Решение № 429 от 14.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601727 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от Наказателно-процесуалния кодекс и е образувано по повод постъпила жалба от осъдения В. С. Р. против протоколно определение от 26.01.2023 г., постановено по ЧНД № 16242/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 100-ен състав. С обжалвания акт на осн. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е било извършено групиране, като е наложено едно общо наказание измежду наказанията по НОХД № 3878/2021 г. и по НОХД № 4198/2020 г., и двете по описа на Софийски районен съд, в размер на по-тежкото от двете – „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години при „строг“ режим на изтърпяване. От така определеното общо наказание на основание чл. 59 НК и чл. 25, ал. 2 НК е зачетено времето, през което осъденият В. С. Р. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и е приспадната фактически изтърпяната част от наказанието по НОХД 3878/2021 г. по описа на СРС. На основание чл. 24 НК общото наказание „лишаване от свобода“ е било увеличено с 1(една) година.

Според писмените съображения в саморъчно написаната жалба на осъденото лице, определението е неправилно и несправедливо в частта относно приложението на чл. 24 от НК, като се иска отмяната му или алтернативно намаляване на срока на увеличението.

С жалбата не са постъпили писмени доказателства, не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника адв.А.А. по съображенията, 1 изложени в нея. Счита, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде намален размера на увеличеното общо наказание.

Представителят на СГП изразява становище, че жалбата е неоснователна, затова пледира за потвърждаване изцяло на определението на първоинстанционния съд. В тази връзка отбелязва множеството осъждания на Р., които явно не са оказали необходимото поправително въздействие върху него и не са го възпрепятствали от извършване на нови престъпления. Счита, че напълно законосъобразно е приложен чл.24 от НК.

Софийски Градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

От представена по делото справка за съдимост, рег. № 230113005000019039 от 13.01.2023 г. на Бюро „Съдимост“ при Софийски районен съд се установява, че В. С. Р. е осъждан многократно.

Предмет на настоящето производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК са следните осъждания:

С присъда № 20150198 от 01.07.2021 г. по НОХД № 3878/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав, изменена с решение № 85/01.02.2022 г. по ВНОХД № 4037/2021 г. по описа на Софийски Градски съд, влязла в законна сила на 01.02.2022 г., В. С.

Р. е осъден на три години "лишаване от свобода", при първоначален "строг“ режим, за извършено на 04.06.2019 г. престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, като му е приспаднато на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК времето, през което е бил задържан по ЗМВР и НПК.

Със същия съдебен акт, на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказанието, наложено на В. С. Р. с протоколно определение от 08.12.2015 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2870/2015 г. по описа на Районен съд – Стара Загора - за извършено на 01.11.2015 г. престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1, вр. чл. 47, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5 000.00(пет хиляди) лева, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от четири години, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от две години, при първоначален „общ“ режим.

С влязла в сила на 04.10.2022 г. Присъда № 20010475 от 04.02.2022 г. на Софийски районен съд, НО, 100 състав, постановена по НОХД № 4198/2020 г., В. С. Р. е осъден за извършено на 17.07.2019 г. престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК на три години „лишаване от свобода“, при първоначален "строг“ режим, като му е приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР и по НПК, считано от 19.07.2019 г. до 04.06.2020 г.

При така установената от събраните писмени доказателства фактическа обстановка, настоящият въззивен състав на Софийски Градски съд намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от оправомощено за това лице, поради което е допустима, а по същество - неоснователна.

