Решение № 484 от 16.09.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8248/2021
- Вид
- Решение № 484
- Подписан
- 16.09.2021
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.24, ал.13 · Закон за чужденците в Република България
- чл.34 · Закон за чужденците в Република България
- чл.48, ал.1, т.3 · Закон за чужденците в Република България
- чл.290, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.148, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 21, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 484 гр. София , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208248 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. С., индиийски гражданин, със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, дата на раждане 13.02.1986г., ЛНЧ **********, против Наказателно постановление (НП) № 7/13.04.2021г., издадено от старши инспектор В.Д.Л. – Началник Група „Миграция“ при ОДМВР - София, с което на основание чл.48, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на издадения санкционен акт, като се оспорва очертаната фактология на нарушението.
Застъпва се тезата, че заявлението за продължаване на пребиваването на чужденец от 23.02.2021г. е подадено в установения с норматана чл.24, ал.13 от ЗЧРБ деветмесечен срок след отмяната на извънредното положение в РБългария. Отделно, като аргумент за отсъствието на вина в поведението на жалбоподателя се сочи заявление, подадено от него, за достъп до пазара на труда, депозирано пред Бюро по труда – Изток на 04.02.2021г. На отделно основание се настоява случаят да бъде разглеждан като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Формулирана е молба за отмяна на издадения санкционен акт.
Съобразно чл.59, ал.1 от ЗАНН местно компетентен да разгледа жалбата против наказателното постановление е районният съд по местоизвършване на нарушението. Критерият, водещ при преценката относно местната компетентност, се явява твърдението на наказващия орган, материализирано в неговия акт, относно мястото на довършване на деянието, без оглед на това дали тази преценка е правилна, доколкото подобен въпрос 1 следва да бъде обсъждан при анализа на доказателствената съвкупност досежно приложението на материалния закон. В конкретния случай нито АУАН, нито НП предлагат яснота относно волята на своя издател за мястото, на което нарушението е извършено. При тази хипотеза, доколкото не може изначално да се определи местнокомпетентният съд, то жалбата следва да се разгледа от съда, до който е подадена. Липсата на посочване на местоизвършване на нарушението не означава, че няма орган, който да се произнесе по нея (тъй като същият не би могъл да се определи по правилата на чл.59, ал.1 от ЗАНН), доколкото това би представлявало недопустим отказ от правосъдие. Ето защо, съдът намира, че е компетентен да разгледа подадената до него жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, надлежно уведомена, се представлява от наказващия орган- началник – група „Миграция“ при ОДМВР - София, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея аргументи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Х. С. /H.S./, роден на 13.02.1986г., ЛНЧ **********, е индийски гражданин със статут на продължително пребиваващ на територията на страната чужденец. Същият притежавал разрешение за пребиваване №ХХХХ, издадено на 04.03.2020г. Той бил трудово ангажиран към „М“ЕООД и бил регистриран с настоящ адрес: гр. Е.П., ул.“С П“№4.
На 13.03.2020г. с решение на Народното събрание на Република България било обявено извънредно положение, отменено с решение на НС от 13.05.2020г. Доколкото валидността на издадения на жалбоподателя документ за пребиваване изтичала на 08.12.2020г., то за него пораждала действието си редакцията на чл.24, ал.13 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), съгласно която „Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича по време на обявеното извънредно положение или в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в срок до 9 месеца след отмяната на извънредното положение, …“
Деветмесечният срок за подаване на заявлението за продължаване на пребиваването от страна на Х. С. изтичал на 13.02.2021г. Той обаче се явил в сградата на ОДМВР – София, пред който орган следвало да депозира своето заявление, на 23.02.2021г. Подаденият от него документ бил заведен с вх.
2
№517000-2624/23.02.2021г., като заявителят приложил и копие от този, чиято валидност била изтекла.
