Решение № 151 от 24.03.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20241800501008 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 52 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 71/2023 г. на Районен съд – Б. е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС от Ж. Ц. А. и В. Ц. Б. срещу Д. К. Н. за допускане до делба на НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ пл. № 1305 от квартал първи по плана на в.з. „З.“, край гр. Б., Софийска област, с площ от 580 кв. м., който имот участва в УПИ XXXVIII-1305,1308 с урегулирана площ от 860 кв. м., с уредени регулационни сметки и неизравнена съсобственост, празен при съседи по договор за доброволна делба: парцел XXXV-1308, от две страни улици, улица – тупик, парцел XXXVIII-1305, парцел XXXVII-1306, който имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-49/14.10.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и скица на поземлен имот № 15-1028521/05.09.2022 г. на СГКК - София област, съставлява поземлен имот с идентификатор: ***, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот от 29.11.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. Б., ул. „Л.“, с площ от 848 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план: 1305,1308, квартал 1, парцел XXXVI, при съседи:

***, ***, ***, ***, 05815306.1074, между съделителите: Ж. Ц. А., В. Ц. Б. и Д. К. Н.. Ищците са осъдени да 1 заплатят в полза на РС – Б. дължимата държавна такса по така предявения иск.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищците Ж. Ц. А. и В. Ц. Б., чрез представителя им – адв. М.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. По същество свързва доводите си с неправилния извод на първоинстанционния съд, че в случая не била налице съсобственост, който е аргументирал становището си с приетата по делото съдебно-техническа експертиза, за която в мотивите на съдебния акт е приел, че е некоректна. Счита, че в случая съдът служебно е следвало да допусне повторна съдебно-техническа експертиза предвид даденото от него становище в мотивите, което задълЖ.е на съда не било изпълнено. Горното възпрепятствало възможността да бъде изяснен въпроса по отношение на наличието на съсобственост на процесния имот. Моли да се отмени решението и да се допусне делба при законните квоти между съделителите.

Въззиваемият Д. К. Н. не е подала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците Ж. Ц. А. и В. Ц. Б., чрез представителя им – адв. М., са заяВ., че поддържат жалбата и молят съдът да отмени решението като допусне делба на процесния имот. Претендират разноски, представят списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата Д. К. Н., редовно призована не се явява, не се представлява.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но процесуално недопустимо, поради следните съобраЖ.я:

Районен съд - Б. е бил сезиран с конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 344 ГПК.

За да бъде уважен искът за делба, като се допусне прекратяване на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/ ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/ предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да участват като страни всички съсобственици.

Ищецът следва да посочи също така всички съделители, които твърди, че притежават права върху имотите.

За да отхвърли исковете Районен съд - Б. е приел, че не е налице 2 съсобственост между ищците и ответника по отношение на неурегулиран поземлен имот, съставляващ пл. № 1305 от квартал първи по плана на в.з. „З.“, край гр. Б., Софийска област, с площ от 580 кв. м., който имот участва в УПИ XXXVIII-1305,1308 с урегулирана площ от 860 кв. м. Счел е още, че едва в последното открито съдебно заседание ищците, под формата на уточнение, са заяВ., че желаят да се допусне делба на целия УПИ XXXVIII-1305,1308, с идентификатор ***, с урегулирана площ от 860 кв. м., което искане представлявало по съществото си изменение на иска и било преклудирано.

Приел е, че съдът дължи произнасяне само по първоначално предявеното искане за делба на реалната част от 580 кв.м., имот пл.№ 1305 по който иск не било доказано наличие на съсобственост.

Настоящият състав намира, че първоначално предявената искова молба е страдала от нередовност, тъй като делбения имот е следвало да бъде индивидуализиран съгласно настоящият му статут – номер, граници и съседи по действащия кадастрален план. В исковата молба е било налице противоречие между обстоятелствената част и петитум, тъй като в обстоятелствената й част ищците са посочили, че са съсобственици с наследниците на М.Т.В. на целия УПИ XXXVIII-1305,1308, с идентификатор ***., а в петитума са отпраВ. искане до съда да бъде допусната до делба реална част от УПИ XXXVIII-1305, който имот участва в УПИ XXXVIII-1305,1308, с идентификатор ***. Горното е изисквало съдът да остави без двиЖ.е исковата молба, като даде указания на ищците да индивидуализират делбения имот, съгласно настоящият му статут – номер, граници и съседи по действащия кадастрален план, както и да изяснят горните противоречия. Следвало е също така ищците да уточнят основанието, на което ответника/ответниците са придобили собствеността на процесния имот, както и притежаваните от тях ид.ч. от него. Това не е било сторено от първоинстанционният съд. Независимо от това ищците, в проведено по делото открито съдебно заседание на 01.02.2024 г. изрично са уточнили, че: „тези 580 кв.м. участват в урегулирания поземлен имот с квадратура 860 кв.м. Тези 580 кв. м., които тя получава в тази съдебна делба, са вътре в тези 860 кв.м. от УПИ. Тази част от 580 кв.м. е на целия урегулиран поземлен имот. В 580 кв. м., който е неурегулиран поземлен, влиза в този урегулиран поземлен имот, който е от 860 кв. м. Аз искам делба на 860 кв. м., от които 580 кв. м. на моите доверители, а на ответника останалите-280 кв.м. Искаме делба на УПИ XXXVIII-1305, 1308 с идентификатор ***.“.

