Решение № 1303 от 27.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1303 гр. Пловдив, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав П. Радев

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300502264 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Ай Тръст“ЕООД,ЕИК-203508899, гр.София, против решение № 2283/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 14629/2021г. на РС-Пловдив,19-ти гр.с.,с което жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Й. Т., ЕГН **********, сумата от 216 лева, недължимо платена по клауза за обезпечение по договор за поръчителство на основание сключен договор за потребителски кредит № 1029140 от 16.02.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

В жалбата се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при лежаща върху него доказателствена тежест ищецът не е установил по делото да е заплатил исковата сума на търговското дружество.От страна на жалбоподателя не е направено признание , че ищцата е правила плащания,а в така издадената от търговското дружество справка единствено е посочено, че е получило сумата , но не й кой е извършил престацията на задължението.По изложените съображения се настоява за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново от въззивния съд, с което исковата претенция се отхвърли като неоснователна.

Въззиваемата Д. Й. Т., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв К. оспорва жалбата и наведените в нея доводи, моли същата да се остави без уважение, а решението на първата инстанция да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане и на направените пред въззивната инстанция разноски.

1

Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбите, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му, които споделя изцяло.

В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно доводите в жалбата:

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

В случая не се оспорват фактическите и правни изводи на съда, че сключеният между ищцата и „Кредисимо“ АД договор за потребителски кредит № 1029140 от 16.02.2018г. е недействителен, поради нарушение на чл.11, т.9 и т.10 във вр.с чл. 22 ЗПК при неговото сключване, а тъй като поръчителство може да съществува само за действително задължение чл.138,ал.2 от ЗЗД , то недействителен е и сключеният между страните по делото на 16.02.2018г. договор за поръчителство, поради което търговското дружество дължи връщане на ищцата на недължимо платената и получена при начална липса на правно основание сума.

Единственотото оплакване,което жалбоподателят заявява срещу първоинстационото решение е ,че при лежаща върху него доказателствена тежест ищецът не е установил по делото да е заплатил исковата сума на търговското дружество.

Въззивният съд намира така инвокираното оплакване за неоснователно.

В представената по делото от ответника справка за платени от ищцата суми, изрично е декларирано от търговското дружество , че постъпилите плащания от Д. Й. Т. към „Ай Тръст“ЕООД по сключения между тях договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2018г. са както следва: на дата 29.05.2018г.-99,28 лева; на 19.07.2018г.-98,329 лева и на дата 27.07.2018г.-18,52 лева.

Така представената справка по своята правна същност представлява частен удостоверителен документ относно неблагоприятни за ответника факти, поради което има доказателствената сила по смисъла на чл. 180 от ГПК и е пълно, валидно и годно доказателство за отразените в нея 2 обстоятелства, а именно, че ответното търговското дружество е получило от ищцата по недействителния договор за поръчителство сумата от общо 216,09 лева.

Освен горното следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство ответникът не е оспорвал получаването на исковата сума по договора за поръчителство, поради което е издал и обсъдената вече справка за получени суми.Така релевираното възражение от ответника,че ищцата не е установила в процеса плащането на процесната сумата , която предендира да й бъде върната като недължимо платена, е направено за първи път от страната с въззивната жалба, което възражение се явява преклудирано с оглед концентрационното начало в гражданския процес. Разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. С изтичането на срока за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното следва, че като преклудирани въззивният съд, не дължи произнасяне по наведените от ответника нови факти и обстоятелства.

След като въззивната жалба не съдържа други конкретни указания за порочността на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди При този изход на спора на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 360 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция по подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба , определено по реда на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2283/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 14629/2021г. на РС-Пловдив,19-ти гр.с.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И.Ш. да заплати на Адвокатско дружество „Г.“ с ЕИК 115895125, с адрес гр. Пловдив, ул.

3

Братя Пулиеви № 1, представлявано от управителя Стоимен Г., сумата от 360 лева - адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4