Решение № 199 от 28.10.2025, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Тутракан, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100374 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 2565/02.06.2025 г. на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против Е. С. Р. с ЕГН ********** за осъждането му да заплати главница 852,38 лева, представляваща непогасени суми по предоставени електронни съобщителни услуги; главница 434,09 лева, представляваща неплатени суми за закупени устройства на изплащане; неустойки 286,88 лева; мораторна лихва 402,67 лева за периода от първия ден на забавата на всеки документ (фактура) за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ подаването на исковата молба в Районен съд – Тутракан – 01.06.2025 г.; законна лихва върху главницата от 02.06.2025 г. до изплащане на задължението.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 1976,02 лева, и от настоящия адрес на потребителя в гр. Тутракан, обл. Силистра, който е служебно известен на съда от нарочно изготвената справка „НБД“ – чл. 113 ГПК.

Заплатена е дължимата държавна такса от 79,04 лева.

Ищецът „А. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане, основано както на рамков договор № 501986222/27.11.2020 г. с партиден № М6232498 между него и ответника, така и на редица приложения към него, описани в исковата молба. Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми, които формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на услугите и 1 др. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът Д. С., на когото исковата молба е връчена лично, не депозира писмен отговор.

В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба с вх.

№ 4854/01.10.2025, с която заявява, че поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява и не се представлява.

След преценка на доказателствата съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на потребителите, тъй като процесното правоотношение е по потребителски договор.

За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно.

Не е спорно между страните, а и се установява от представените доказателства, наличието на валидна облигационна връзка по силата на:

Договор за доставка на електронни съобщителни услуги № 501986222/27.11.2020 г., ведно с Приложение № 1 от 01.11.2021 г. за условия на тарифен план за мобилна услуга с тарифен план One Unlimited Special 22 и номер **********; Приложение № 1 от 01.11.2021 г. за условия на тарифен план за мобилна услуга с тарифен план One Unlimited Special 22 и номер ***; Приложение № 1 от 27.11.2020 г. за условия за ползване на тарифни планове за мобилни услуги с тарифен план A 1 One Unlimited 4XL и номер ***; Приложение № 1 от 09.06.2021 г. за цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план Netbox 1000 promo и номер ***, както и допълнителни приложения към приложенията; Договор за продажба на изплащане от 01.11.2021 г. на мобилен апарат Xiaomi

RedmiNote

105G4/128Gree+HF, ИМЕЙ

868379052635728; Договор за продажба на изплащане от 01.11.2021 г. на A1 Earbuds S150 white 4894461897226; Договор за продажба на изплащане от 01.11.2021 г. на мобилен апарат Samsung A21S DS Black+HF TTEC, ИМЕЙ 355864347935843.

Във връзка с предоставените услуги са издадени и представени по делото Фактури с № 0451673578/11.07.2022 г. за 3 1 5 , 4 2 лева; с № 0453323479/10.08.2022 г. за 290.73 лева; с № 0454829172/09.09.2022 г. за 96,80 лева; с № 0456398759/10.10.2022 г. за 139,92 лева; с № **********/09.11.2022 г. за 45,42 лева; с № 0459332182/09.12.2022 г. за 45,42 лева. Във фактурите е отбелязано, че стойността им касае заплащане на електронните съобщителни услуги (ЕСУ), но в тях са обективирани и съответните вноски по договорите за продажба на изплащане.

Представени са по делото и:

Сметка с № 0559137629/08.08.2022 г. за 2,00 лева – Обезщетение за обработка на просрочени задължения;

Сметка с № 0900140616/16.12.2022 г. за 140,00 лева – Неустойка 2 устройство;

Сметка с № **********/16.12.2022 г. за 77,46 лева – Неустойка – месечни такси;

Сметка с № 0900140618/16.12.2022 г. за 31,46 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги;

Сметка с № 0900140619/16.12.2022 г. за 35,96 лева – Неустойка – отстъпки от цена на устройство.

В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че същите са станали част от договорното съдържание.

Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на „А. Б.“ ЕАД, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.

Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона, поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с повелителната норма от материалното право.

Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая не е отправяно преди предявяване на иска. Налага се извода, че процесният договор е развален с получаване препис от исковата молба, а именно считано от 23.06.2025 г.

Сумата по Фактура с № 0451673578/11.07.2022 г. за 315,42 лева с ДДС съответства на договора, представените Приложение № 1 и договорите за продажба на изплащане. Сумата е изискуема на 06.08.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 05.08.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 06.08.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят, предхождащ депозирането на исковата молба) е в размер на 113,44 лева.

Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0453323479/10.08.2022 г. за 290,73 лева с ДДС съответства на договора, представените Приложение № 1 и договорите за продажба на изплащане. Сумата е изискуема на 31.08.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 30.08.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 31.08.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят, 3 предхождащ депозирането на исковата молба) е в размер на 102,54 лева.

Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0454829172/09.09.2022 г. за 96,80 лева с ДДС съответства на договора и представените Приложение № 1. Сумата е изискуема на 30.09.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 29.09.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 30.09.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят, предхождащ депозирането на исковата молба) е в размер на 33,33 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0456398759/10.10.2022 г. за 139,92 лева с ДДС съответства на договора и представените Приложение № 1 частично – само за 45,42 лева, но не и за разликата, която е формирана от „Общи такси и услуги“ за „Други такси“ в размер на 78,75 лева без ДДС, или 94,50 лева с ДДС. Това задължение е отразено в Приложение А към фактурата като „Такса за събиране на дължими суми“, а в ценоразписа размерът на таксата е посочен като 8% от дължимите суми. Такава клауза е неравноправна, поради което е и нищожна, а съображенията на съда за този извод са същите, които са подробно изложени по-долу относно неустойката от 2 лева, наречена „Обезщетение за обработка на просрочени задължения“. Дължимата сума по тази фактура, от 45,42 лева с ДДС е изискуема на 31.10.2022, доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 30.10.2022 г. Лихвата от 31.10.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят предхождащ депозирането исковата молба) е в размер на 15,25 лева. Претенцията за главница 45,42 лева и съответната ѝ лихва е основателна, а за 94,50 лева с ДДС главница – неоснователна.

Сумата по Фактура с № **********/09.11.2022 г. за 45,42 лева с ДДС съответства на договора и представените Приложение № 1. Сумата е изискуема на 30.11.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 29.11.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 30.11.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят, предхождащ депозирането на исковата молба) е в размер на 14,87 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Сумата по Фактура с № 0459332182/09.12.2022 г. за 45,42 лева с ДДС съответства на договора и представените Приложение № 1. Ищецът претендира по фактурата единствено сума в размер 21,97 лева. Сумата е изискуема на 30.12.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане 29.12.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 30.12.2022 г. до 01.06.2025 г. (денят, предхождащ депозирането на исковата молба) е в размер на 7,01 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.

Претендираната от ищеца обща сума за дължими/предсрочно изискуеми вноски по договорите за продажба на изплащане се равнява на 434,09 лева.

Част от тази сума (дължимите за минал период месечни вноски) се доказва от част от представените фактури – това са първите две фактури, анализирани 4 по-горе. Тази сума се равнява общо на 57,88 лева. За останалата сума, явяваща се разликата между претендираната и последно упоменатата сума, равняваща се на 376,21 лева, не са представени никакви доказателства – в частност тези, описани в табличен вид в исковата молба – документ с № 653322209/24.08.2022 г.; № 653322210/24.08.2022 г. и № 653322212/24.08.2022 г. Поради това съдът намира, че претенцията за разликата от 376,21 лева, следва да се отхвърли като недоказана.

Върху уважените главници следва да се присъди законна лихва за забава от депозиране на исковата молба на 02.06.2025 г. до изплащане на задължението.

Сумата по Сметка с № 0559137629/08.08.2022 г. за 2,00 лева – Обезщетение за обработка на просрочени задължения, е недължима. Въпреки че е предвидена такава такса в ценоразписа на допълнителните услуги (последната позиция), при това обоснована с разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи и за персонал, същата по недопустим начин презумира претърпяването на вреди от търговеца, които надвишават законната лихва за забава. Зачетната неустойка, каквато представлява това обезщетение, има за цел да облекчи доказването на размера на вредата, но не и настъпването ѝ. В случая от простия факт, че е налице просрочена сума, не следва по необходимост, че кредиторът е извършил някакви действия по т.нар. „обработка“ на задължението, респ. че е претърпял някакви вреди. Всъщност вреди от забавено изпълнение на парично задължение винаги съществуват, но те се обезщетяват със законната лихва за забава. Аналогия за този извод може да се почерпи от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и от чл. 10а, ал. 2 от същия закон, която гласи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не става въпрос за потребителски кредит, но пък и т.нар. „обработване“ на вземанията на предприятието е част от дейността по управление на услугите, които предоставя, и тя по необходимост включва разходи за оборудване, услуги и персонал. Те, от своя страна, трябва да се финансира от цената на предоставените услуги, а не от допълнителни такси, като процесната, която по същество не е никакво обезщетение, а допълнително възнаграждение. По същата абсурдна логика, с която е обосновал таксата-неустойка, ищцовото дружество можеше да включи в ценоразписа си по 2 лева обезщетение за цапането на пода от обувките на потребителя при всяко физическо посещение в офис на „А1 България“ АД – обосновано с необходимостта да се плащат заплати на хигиенисти.