Решение № 299 от 08.04.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. гр. Хасково, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102983 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно съединение установителен и осъдителен иск с правно основание чл.

26 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД, от С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.****, съдебен адрес: ****3, адв.

Т. Ц. – САК против “Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.

„Силвър център“, ет.2, офис 73 Г и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3.

Ищецът формулира искане да бъде обявен за нищожен договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г., сключен между „Вива Кредит" АД, предишна правна форма „Вива Кредит" ООД, и ищеца , както и да бъде осъден вторият ответник - „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да му заплати сумата в размер на 637 лв., частично от 2000 лв., представляваща надплатена сума от ищеца в полза на втория ответник, по нищожния договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г., ведно със законната лихва, от датата на депозиране на исковата молба в съда – **** г., 1 до пълното й изплащане.

Изложено е в исковата молба от фактическа страна, че ищецът упражнил право на достъп до лични данни пред втория ответник „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, като поискал да му бъдат предоставени копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни. В отговор от **** г., ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД отказал да предостави на ищеца копия от документи от кредитното му досие.

Посочил, че по силата на договор за цесия е встъпил в правата на кредитор спрямо ищеца по договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г., като към датата на издаване на отговора дължимата сума от ищеца към „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД била в общ размер на 2216,37 лева.

С решение № 5810 от 17.12.2024 г. по адм. д. № 947/2024 г. по описа на АдмС- Хасково е бил отменен отказът на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД и съдът го е задължил да предостави копия от исканите документи. С решение № 10246 от 22.10.2025 г. по адм.д. № 3828/2025 г. по описа на ВАС, е било потвърдено първоинстанционното решение като правилно и е оставено в сила. В изпълнение на влязлото в сила решение на съда на **** г. ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД предоставил на ищеца договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г. ведно с приложенията към него, рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от **** г., Приложение № 1/**** г. към рамков договор а продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и справка за извършени плащания от ищеца в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД.

Ищецът упражнил право на достъп до лични данни пред ответника “Вива Кредит“ АД като поискал да му бъдат предоставени копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни. В отговор от **** г., ответникът “Вива Кредит“ АД е посочил, че има сключен договор с ищеца от **** г., като предоставил първа и последна страница от него. Предоставени били някои от приложенията към договора.

С решение № 7480 от ****.09.2025 г. по адм.д. № 1239/2025 г. по описа на АдмС- Хасково, ответникът “Вива Кредит“ АД е бил задължен да предостави копие от всички документи от кредитното досие на ищеца.

2

Първоинстанционното решение било обжалвано от “Вива Кредит“ АД и към настоящия момент било образувано адм.д. № 11495/2025 г. по описа на ВАС.

От предоставените документи от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД се установявало, че на **** г. ищецът е сключил с “Вива Кредит“ АД договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г. В договора било посочено, че размерът на заемната сума е 1500,00 лева. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора за заем била договорена лихва в размер на 40.32 %. В чл.

2, ал. 1, т. 1 от договора бил изчислен размерът на погасителната вноска 202,40 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора било посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 49.49 %. В чл. 1, ал. 3 от договора за заем се казвало, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1101,90 лв. В алинея 4 на същия член се казвало, че се подписването на договора, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати на заемателя отсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 2, ал. 1, т. 7 от договора за заем било посочено, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане ****36,00 лв. като същият бил сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т. 8. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем заемателят е поел задължение да предостави на заемодателя в 3-дневен срок обезпечение на задълженията му по договора като били посочени 2 опции - поръчител физическо лице или банкова гаранция. В чл. 4, ал. 2 от договора за заем било посочено, че ако заемателят не предостави договореното в ал. 1 обезпечение ще дължи на заемодателя неустойка в размер на 734,55 лева. В изречение на същата алинея се казвало, че неустойката се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски по чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 251,37 лева, а общото задължение по договора става 3770,55 лева.

От приложената към исковата молба справка от ЦКР с № **** г. било видно, че ищецът е длъжник към “Вива Кредит“ АД към ****.**** г. по кредит с № ****. След прехвърлянето на вземането по договор за паричен заем Standard **** № **** от **** г. от “Вива Кредит“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, от записите от справката ЦКР се 3 установявало, че задълженията по договора са погасени.

