Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260069 от 13.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 86/2019
Вид
Решение № 260069
Подписан
13.10.2020
В сила
19.11.2020
Състав
МИГЛЕНА ИЛИЕВА ПЛОЩАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 113, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 114, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 2, т. 7 · Семеен кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260069

В ИМЕТО НА

НАРОДА гр. Пловдив,

13.10.2020 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 86 по описа за 2019 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 07.02.2019 год. от Б.А.К. и Я.Б.К. против „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД. Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени в размер на по 150 000 лв. за всеки един от двамата ищци.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че А.С.А., без да притежава свидетелство за управление на МПС от категория „А“, каквото по закон се изисква, за да управлява мотоциклет „Ямаха УЗФ 1000Р“ с рег. № ***, управлявал този мотоциклет, собственост на Г. Ш., по пътното платно за движение на път П-86 /П.-А.-С/ и в района на пътен участък км. 0+800, в посока от север на юг, със скорост 104 км./ч., на 28.09.2016 год. около 18 ч., като е причинил произшествие – блъснал пешеходката Ф.И., която починала на място.

Срещу А. било образувано досъдебно производство № 307 / 2016 год. по описа на РУ на МВР – С., а впоследствие му било повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 3, б. б, вр. ал. 1, б. в, вр. чл. 342, ал. 1 НК. С влязла в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 2539/2017 год. А.А. бил признат за виновен в това, че на 28.09.2016 год., при управление на мотоциклет марка „Ямаха“ с рег. № ***със скорост 104 км./ч., без необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е причинил смъртта на Ф.И.И..

По отношение на мотоциклета към датата на произшествието била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“, сключена на 20.04.2016 год., със срок на покритие от 20.04.2016 год. до 19.04.2017 год. Застраховател по застраховката бил ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД. Застрахователното дружеството било уведомено за произшествието с уведомление вх. № 6110/27.10.2016 год., а впоследствие и от ищците – на 30.10.2018 год.

Изложени са твърдения за връзката на ищците със загиналата при произшествието Ф.И.. Тя е имала граждански брак, но била във фактическа раздяла със съпруга си от деветдесетте години на XX век. Ищецът Б.А.К. е живял на съпружески начала с Ф.И. от 1999 год. до настъпването на смъртта ѝ. Те живели като семейство, заедно с Я.Б.К. – дете на Б., който по това време бил на 8 години и Б.А. – ** на Ф., който бил на 4 години. Отношенията между тях били изключително добри и емоционални, изпълнени с грижа, обич и взаимна подкрепа. Ф.отглеждала Я. като свое дете с грижа и обич.

През годините съвместен живот работели в различни населени места в България като кравари, като в последните няколко години работели в кравеферма в покрайнините на гр. Пловдив, находяща се в непосредствена близост до инцидента.

Внезапната смърт на Ф.била неописуемо тежък и непоносим удар както за Б., така и за Я.; тя причинила изключително психическо напрежение, мъка, нестабилност и чувство за безизходица. След смъртта двамата ищци изпаднали в дълбока депресия и криза, те никога нямало да преодолеят болката от нелепата ѝ преждевременна загуба. Ищците изградили паметник на Ф.на мястото на инцидента, в знак на обич и почит към паметта ѝ, за който се грижели ежедневно.

При обосновката на активната си материално-правна легитимация, ищците се позовават на Постановление № 4/61 на Пленума на ВС и на Тълкувателно решение № 1 / 21.06.2018 год. на ОСНГТК на ВКС, излагайки твърдение, че са от кръга на лицата, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпят от нейната смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

Предвид изложеното предявяват срещу ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на виновния за произшествието водач на мотоциклет „Ямаха УЗФ 1000 Р“ с рег. № *** – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД осъдителни искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Ф.И.И., починала при ПТП на 28.09.2016 год., в размер на по

150 000 лева за всеки един от Б.А.К. и Я.Б.К.. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва, считано от 27.10.2016 год. до окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

На исковете ищците са дали точна правна квалификация - предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД.

Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.

Ответникът

„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Не са изложени възражения срещу допустимостта на исковете.

По същество се оспорват изцяло исковите претенции.

Признава се твърдението, че ищците са отправили към застрахователя застрахователната си претенция на 30.10.2018 год., по която застрахователят е постановил изричен отказ. Не се оспорва твърдението, че смъртта на пострадалата е в причинна връзка с произшествието.

Изложено е твърдение, че според представеното пред него удостоверение за наследници, починала при произшествието Ф.И. към момента на смъртта си е имала съпруг и пет деца. Всички нейни наследници по закон са предявили пред застрахователя на 28.03.2018 год. застрахователна претенция, която дружеството удовлетворило, като изплатило по 70 000 лв. на всеки наследник или общо 420 000 лв.

Оспорват се твърденията в исковата молба за съвместно съжителство и установени отношения на емоционална близост между ищците и пострадалата, респ. настъпили в тази връзка неимуществени вреди. Дори да се установяло съвместно съжителство на Ф.И. и Б.К., то било в противоречие със закона и морала, предвид обстоятелството, че тя е била в законен брак с друг мъж.

