., който е обяснил, че канавката и мрежата могат да се поддържат, без да се преминава през процесния имот. Отделно от това, вещите лица В., М. и П. също са потвърдили, че е възможен достъп до мрежата и от страната на автомагистралата.
Разпечатката съдържа 23 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/325f4851-d698-45d4-b000-c459dc8eafae