След приемане на материалите била извършена дължима проверка от служител при група „Миграция“ – ОДМВР – София – младши полицейски инспектор Ст. Л. М., в хода на която той достигнал до извод за извършено от жалбоподателя административно нарушение на нормата на чл.34 от ЗЧРБ, съгласно която „Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване“, поради което преценил, че следва да инициира административнонаказателно производство.
За целта свид. М. съставил АУАН №7/04.03.2021г. в присъствието на Х.
С. и един свидетел по съставянето на АУАН. В документа били отразени обстоятелствата по нарушението, а именно, че: „на 23.02.2021г., след извършена полицейска проверка около 10:00 часа, в гр. София, ул.“Гео Милев“№ 71, в сградата на ОДМВР – София, е установено, че лицето е останало в страната след изтичане на разрешения срок за пребиваване до 13.02.2021г.“ и правната му квалификация - по чл.34 от ЗЧРБ. Актът бил подписан от нарушителя, на когото бил връчен екземпляр от него. По време на процедурата присъствало останало неустановено по делото лице, което осъществявало комуникацията между длъжностните лица и нарушителя, доколкото последният не владеел български език. Не бил осигурен преводач.
В срока по л.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН на 13.04.2021г. Началникът на група „Миграция“ при ОДМВР – София – старши инспектор В.Д.Л., издал атакуваното НП №7/13.04.2021г., с което на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, при пълно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел М., както и в писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК:
Заповед № 8121з-378/06.04.2020г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-4014/10.04.2017г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 24.04.2017г., копие на разрешение за пребиваване № ХХХХ, издадено на Х. С., заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, вх.№5170002624/23.02.2021г.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя същият заявява, че е съхранил спомени относно обстоятелствата по извършената проверка, като последователно излага реда за нейното провеждане и установеното в хода й нарушение, допуснато от жалбоподателя. В разказа си свидетелят М. потвърждава, че е автор на съставения АУАН и отразените в него фактически констатации съответстват на обективната действителност.
Възпроизвежда спомени за вида на представения документ за пребиваване, като сочи, че валидността му е изтекла към месец декември 2020г.,а гратисният период за подновяването му, с оглед обстановката в страната през 2020г., е изтичал към 13.02.2021г., с което подавайки заявление към месец 3 март 2021г. Х. С. е изпаднал в забава, продължила близо месец. Пояснява, че чуждият гражданин се е явил, придружен от друго лице, което е подпомогнало осъществяването на комуникация с него. Служителят на Група „Миграция” – ОДМВР -София споделя обаче, че не е вписал лични данни за посочения придружител, нито е установявал неговата самоличност.
Така обсъдените гласни доказателствени средства съдът намира за обективни, пълни, логични и безпротиворечиви, като те отразяват непосредствените възприятия за извършената проверка и констатираните нарушения. Свидетелят е извършил контролната дейност и е възприел представените от нарушителя документи с тяхното съдържание, което му е позволило да констатира закъснението при изпълнение на законови задължения. Въз основа на всички обстоятелства е приел и реализиране на процесното нарушение. В неговите показания се съдържа пряка доказателствена информация за процесния случай, като пресъздаването й от него намира подкрепа и в останалите доказателства по делото.
Събраните в хода на извършената проверка копия на писмени документи допълват показанията на актосъставителя. От тях съдът извежда датата на валидност на издаденото разрешение за пребиваване в полза на Х.
С., спрямо която се извършва преценката за крайния срок на изпълнение на изискването за подаване на заявление за удължаване на престоя. Установява се и моментът, в който жалбоподателят е изпълнил задължението си, произтичащо от нормите на ЗЧРБ, както и е възможно изчислението на срока на допуснатата от него забава.
От своя страна, приложените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност разкриват отношение към въпроса за компетентността на наказващия орган и актосъставителя в протеклата административнонаказателна процедура.
По изложените по- горе аргументи съдът заключава, че писмените доказателства, събрани по делото, позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност води до еднозначни изводи относно фактите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и 4 сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Разпечатката съдържа 39 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/325dfb46-ea21-47b0-bf26-6238f4d3760e