Решение № 2808 от 04.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2808

04.08.2020 г., гр.

Пловдив.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5115 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Искове на П.В.Б., ЕГН **********,***, против

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление в София , бул Витоша № 89 Б.

Според фактите в исковата молба , ищецът е собственик на лек автомобил марка „Ауди „ модел „**“, с държавен контролен номер ***, застрахован с договор за застраховка „каско„ при ответното дружество, застрахователна полица № ***, валидна за периода от 13.01.2018г до 12.01.2019г. На дата 10.04.2018г. около 19.00 часа автомобилът бил паркиран на ул. „***“ в гр. П., когато бил ударен от друг лек автомобил. На следващия ден, 11.04.2018г., ищецът образувал при ответното дружество преписка по щета с № ***, бил извършено оглед на автомобила, при който се установили множество повреди по автомобила, за ремонта на които била необходима (съобразно експертната оценка на застрахователя ) сумата от 8719.55 лева с ДДС.

Ответното дружество обаче отказало да плати застрахователно обезщетение с мотива, че вредите не съответствали на посочения механизъм на настъпване на ПТП-то.

Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от 8719.55 лв. застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско+“, сключена с комбинирана застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди по лек автомобил с ДКН *** от ПТП на дата 10.04.2018 год.

Ответното дружество е депозирало своевременен с оглед сроковете по чл. 131 ГПК отговор, като искът се оспорва като неоснователен и недоказан, тъй като липсва застрахователно събитие; ако такова има, то не е настъпило по описания в исковата молба начин. На второ място се оспорва да има причинноследствена връзка между настъпилите вреди, от една страна, и произшествието , от друга. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответника сторените по делото разноски.

Вещото лие по проведената автотехническа експертиза дава заключение, че от техническа гледна точка, най – вероятната последователност (механизъм ) на настъпилите по автомобила увреди е следната: първоначален контакт с неизвестно тяло, (най – вероятно:автомобил), който контакт настъпва почти едновременно в предната регистрационна табела и и в предния капак на автомобила. Под действието на удар и/или притискане на тези елементи, е започнала деформация в основата на бронята, а част от основата на емблемата е контактувала и пробила питата на интеркулера. Едновременно с това, предният капак се е деформирал от приложеното усилие на издаден предмет (примерно задна чистачка, дръжка на задна врата и др. ) , предавайки част от усилието на захваналите го панти. Чрез предаване на част от приожената сила, са увредени и съседни на контактните части. Общата сума за възстановяване на щетите възлиза на 7548.41 лева с ДДС.

Иск с правно основание чл. 386 ал. 2 от

Кодекса за застраховането във връзка с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите.

Искът е допустим, има образувана преписка по щета, по която застрахователят е отказал да плати ; изискването на чл. 380 от КЗ е спазено.

Съдът, като се запозна с изложеното от страните и ангажираните от тях в подкрепа на твърденията им доказателства, съобрази следното:

В хипотеза по чл. 386 ал. 2 от Кодекса за застраховането, на доказване по смисъла на чл. 153 от ГПК подлежат ( освен ако са безспорни ) следните факти: наличието на договор за застраховка „каско „ между страните, настъпването на застрахован риск и – с оглед размера на иска – стойността на отстраняване на щетите.

Безспорно е между страните, че са страни по договор за „Каско Плюс „ , обективиран в полица №***, и сключен за лекия автомобил Ауди „ модел „**“, с държавен контролен номер *** за периода от 13.01.2018г до 12.01.2019г. ; така или иначе , по делото фигурира неоспорено копие от договора за застраховка. Собствеността на Б. върху лекия автомобил също не е била оспорена, а е и доказана от приложеното на л. 8 от делото копие от свидетелството за регистрация.

Няма спор, че на дата 10.04.2018г., в срока на договора за застраховка, лекият автомобил претърпява увреди, оценени от експерт на застрахователя в хода на преписката по щетата на сумата от 8719.55 лв. Спори се обаче относно механизма на настъпване на тези увреди.

Договора между страните е сключен при условията ( със клауза ) „пълно каско „

, тоест, застрахователя е поел риска по т. 2.1.3.2 от общите условия - пълна или частична щета на застрахования автомобил, причинена от увреждане на застрахованото МПС в паркирано състояние от друго МПС. Макар да се спори между страните относно точния механизъм на настъпване на вредите, съдът приема, че процесния лек автомобил е увреден от друго МПС в паркирано състояние – такова е заключението на вещото лице по проведената техническа експертиза, и по делото няма данни , които да му противоречат. Не са налице и предвидените в общите условия т. нар. „ общи изключения“ от обхвата на покритите от застраховката рискове. При това заключение на вещото лице , отсъства и основание съдът да не кредитира показанията на свидетеля В. Б., независимо от от факта, че същия е *** на ищеца. Ответното дружество оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на увредите, но не сочи различни факти в това отношение, а така или иначе , съобразно общите условия , покрит риск е според чл. 2.1.3.1 от ОУ „ сблъскване с / или удар от …..други физически тела „ без значение дали се касае за моторно превозно средство , превозно средство без двигател или друго тяло. Предвид заключението на вещото лице, което дава като най - вероятен механизъм на настъпването на вредите удар от друго моторно превозно средство, съдът не споделя и виждането на ответното дружество, че е направен опит да се въведе застрахователя в заблуждение или пък е налице изключението по чл. 9.1.9 от общите условия.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по делото и по отношение на стойността на репариране на увредите; задължението на застрахователя да ги възстанови се определя по размера си от чл. 386 ал. 2 от КЗ като еквивалент на „действително претърпените вреди към деня на настъпването на събитието“ , независимо от методиката , по която застрахователя определа тази стойност. Тоест, дължи се сума за обезвреда , равна на пазарната стойност на ремонта на автомобила в състоянието преди произшествието. Отсъства задължение на застрахования да използва за ремонта т. нар. „алтернативни „ резервни части на мястото на увредените детайли , възли или агрегати, затова и съдът възприема по – високата стойност на отстраняването на вредите , тази с части от официален производител на такива. Според вещото лице , тази стойност е по – висока от цената на иска , следователно същия е основателен в пълен размер.

Разноските по делото се възлагат върху ответното дружество , предвид изхода на спора.

Воден от изложеното , съдът

Р Е Ш И:

Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в

София , бул Витоша № 89 Б, да заплати на

П.В.Б., ЕГН **********,***, сумата от 8719.55 лева – застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско„ с полица № ***, за причинени от ПТП на 10.04.2018г. щети на лек автомобил марка „Ауди „ модел „**“ , с държавен контролен номер ***, за репарирането на които била образувана преписка по щета с № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 02.04.2019г до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда

„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул Витоша № 89 Б, да заплати на П.В.Б., ЕГН **********,***, сумата от 1523.79 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ПМ