Решение № 188 от 23.12.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Първомай, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100433 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът М. Т. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, процесуално представляван по пълномощие от адв. Г. Г. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да осъди ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Н. Г. С. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт В. И. Ц., да му заплати сумата от 6 198, 47 лева (шест хиляди сто деветдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на сключен помежду им недействителен Договор № ************ г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.07.2024 г., до окончателното й издължаване.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните от разстояние по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит № ************ г. ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит от 8 600, 00 лева, а последният следвало да възстанови на първия заемната сума и да му заплати лихва от 6 947, 34 лева при годишен лихвен процент от 18, 37%, както и застрахователна премия от 4 366, 20 лева за застраховка „Живот AGENT”, или да престира общо 19 913, 54 лева при годишен процент на разходите от 19, 88%, разсрочено чрез 60 месечни анюитетни вноски, първите 59 от които от по 331, 89 лева, а финалната от 332, 03 лева.

1

Заемателят погасил предсрочно задълженията си с превод от личната си банкова сметка в „Юробанк България” АД на сумата от 12 139, 96 лева, 6 198, 47 лева от която счита за платена без основание предвид недействителността на договора по чл. 22 от ЗПК, в каквато хипотеза, съгласно чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на заема.

Нищожността на сделката е обоснована с доводи, че не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаля това на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите по кредита от 19, 88% е посочен единствено с цифрово означение без разбивка на елементите, от които е формиран, и не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му би следвало, но не е включена застрахователната премия, платима по договора за застраховка, който, макар да е отразен в клаузата на чл. 7.2.2. като доброволен, се явява задължително условие за отпускане на кредита.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 3049/30.08.2024 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва иска като неоснователен със съображения, че годишният процент на разходите не надхвърля прага по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че застрахователната премия като цена на незадължителна допълнителна услуга не подлежи на включване в неговата величина.

Редовно призовани в открито съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си поддържа иска, а ответникът не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се изяснява, че по силата на Договор за потребителски кредит № ************ г. (л. 37 – л. 40), подписан помежду им в електронна форма по инициатива на ищеца, изразена в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 20.02.2023 г. (л. 44 – л. 46), ответникът, от една страна като „Кредитор”, му предоставил паричен заем от 12 966, 20 лева чрез превод на сумата от 8 600, 00 лева по банковата му сметка и на сумата от 4 366, 20 лева – директно по банковата сметка на съответния застраховател за заплащане на дължимата се от заемателя застрахователна премия за Застраховка „Живот Bank Агент“ по застрахователна програма, към която е пожелал да се присъедини при условията на чл. 19. Предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 41 – л. 44), ищецът, от друга като „Потребител”, следвало да възстанови на банката заемната сума и да й заплати лихва от 6 947, 34 лева при годишен лихвен процент от 18, 37% и годишен процент на разходите от 19, 88%, или да престира общо 19 913, 54 лева, разсрочено чрез 60 месечни анюитетни вноски с падеж на 5-о число на месеца в периода от 05.04.2023 г. до 05.03.2028 г., първите 59 от които от по 331, 89 лева и финалната от 332, 03 лева, подробно описани в Погасителен план, инкорпориран в съглашението.

2

В чл. 19 от текста му е предвидено, че при сключването му потребителят по свое желание и по собствено усмотрение може да се присъдени към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за кредитирането.

Съгласно Сертификат № 17200312385192023/20.02.2023 г. (л. 50 – л. 51), чрез застрахователното посредничество на ответника ищецът бил застрахован от „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК: *******, и „Кардиф Общо Застраховане, клон България”, ЕИК: *******, по Застрахователна програма „Защита на кредита” за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, с Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”, предоставена от Mediguide International, при съответно приложимите Общи условия (л. 51 – л. 54) срещу рисковете „Смърт”,

„Трайно намалена или загубена работоспособност”,

„Временна неработоспособност”, „Нежелана безработица в разултат на уволнение”, „Хоспитализация над 3 дни”, „Полагане на грижа за болен над 30 дни” за срока на кредита при платима еднократно при отпускането му застрахователна премия от 4 366, 20 лева.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 67 – л. 69), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, в периода от 05.04.2023 г. до 20.11.2023 г. кредитополучателят е осъществил плащания по процесния договор в общ размер на 14 798, 47 лева, като с последното от тях от 12 139, 96 лева, наредено на 20.11.2023 г., съгласно представеното Платежно нареждане с уникален регистрационен номер 100/296/16258964 (л. 18), е погасил изцяло и предсрочно задълженията си, както следва: главница – 12 966, 20 лева, възнаградителна лихва – 1 710, 48 лева, начислена до 20.11.2023 г., наказателна лихва – 3, 39 лева, и такса за предсрочно издължаване – 118, 40 лева.

Изчисленията на вещото лице показват, че при отчитане само на оскъпяването с възнаградителна лихва годишният процент на разходите по кредита възлиза на 20, 00%, а при прибавяне на застрахователната премия, която не е включена при изчисляване на посочения в договора годишен процент на разходите – на 47, 87%.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът претендира връщане на сумата от 6 198, 47 лева като недължимо платена по недействителен Договор № ************ г. за потребителски кредит, поради което искът му намира материално правното си основание в чл. 34 от ЗЗД. Нормата задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже даването на материалната ценност в изпълнение на договор и пороците, с които обосновава 3 неговата недействителност.

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с конкуриращи се фактически доводи за допуснато нарушение от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и за заобикаляне на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по 4 предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.