При така изложените от фактическа страна съображения се поддържа от правна страна, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и чл. 19 ал. 4 ЗПК, защото не е посочен коректно годишният процент на разходите, а при коректното му определяне, то той надвишава допустимият размер от 50 %.

Според договора за потребителски заем била отпусната сума в размер на 1500 лв. Заемът се издължавал на 15 бр. вноски, като първата падежна дата била 09.07.2020 г., а падежът на последната вноска бил **** г. Посочен бил размерът на лихвата - от 40.32 % и ГПР – 49.49 %. В договора за заем било предвидено, че ГПР е изчислен като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по него. Налице било признание, че таксата за експресно обслужване на заема по чл. 1, ал. 3 и неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за заем не влизат при изчислението на ГПР, макар същите да са предварително определени за заплащане, тъй като са включени в погасителния план.

Ответникът “Вива Кредит“ АД, предварително, преди подписването на договора за заем поставил така условията, че е бил напълно наясно, че размерът на таксата за експресно обслужване на кредита и неустойката ще следва да бъдат платени от ищеца.

Поддържа се в исковата молба, че посочените изисквания за обезпечение са изначално неизпълними от заемателя и поради тази причина “Вива Кредит“ АД посочил в погасителния план плащането на неустойката едновременно с погасяването на заема в една обща погасителна вноска. Начислената такса за експресно обслужване на заема и неустойката представлявали скрито допълнително възнаграждение в полза на “Вива Кредит“ АД и всъщност нямало никакво значение дали ищецът ще спази изискванията на чл. 4, ал. 3 от договора за заем, тъй като във всеки случай неустойката ще бъде начислена и ищецът е задължен да я заплати. Чрез подписаните документи по договора за заем и предвидените в тях условия представлявали явно признание от ответника “Вива Кредит“ АД, че той ще претендира от ищеца независимо от всичко сумата в размер на 3770,55 лева.

4

Според ищеца, клаузата за неустойка по чл. 8 от договора за заем е нищожна. Тази нищожност рефлектирала върху целия договор, тъй като не отразявала правилното изчисление на ГПР. При съвкупния анализ на договора за заем и на приложимите правни разпоредби се стигало до извода, че в случая разходите за заплащане на таксата за експресно обслужване на кредита и неустойката следвало да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за заем, тъй като те представлявали скрито възнаграждение за кредитора. Това бил разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за заем, наред със сумата за главница. Дадените възможности съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем за осигуряване на обезпечение били формално предвидени. Заплащането на неустойката била предварително определена като стойност и била включена в погасителния план и тези разходи били известни на заемодателя. Разходът за таксата за експресно обслужване на кредита била предвидена за заплащане дори преди отпускането на заемната сума. Тя се дължала само заради разглеждането на заявката за отпускане на заема. В настоящия случай се касаело за привидно заплащане на допълнително възнаграждение в ползва на “Вива Кредит“ АД, което трябвало да се включи в ГПР според чл. 19, ал. 4 ЗПК и според § 1, т.1. ДР на ЗПК. “Вива Кредит“ АД поставило като задължително условие за отпускане на заемната сума заплащането на таксата за експресно обслужване и обезпечението му при условията на чл. 4, ал. 1 от договора за заем. Понеже условията за осигуряване на обезпечение били изначално неизпълними, по същността си тази неустойка представлявала допълнително възнаграждение за кредитора. В този смисъл било и решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/.

Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените 5 услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Ищецът сочи, че потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗПК. В случая, посоченият в договора за заем ГПР от 48.529 процента не е действителният, т.к. той не включва разходите за предварително определената такса за експресно обслужване на заема и неустойката, които представляват допълнително възнаграждение за ответника “Вива Кредит“ АД. Заплащането на таксата за експресно обслужване на заема и неустойката представлявали разход, свързан с договора за заем и следвало да бъдат включени в ГПР по кредита, тъй като те се заплащали със сключването на договора. Всички горепосочени обстоятелства навеждали на извода, че на заемодателя му било известно, че потребителят ще трябва да заплати разходите за таксата за експресно обслужване на заема и за неустойката, за да му бъде отпусната заемната сума. Разходът за таксата за експресно обслужване на заема и за неустойката попадали в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не било изчерпателно. Ето защо, тези разходи за таксата за експресно обслужване на заема и за неустойката трябвало да бъдат включени при определяне на годишния процент на разходите в договора за заем.