Неправилно първоинстанционният съд е приел, че така направеното уточнение представлява изменение на иска по чл. 214, ал. 1, изр. второ ГПК.

След като предявената искова молба е била нередовна, а съдът не е изпълнил служебните си задълЖ.я да даде изрични указания на ищците в посочения погоре смисъл, е недопустимо в последствие да санкционира същите като е приема, че така стореното „изменение“ на иска е недопустимо. С така направеното изявление в открито съдебно заседание ищците са отстранили нередовностите на исковата молба за които съдът е следвало още при администрирането на исковата молба да даде указания.

Настоящият въззивен състав приема, че решението на

3 първоинстанционния е недопустимо на няколко основания.

На първо място Районен съд – Б. се е произнесъл по иск за делба на „реална част от 580 кв.“, което е недопустимо, тъй като такъв имот не съществува като самостоятелен обект на право на собственост. Освен това в решението погрешно е посочено, че този имот участва в УПИ XXXVIII-1305 по предходен план. Процесният имот всъщност представлява УПИ XXXVIII1305, 1308 по плана от 1987 г. /образуван от частта от имот пл.№ 1305 с площ от 580 кв.м. по договора за доброволна дела, на който се позовават ищците за придобиване на правото си на собственост и от част от имот пл. № 1308, възстановен на наследниците на Д.А.П., съобразно посочените в депозирания отговор на исковата молба твърдения от конституирания ответник и представеното Решение № 8539 от 20.05.1994 г. на Поземлената комисия – гр.

Б./. Понастоящем според данните по делото процесния имот представлява УПИ XXXVIII-1305, 1308, с идентификатор № ***, като именно този имот е годен обект на делба.

Горното обосновава недопустимост на постановеното първоинстанционно решение и обуславя връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

При новото разглеждан на делото първоинстанционния съд следва да съобрази заявеното в исковата молба, съобразявайки и направено уточнение на последната, като има предвид, че за установяване на регулационния статут на имота, както и за начина на образуване на съсобствен недвижим имот по регулация, съдебно-технически експертизи в първа фаза на делбеното производство се допускат и по почин на съда по арг. на Решение № 100/02.03.2011 г. по гр.д. № 1820/2009 г. на I г.о. на ВКС. При допускане на такава експертиза вещото лице, следва след запознаване с материалите по делото, след извършване на служебни проверки в съответните служби и евентуално след снабдяване със скица – проект, изготвена във връзка със Заповед № 430 от 30.07.2001 г. на кмета на община Б. /каквато не е била представена по делото/ да установи какви последователно във времето промени са настъпили в регулационния и кадастралния статут на имота, предмет на предявения иск за делба, а именно УПИ XXXVIII-1305, 1308, с идентификатор № ***. Едва когато установи промените по отношение на делбения имот вещото лице би могло да даде и отговор на въпроса от кои имоти е образуван УПИ XXXVIII-1305, 1308, с идентификатор № ***. и дали същия включва част имотите на ищците и ответника/ответниците. Следва по делото изрично да се установи дали имотът е бил засегнат от действието на дворищно – регулационен план по смисъла на ЗТСУ, респ. ЗУТ, каквито всъщност са твърденията в исковата молба, което също изисква специални знания.

Отделно решението е недопустимо и на друго основание. Съобразно представения по делото отговор на исковата молба /л. 38 от делото на районния съд/ правото на собственост върху Нива, с площ 0.420 дка, съставляваща имот № 1308 в кв. 1, част от парцел № XXXIV, XXXVI по кадастрален план, изработен 1987 г. е било възстановено на наследниците на Д.А.П. с Решение № 8539 от 20.05.1994 г. на Поземлената комисия – гр. Б.. По 4 твърдения отново в отговора на исковата молба наследници на Д.А.П. са М.Т.В. /чийто единствен наследник е въззивника – Д. К. Н./ и още двама сина /неуточнени/.

Предвид горните твърдения въззивния съд изиска служебно справка за обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 15 от Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни "Население, по отношение на Д.А.П., но бе установено, че в базата данни няма запис за това лице. Горното наложи да бъде изискана справка за обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 15 от посочената наредба по отношение на М.Т.В., П.Т.П. и Г.Т.П., за които има данни, че са нейни наследници по закон. По делото бяха приети като писмени доказателства посочените справки, от които се установи, че Д.А.П. е оставила за свои наследници лицата М.Т.В. /починала на 06.09.2001 г. и оставила за свой наследник по закон въззиваемата Д. К. Н./, П.Т.П. /починал на 05.11.2023 г. и оставил за свои наследници по закон Ж.П.П. и Т.П.П.-/ и Г.Т.П. /починал на 24.06.2016 г. и оставил за свои наследници по закона Ж.Г.П. и Т.Г.П./. Правото на собственост по отношение на имот с пл. № 1308, част от процесния УПИ XXXVIII-1305, 1308, с идентификатор № *** е било възстановено на наследниците на Д.А.П., като от справките за наследници се установява, че освен въззиваемата Д. К. Н., право на собственост върху посочената реална част са придобили и Ж.П.П., Т.П.П.-, Ж.Г.П. и Т.Г.П., които се явяват задължителните необходими другари.