2

Първоинстанционният съдебен състав е решил правилно въпросите, свързани с наличието на предпоставките за определяне на едно общо наказание измежду наказанията, наложени на В. Р. по НОХД № 3878/2021 г. и по НОХД № 4198/2020 г., и двете по описа на Софийски районен съд, като законосъобразно е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки за това. От доказателствата по делото се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран по компетентност на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК от прокурор при Софийска районна прокуратура с предложение за групиране на наказанията. След преценка на свидетелството за съдимост и изложените писмено в предложението на прокурора и поддържани в съдебно заседание съображения, като е отчетено и становището на защитата на осъденото лице, правилно е било прието, че следва да се определи едно общо наказание измежду наложените две такива по последните по време осъждания на Р., като същевременно липсват предпоставки за групиране на тези наказания с предходни осъждания. Деянието, за което е постановена присъдата по НОХД № 3878/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99 състав, е извършено на 04.06.2019 г., а съдебният акт е влязъл в законна сила на 01.02.2022 г. Деянието, за което Р. е осъден по НОХД № 4198/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 100 състав е извършено на 17.07.2019 г., а постановената присъда № 20010475/04.02.2022 г. е влязла в законна сила на 04.10.2022 г. Предвид тези фактически данни, законосъобразно е изведено от първостепенния съд, че деянията са в отношение на съвкупност помежду си и е определено общо наказание в размер на по-тежкото – 3 (три) години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" и "б" от ЗИНЗС. От това наказание законосъобразно са извършени приспадания на времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и по реда на НПК. Между страните липсва спор относно законосъобразността на произнасянето на първоинстанционния съд по тези въпроси, а при служебната проверка на определението, извън доводите, изложени в жалбата, въззивният състав прие, че липсва основание за ревизиране на определението и материалният закон е приложен правилно.

Единствените релевирани въззивни оплаквания са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК.

Съгласно трайната съдебна практика, съдът прилага разпоредбата на чл. 24 от НК само ако приеме, че общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и второ – че със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка не следва да бъдат подминавани броят, видът, характерът и обществената опасност на извършените престъпления, както и обществената опасност на самия деец (Р.№ 102/1990 г. по н.д. № 70/1990 г. на II н.о. на ВС; Р. № 391/1970 г. по н.д. № 331/1970 г. на II н.о. на ВС; Р. № 500/1993 г. по н.д. № 195/1993 г. на I н.о. на ВС). Възможността да се увеличи общото найтежко наказание е предвидена в НК като коректив на общото правило по чл. 23, ал. 1 от НК по две съображения. Първото от тях цели да компенсира отрицателния ефект от поглъщането на по-леките наказания от най-тежкото и у осъдения да остане впечатление, че 3 за част от престъпленията е останал ненаказан. На второ място, наказанието винаги има възмезден характер и поради това обществото е заинтересовано деецът да получи възмездие за всяко престъпление. Едновременно с това, при увеличаване на наказанието по чл. 24 НК законът поставя три изисквания: увеличението да не надвишава с ½ определеното общо наказание; да не надвишава сбора на определените наказания за отделните престъпления и максималният размер на наказанието, предвиден за съответния вид наказания.

Настоящият въззивен състав счита, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е намерил основания за увеличение на определеното общо наказание „лишаване от свобода“. В тази насока и СГС споделя мотивите, че осъденият е личност с висока степен на обществена опасност, изводими от престъпната му дейност и от тежестта на извършените две престъпления, наказанията за които са предмет на групирането – касае се за престъпления против половата неприкосновеност, които са тежки и са извършени след предходни осъждания на Р. за други тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т.

7 НК. Упражняваната по отношение на него наказателноправна принуда не е изиграла своя поправителен и възпиращ от извършване на нови престъпления ефект. Следователно, налице е необходимост от по-строгото му санкциониране, в случая с увеличаване на общо определеното му наказание посредством предвидената в разпоредбата на чл. 24 от НК възможност.

Предвид тези съображения, възраженията на защитата и на осъдения не могат да бъдат уважени, тъй като се касае за личност с висока степен на обществена опасност и при изтърпяване на общото наказание следва да се държи сметка за реализиране на целите на специалната превенция - поправяне и превъзпитание на осъдения, както и да му се въздейства предупредително, както и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.

Следователно, с оглед констатираното съвпадение на правните изводи на първоинстанционния съд, обективирани в обжалваната част на атакуваното определение и тези на въззивната инстанция, постановеното от Софийски районен съд протоколно определение следва да бъде потвърдено изцяло. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.

Така мотивиран СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, Х въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 26.01.2023 г., постановено по ЧНД № 16242/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 100-ен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5