Въпреки наличието на влязла в сила присъда, установяваща виновността на водача, е изложено твърдение, че напрактика основна причина за настъпването на злополуката е поведението на самата пострадала, тъй като тя е пресичала междуградски път, при натоварено движение, в участък, в който пресичането на пешеходци е било забранено и внезапната ѝ поява в лентата за движение на мотоциклетиста е била непредвидима, съответно произшествието е било непредотвратимо.

Ако въпреки това се приеме, че са налице основания за ангажирането на отговорността на ответника, се прави възражение за съпричиняване от страна на загиналата в изключителна степен. Претендираното обезщетение не отговаряло на критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост. Оспорва се претенцията за законна лихва предвид акцесорния ѝ характер.

Поради изложеното се настоява исковете да бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност обезщетенията бъдат определени при отчитане на изключителен принос на пострадалата. Също се претендират деловодни разноски.

В допълнителната искова молба ищците излагат допълнителни аргументи за допустимост на исковете, основани на спазване на тримесечния срок от отправянето на претенцията към застрахователя, независимо от постановения отказ. Изразява се несъгласие с довода, че с изплащането на обезщетения на наследниците по закон на починалата Ф.И., застрахователят е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от договора за застраховка „гражданска отговорност“. Поддържа се твърдението, че и двамата ищци са лица, създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата е като такива имат правото да претендират и получат обезщетение. Ищците се противопоставят и на довода на ответната страна, че съжителството на Ф.И. и Б.К. е било в противоречие със закона и морала, като развиват съображения в противния смисъл, основани на доктрината и съдебната практика. Във връзка с възражението за съпричиняване се подчертава, че ищците са направили доказателствени искания.

В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът подчертава, че в първоначалния отговор не е възразил срещу допустимостта на исковете, поради което аргументите на ищците за допустимост на исковете им са безпредметни. Поддържа се възражението, че ищците не са от кръга на лицата, които са материално легитимирани да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф.И., както и всички изложени в първоначалния отговор възражения, в т.ч. довода, че с изплащането на обезщетения на шестимата законни наследници на И. застрахователното дружество е изпълнило задълженията си, произтичащи от застрахователния договор.

С определение № 1437 / 05.07.2019 год. са уважени исканията на ответното дружество за допускане привличането на трети лица помагачи.

От страна на третото лице помагач Н.А.И. не е постъпило становище по исковете.

От третото лице помагач А.А. е постъпил отговор, в който заявява, че поддържа изцяло направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения, като моли същите да се считат направени и от него.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С доклада по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че се е осъществило пътно-транспортно произшествие на 28.09.2016 год., на мястото посочено в исковата молба, в което като пешеходец е участвала Ф.И.; че вследствие на произшествието, при неоспорена причинно-следствена връзка, Ф.И. е починала; че по отношение на мотоциклет „Ямаха УЗФ 1000Р“ с рег. № *** е била налице застраховка „гражданска отговорност“, валидна към деня на произшествието, сключена с ответното застрахователно дружество; че преди завеждането на делото ищците са отправили до ответното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение.

Въз основа на присъда № 28 / 09.03.2018 год. на ОС – Пловдив, влязла в сила на 27.03.2018 год., и на основание чл. 300 ГПК, с доклада по делото настоящият съдебен състав е приел за установено, че А.С.А. е виновен в това, че на 28.09.2016 год. на път II-**/П.-А.-С/, в района на пътен участък км. 0+800 на територията на обл. П, при управление на МПС – мотоциклет „Ямаха“, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.

1 ЗДвП, без да има необходимата правоспособност и движейки се със скорост 104 км./ч., по непредпазливост е причинил смъртта на Ф.И.И.. Така, въз основа на присъдата установена по делото е и причинната връзка между противоправното деяние на А. и смъртта на И..

Тези обстоятелства не подлежат на доказване, респ. на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело. Влязлата в сила присъда е задължителна единствено досежно поведението на подсъдимия, тя не установява поведението на пострадалата и обстоятелството дали тя е допринесла с действията си за вредоносния резултат.

Предвид наличието на описаните безспорни и ненуждаущи се от доказване обстоятелства, не следва да се коментират изрично събраните в тяхна подкрепа доказателства.

Спорните моменти по делото се концентрират около два основни въпроса: на първо място - дали между починалата при произшествието Ф.И. и двамата ищци е била установена описаната близка емоционална връзка, сходна с тази между съпрузи и между майка и син и на второ място – за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата.

Във връзка с активната легитимация на ищците:

Безспорно по делото е, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, че починалата при процесното произшествие Ф.И. е била в граждански брак с Н.А.И.. Имала е пет деца, първите три от които, носещи имената на съпруга й Н.И., а последните две – М.Б.А.и Б.Б.А., носещи презиме и фамилия различни от тези на ** ѝ. Установява се, че всички шест наследници по закон на Ф.И. са предявили на 28.03.2018 год. пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от смъртта на Ф.И.. Представени от ответника са спогодби, постигнати между наследниците на И. и застрахователното дружество, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на всеки един от тях, търпени вследствие на смъртта на тяхната съпруга и майка, в размер на по 70 000 лв. за всеки един от тях.