Решение № 2218 от 17.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2218 гр. Пловдив, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330113074 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Б. С. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове, както следва:

За осъждане на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, представляваща недължимо платена, като договорна лихва по договор за паричен заем № *** сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата;

За осъждане на ответника „Файненшъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лева, представляваща недължимо платена сума, като възнаграждение за гаранция по договор за предоставяне на гаранция №***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 300 лева в заем. С договора бил договорен ГПР в размер на 46,26 %, годишен лихвен процент в размер на 40,00 %, при срок на кредита 16 вноски и дължима сума с лихва в размер на 320 лева. Във връзка с чл.4 от Договор за паричен заем, ищцата сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № 1

***с който да бъде обезпечен сключеният Договор за заем. Възнаграждението по този втори договор било в общ размер на 144 лева или 9.00 лева към всяка вноска по договора за кредит. Твърди се, че ищцата погасила Договор за паричен заем № ***и Договор за предоставяне на гаранция №***, като заплатила по тях сумата от 300 лева главница, 10 лева лихва и 10 лева възнаграждение по договор за поръчителство.

Според ищцата сумата заплатената от нея, като лихва по Договор за паричен заем № **** следва да и бъде върната на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и платеното от нея възнаграждение за гаранция по Договор за предоставяне на гаранция № *** следва да й бъде върнато на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД. За обосноваване недължимост на платените по двата договора искови суми ищцата излага съображения за нищожност на сключения с първия ответник договор за заем на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Посочва се, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в договора липсва яснота относно включените в ГПР компоненти и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителния такъв. В тази връзка се излага, че следва в ГПР да бъде включен и разходът за потребителя по сключения с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство. Неизпълнетието на последното представлявало заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г.Излагат се и съображения, че двете ответни дружества се явяват свързани лица, доколкото едноличен собственик на капитала на «Файненшъл България»ЕООД е «Изи Асет Мениджмънт»АД, като печалбата на «Файненшъл България»ЕООД се разпределя в полза на «Изи Асет Мениджмънт»АД. Поддържа се, че със сключването на договор за гаранция се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за заем и договора за поръчителство. Изложеното водело и до нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2, т. 1 ЗЗП, обосноваваща неравноправен характер на сочените клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗПП.

Досежно договора за предоставяне на гаранция № ***, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, се посочва, че същият е нищожен поради липса на 2 основание, доколкото длъжникът не получава престация. Отделно от изложеното, посоченият договор бил единствено в интерес на кредитора, поради което клаузите в същия били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Също така се посочва, че същият се явява акцесорен, респ. доколкото липсва главно задължение, липсва и акцесорно. Излагат се подробни съображения относно накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ГПК, достигане на значителна нееквивалентност на престациите между страните по договора за предоставяне на гаранция и заплащане на суми от потребителя по този договор без да получава нищо насреща. Поддържа се, че възнаграждението по този договор е следвало да бъде отразено в ГПР по договора за кредит, доколкото с него се достига единствено до увеличение на дълимата сума и до неоснователно облагодетелстване на кредитора, като същото се явява заобикаляне на закон в лицето на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***г. Поддържа се, че в договора за потребителски кредит са точно посени размерът на задължението, общата дължима сума и срок. Според ответника липсвало нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, доколкото в ГПР не следвало да се включва възнаграждение по сделката за предоставяне на гаранция. Начинът на формиране на същия бил ясно посочен, като съответствал на формулата, регламентирана в Приложение № 1 към ЗПК.

Договорът за предоставяне на гаранция обективирал отделно облигационно правоотношение, поради което възнаграждението за същото не следвало да бъде включвано в ГПР и липсва заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съобразно ЗПК последният следвало да се изчислява към момента на сключване на договора, а вземането по договора за поръчителство възниквало впоследствие и единствено при условие, че потребителят е в невъзможност да представи останалите обезпечения. Неоснователни били и възраженията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция, доколкото именно договорът за паричен заем се явява основанието за сключване на договора за поръчителство. Същият не противоречал на добрите нрави и съответствал на правилото на чл. 9 ЗЗД, регламентиращо свободата на договаряне. Поради 3 изложеното се претендира отхвърляне на предявената срещу този ответник претенция и присъждане на разноски.

В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Файненшъл България“ ЕООД, с който се оспорват, като неоснователни предявените срещу този ответник претенции. Признава се, че между него и ищеца е сключен договор за предоставяне на гаранция № *** г. Посочва се, че ответникът е финансова институция с предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Поддържа се, че това дружество не предоставя кредити, поради което разпоредбите на ЗПК не се прилагат спрямо договора за гаранция. Излагат се съображения, че процесният договор за гаранция отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно – между правоспособни и дееспособни лица, при спазено изискване за форма.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 12.02.2024 г., е допуснато на основание чл. 214, ал.1 ГПК изменение на предявените искове, както следва: по предявения иск за връщане на недължимо платената сума по договора за паричен заем – от сумата в размер на 10 лева на сумата в размер на 20 лева, и по предявения иск за връщане на недължимо платената сума по договор за гаранция – от сумата в размер на 10 лева на сумата в размер на 144 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С изготвения по делото доклад е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, както и се установява от представените от ищеца договор за паричен заем № ***г. и Договор за предоставяне на гаранция № *** г. , че на *** г. между ищеца и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №*** г., по който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300 лева, дължима на 16 вноски, при годишен лихвен процент в размер на 40,00 % и ГПР в размер на 46,26 %. На същата дата, с оглед изпълнение на задължението по чл. 4 от договора за заем е сключен и договор за предоставяне на гаранция № *** с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който е уговорено последното дружество да поеме задължение да обезпечи пред кредитора „Изи Асет 4

Мениджмънт“ АД задълженията на ищеца, като кредитополучател по договора за заем. Безспорно е също така, че по договора за кредит в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Съгласно чл. 4 от Договора за заем, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и като осигури поръчител, чрез представяне на гаранционна сделка с одобрен от заемодателя поръчител/гарант.

На свой ред съгласно чл. 3 от договора за поръчителство възнаграждението по него е в размер на 144,00 лева и е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същия има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума, както и направените разноски.

При така установеното, между ищеца от една страна и всеки от ответниците е възникнало облигационно отношение, съответно между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договор за заем, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД по силата на договора за предоставяне на поръчителство.

По отношение на договора за кредит:

Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК, същият договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит и Закон за защита на потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване 5 на договора. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.