Решение № 18 от 03.02.2020, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 03.02.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова при секретаря Светла

Атанасова и участието на прокурор Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр.

Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 591 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя д-р С.К., срещу Национална агенция за приходите - гр.София, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение в размер на 1972,00 лева за осъществено процесуално представителство по ВАНД № 862/2019г. по описа на РС – Шумен и КАНД № 238/2019г. на ШАдмС, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП - Варна. В исковата молба се сочи, че с Решение № 383/20.06.2019г., постановено по ВАНД №862/2019г. по описа на РС - Шумен, е потвърдено Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна. Решението е обжалвано с касационна жалба от лечебното заведение пред ШАдмС. С Решение № 281/29.10.2019г. по КАНД № 238/2019г., Шуменският административен съд е отменил решение №383/20.06.2019г. по ВАНД № 862/2019г. на ШРС, както и

Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. на директора на ТД на НАП – Варна. Пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита, за която има сключени Договор за правна защита и съдействие № 0-94014/06.06.2019г. по ВАНД № 862/2019г. на ШРС, по който е уговорил и заплатил сума в размер на 936 лв. и Договор за правна защита и съдействие № 0-94020/05.07.2019г. по КАНД № 238/2019г. на ШАдмС, по който е уговорил и заплатил сума в размер на 936 лв. или общо деловодни разноски в размер на 1972 лева. Сумите, уговорени по двата договора за заплатени по банков път.

Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила съдебен акт, то е претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 1972лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ плащане, както и направените по настоящото дело разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощен представител адв.Л.В., която заявава, че поддържа исковата претенция по аргументи, аналогични на изложените в исковата молба. Моли за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 520,48 лева.

Ответната страна – Национална агенция за приходите - гр.София, в представен по делото писмен отговор на исковата молба, изразява становище за неоснователност и недоказаност на претендираните вреди. Сочи, че вредата нe e пряка, тъй като ангажирането на адвокатски услуги при съдебно обжалване на наказателното постановление не следва обективно и по необходимост издаването на същото. Вредите не са непосредствени и доколкото същите са в резултат на облигационна връзка между страните, обективирана в договора за правна защита и съдействие. В условията на алтернативност възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като счита, че същото следва да бъде намалено с включения във фактурите ДДС върху договореното адвокатско възнаграждение, тъй като дружеството е включило фактурите в дневника за покупки за съответния данъчен период и е ползвало приспадане на начисления ДДС. В съдебно заседание ответната страна се представлява от гл.юрисконсулт В.М., който излага доводи за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен изцяло или редуциран, като се намали със сумата от 312 лева, представяваща начислен ДДС върху договорения адвокатски хонорар.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба. Според прокурора по делото безспорно са доказани всички предпоставки за реализиране на отговорността на НАП, поради което предлага исковата молба да бъде уважена.

Шуменският административен съд след като обсъди и прецени наведените в исковата молба доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите, съдържащи се в ВАНД № 862/2019г. по описа на ШРС, приобщено към настоящото дело по искане на ищеца, с Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой на «К.О.Ц. - Ш» ЕООД - гр.Шумен, наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 9032,00 лева.

Дружеството обжалвало наказателното постановление като по този повод ангажирало правна помощ и упълномощило адвокат за процесуално представителство в образуваното пред Шуменски районен съд ВАНД № 862/2019г. по описа на съда.

С решение

№ 383/20.06.2019г., постановено по ВАНД № 862/2019г. Шуменският районен съд потвърдил наказателното постановление.

Несъгласно със съдебното решение, лечебното заведение подало касационна жалба против същото пред ШАдмС. С решение № 281/29.10.2019г., постановено по КАНД № 238/2019г.

Административен съд - Шумен отменил решението на първоинстанционния съд, както и Наказателно постановление № 398500-F449721/16.01.2019г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна.

Към материалите по ВАНД № 862/2019г. на ШРС е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0-94014/06.06.2019г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 780 лева без ДДС, която сума ищецът заплатил по банков път.

Към материалите по КАНД № 238/2019г. на ШАдмС е приложен Договор за правна защита и съдействие № 0-94020/05.07.2019г., видно от който страните са договорили възнаграждение в размер на 780 лева без ДДС, която сума ищецът заплатил по банков път.

С исковата молба дружеството представя следните доказателства:

- фактура

№0-0528/06.06.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – 1. процесуално представителство по адм.д. № 819/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0-4013/06.06.2019г. на стойност 780,00 лева и 2. процесуално представителство по адм.д. № 868/2019г. на ШРС, договор за правна защита и съдействие № 0-4014/06.06.2019г. на стойност 780,00 лева; начислен ДДС в размер на 312 лева; сума за плащане 1872 лева. Относно плащането по фактурата се представя извлечение от банкова сметка ***.

- фактура

№0-0530/05.07.2019г., в която е посочено, че същата се издава от Адвокатско дружество «П.В.» на «КОЦ – Шумен» ЕООД; вид на услугата – 1. процесуално представителство пред АдмС – Шумен по к.ж. срещу решение по ВАНД № 862/2019 на ШРС, договор № 94020/05.07.2019г. на стойност 780,00 лева и 2. процесуално представителство пред АдмС – Шумен по к.ж. срещу решение по ВАНД № 819/2019г. на ШРС, договор № 0-94021/05.07.2019г. на стойност 780,00 лева; начислен ДДС в размер на 312 лева; сума за плащане 1872 лева. Относно плащането по фактурата се представя платежно нареждане, справка по фактури, включени в платежното нареждане; извлечение от банкова сметка ***.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр.Шумен, твърдяното увреждане е настъпило също в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация; насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация – Национална агенция за приходите - гр.София в качеството ѝ на юридическо лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразния административен акт; отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава XI от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди.

Съдът намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от териториален директор на ТД на НАП – гр.Варна (орган в структурата на ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице на ответника, по следните съображения:

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.