Определение № 922 от 02.03.2026, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922

Стара Загора, 02.03.2026 г.

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МИХАИЛ РУСЕВ като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев административно дело № 233/2026 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. Х. Л. от гр. Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП №26-1228-000128 от 28.01.2026 год., издадена от Г. Й. А. – Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Изложени съображения в тази насока са следните: наложената ПАМ е в противоречие с целта на закона, тъй като е издадена на 28.01.2026 год. за извършено нарушение на 23.12.2025 год. – за управление на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо същото не може да реализира преследваната от закона преустановителна цел. Допуснато по силата на закона е за избягване на несъразмерно за конкретната ситуация и несъризмеримост на вредите с целите на издадения административен акт.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1228-000128/28.01.2026 год., на основание чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП на К. Х. Л. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Заповедта е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АД, №747261 от 01.10.2025 год. за допуснато нарушение на Закона за движение по пътищата. Актът е съставен против К. Х. Л. от гр. Стара Загора, за това, че на 23.12.2025 год., около 10:13 часа в с. Ракитница в посока север – юг към с. Калояновец е управлявал лек автомобил С. В. с рег.№[рег. номер], негова собственост, като водачът управлява горепосоченото МПС, което е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП от 12.12.2025 год. /без валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“/. Актът е съставен въз основа на образувана преписка с рег.№1228р-735/15.01.2026 год.

От така приетата за установена фактическа обстановка съда достигна до следните изводи от правно естество:

Съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172, т.1 от ЗДвП, по който ред и издаден и оспореният административен акт. Закона за движението по пътищата не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност Съдът счита искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ по чл.172, т.1, б.”б” от ЗДвП е основателно.

За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, в тежест на молителя е да обоснове правата и интересите, които биха били увредени от предварителното изпълнение на акта, съотв. да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят при изпълнение на обжалвания акт, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

Текста на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата, в частност управление на МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Защитените в случая обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес и от друга страна обезпечава имуществените права на пострадалите от управление с МПС лица. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че собствения и управляван от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 02.12.2025 год. регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“.

От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 23.12.2025 год. преди постановяване на оспорената ЗППАМ №26-1228-000128/28.01.2026 год., но не са взети предвид нито от административния орган – началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Видно от приложеното извлечение от масивите на МВР данни относно регистрацията на процесното МПС, същото е със служебно възстановена регистрация още на 23.12.2025 год. от 12:20 часа. Това обстоятелство се потвърждава и от извършената от съда служебна проверка в Гаранционния фонд, при която се установява, че МПС е с валидна застрахова „Гражданска отговорност“ до 23.12.2026 год. 23:59:00 часа. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл.22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП №26-1228-000128 от 28.01.2026 год., издадена от Г. Й. А. – Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Стара Загора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия: