Решение № 268 от 21.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Р., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500323 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. С. Ч., в качеството му на ЕТ “П.-К.

Ч.“-Р., чрез адв.К. Б. от АК-Р., против Решение № 155 от 13.02.2024 г., постановено по гр.дело № 3230/ 2023 г. по описа на РРС, с което бил уважен предявеният срещу него иск на Р. В. Р., от гр.Р., представляван от адв.В. Ф. от АК-Р., на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 496 лв.обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи извършени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в качеството му на длъжник по ИД № 2023***0400146 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, прекратено в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. и разноски пред нея инстанция.

Счита, че обжалваният акт е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон с прилагането на чл.45 от ЗЗД, както и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид липсата на мотиви относно релевирани от въззивника правни възражения с отговора на исковата молба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска.Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна Р. В. Р.в, чрез адв.В. Ф. от АК-Р., своевременно е подал отговор на въззивната жалба, като счита последната за неоснователна.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като му се присъдят направените разноски за тази инстанция.

1

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият състав намира, че Решение № 155 от 13.02.2024 г., постановено по гр.дело № 3230/ 2023 г. по описа на РРС, е валидно и допустимо.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Р. споделя мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения, с някой допълнения доколкото първоинстанционният съдия не е обсъдил правните съображения на въззивника, развити в отговора на исковата молба и в пледоарията по същество на спора.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по молба на Р. В. Р. с искане да бъде осъден ЕТ „П.-К. Ч.“, със собственик К. С.

Ч., да му заплати на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 496 лв.-обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, съдействие и представителство в качеството на длъжник по изп.дело № 2023***0400146 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, прекратено с влязло в сила постановление в хипотезата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, ведно със законната лихва от датата на увреждането-24.02.2023 г.

С обжалваното решение съдът уважил иска.

С отговора на исковата молба ответникът е нямал възражения относно изложените от ищеца факти, но е оспорил правните доводи, че е проявил недобросъвестност към насрещната страна, която да ангажира деликтната му отговорност. Изложени били твърдения, че с влязло в сила на 02.02.2023 г. решение по гр.дело № 3421/2015 г. по описа на РРС, Р. бил осъден да заплати на едноличния търговец сумата от 6 925,55 лева.Вземането станало изискуемо и ликвидно от посочената дата, а длъжникът, съгласно нормата на чл.68 б.“а“ от ЗЗД, следвало веднага да го престира в местожителството на кредитора.

Това не било направено в срок от близо три седмици, поради което за ответника възникнало правото да иска принудително изпълнение. Наведени били доводи, че Р. не е уведомил едноличния търговец, че на 21.02.2023 г. е извършил плащане на дълга по банков път, както и били изложени съображения, че длъжникът не се е нуждаел от правна защита в хода на изпълнителното производство.В заключителната си пледоария в първата инстанция, пълномощникът на ответника е развил доводи и за възможността ищецът да не превежда сумата по банков път, а да извърши прихващане със свое насрещно вземане към Ч..

Действително първоинстанционният съд няма изложени мотиви по тези възражения, но независимо от това процесуално нарушение, е достигнал до правилен правен извод, че за ищеца е настъпила вреда в пряка причинна връзка с поведението на насрещната страна, за което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на последната.

2

В производство пред РРС между страните е нямало спор, че изп.дело № 2023***0400146 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ е било образувано на 23.02.2023 г. по молба на К. С. Ч., като ЕТ „П.-К. Ч.“, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист от 20.02.2023 г. за сумата от 6 925,55 лв. във връзка с влязло в сила на 02.02.2023 г. решение за делба по гр.дело № 3421/2015 г. по описа на РРС. Призовката за доброволно изпълнение била връчена на Р. В. Р. на 01.03.2023 г. Между страните е нямало разногласие и по въпроса, че с молба от 24.02.2023 г. длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Към нея той представил операционна бележка от 21.02.2023 г. От последната се установява, че на нея дата Р. В. Р. е внесъл по една от двете налични сметки на взискателя в “Банка ДСК“ ЕАД, върху всяка от които вече е имало наложен запор по инициатива на длъжника във връзка с негови вземания, предмет на друго изпълнително дело между същите страни, сума от 6 925,55 лв., представляващи присъдени на едноличния търговец разноски във връзка с приключилото делбено производство. Искането било уважено от ЧСИ.

Издаденото постановление за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в законна сила на 17.03.2023 г.

По делото било представено пълномощно, видно от което на 24.02.2023 г. Р. В. Р. ангажирал адв.В. Ф. да го представлява по изп.дело № 2023***0400146 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, за което лицето заплатило на пълномощника уговореното възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 013464/24.02.2023 г. в размер на 496 лв.

К. Ч. е направил признание, че преустановил извършването на проверки по банковите си сметки за постъпили суми от насрещната страна на 20.02.2023 г.

При тази фактическа обстановка правилно районният съд е достигнал до извода, че са налице предвидените в закона предпоставки , за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника. Действително до 21.02.2023 г. ищецът е бил в забава по отношение на едноличния търговец и безспорно, според правилото на чл.68 б.“а“ от ЗЗД, изпълнението на паричното задължение е следвало да се извърши в местоживеенето на кредитора. Настоящият състав обаче намира, че това изискване е било изпълнено с превеждане на сумата по сметка на ответника на 21.02.2023 г.

След тази дата за кредитора е липсвало основание да заведе изпълнително дело срещу длъжника. Предприемайки активни действия срещу ищеца, ответникът е поставил последния в ситуация да извърши разход, ангажирайки адвокат, който да защитава интересите му в хода на изпълнителното производство. Дали това е било наложително или Р.в е можел сам да уведоми ЧСИ, че вече е погасил дълга на кредитора, е въпрос, който не подлежи на преценка от съда и стои извън предмета на настоящия спор. В закона липсва въведено задължение за платеца да известява ответника за извършеното плащане в негова полза. С факта на постъпване на сумата по банковата сметка на едноличния търговец, по който въпрос страните не спорят, ищецът се е освободил от последиците на неизпълнение на задължението, с изключение на допуснатата забава в периода 02.02.-20.02.2023 г.

3

Настоящият състав намира за ирелевантни за спора доводите на въззивника, че е следвало Р. да направи прихващане с насрещното задължение. Преценката дали да се възползва от предвидената възможност в чл.103 от ЗЗД принадлежи изцяло на кредитора.

Неоснователен се явява и доводът на въззивника, че по никакъв начин не е успял да се възползва от внесената сума по негова сметка, предвид наложения от ищеца запор във връзка с друго изпълнително дело, водено между същите страни. Според настоящия състав едноличният търговец не отчита факта, че към момента дългът към Р. В. Р.в, възлизащ на 35 177,40 лв., всъщност вече е намален с 6 925,55 лв.

С оглед така установената фактическа обстановка и съобразявайки обстоятелството, че съдебният изпълнител не е компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника, извършени във връзка с неоснователно заведеното срещу него изпълнително дело, Окръжен съд-Р. намира, че за лицето остава единствената възможност да търси репариране на понесените от него имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с поведението на взискателя, по общия ред на чл.45 от ЗЗД. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивника са направените от насрещната страна разноски за тов апроизводство.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155 от 13.02.2024 г., постановено по гр.дело № 3230/2023 г. по описа на Районен съд-Р..

ОСЪЖДА К. С. Ч., в качеството му на ЕТ “П.-К. Ч.“, ЕИК 827195657, със седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Р. Д.“ **, *, *, *, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“А.“ **, чрез адв.К. Б. от Ак-Р., да заплати на Р. В. Р., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“М.*“, бл.***, **, **, **, със съдебен адрес: гр.Р., ул.“К.С.“ **, **, чрез адв.В. Ф. от АК-Р., сумата от 400 лв.-разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4