Решение № 163 от 26.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Дебора Н. И.ова в присъствието на прокурора М. Вл. Т. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600268 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивната проверка е присъда № 212 от 26.10.2022г. постановена от РСВарна- 37 състав по НОХД № 1194/2021г., с която подс. В. П. Х. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

С въззивната жалба на адв. Т. – защитник на подс. Х. се иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като незаконосъобразна, неправилна и издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като бъде постановена друга присъда, с която да признае за невиновен подс. Х.. В допълнението към въззивната жалба се прави искане освен за постановяване на оправдателна присъда, в условията на алтернативност да бъде отменена присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде изменено наложеното наказание.

1

В пренията пред настоящия съдебен състав прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Повереникът на ч.обв. М. Д.- адв. Н. Б. счита, че жалбата е неоснователна и моли въззивната инстанция да я остави без уважение. Намира, че деянието е доказано по безспорен начин. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на ВРС.

Защитникът на подсъдимия Х.- адв. И. Т. поддържа изцяло въззивната жалба с допълнителното писмено изложение към нея. Накратко в хода по същество излага отново доводи за неправилност на присъдата, издадена в нарушение на материалния закон.Акцентира върху липсата на мотиви, съществено противоречие между диспозитив и мотиви, липса на анализ на събраните доказателства по делото. Излага доводи относно несъставомерност на деянието, както и липсата на доказателства в тази насока. Моли въззивния съд да уважи жалбата и допълнението към нея, като оправдае подс. Х. и го признае за невиновен за престъпление по чл. 144 ал.3 от НК.

В правото си на лична защита подс. Х. изразява становище, че не е извършил престъплението в което е обвинен. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан.

При произнасяне по внесената въззивна жалба въззивният съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. П. Х. и свид. М. Г. Д. били съседи , тъй като живеели в град Варна, ж.к. "Чайка", бл. 100. Подс. Х. живеел на четвъртия етаж, ап. 12, а апартамента на ч.обв. Д. се намирал на петия етаж, над този на подс. Х., а именно ап.14. Отношенията между двамата до 06.10.2019 г. били нормални, междусъседски.

На 06.10.2019 г. свид. Д. имала рожден ден и решила да го празнува в апартамента си със свои близки приятели. Вечерта на 06.10.2019г. в апартамента й дошли свидетелите:

И. Я., Д. Ш., П. П., Л. Т. и А. М.. Свид. Д. и гостите й били седнали около празничната маса, слушали музика и разговаряли. Празненството протичало в нормална атмосфера.

Около 22:30 часа приятелките на Д. решили да й поднесат торта, като в тази връзка пуснали с по-силен звук песента на Мая Нешкова - „Честит рожден ден". Гостите на Д. започнали да пеят песента и да ръкопляскат.

Подсъдимият Х. чул музиката и шума от жилището над него и излязъл от своя апартамент. Той се качил на горния етаж на блока и започнал да блъска по входната врата на жилището на свид. М. Д.. Подсъдимият започнал да удря с ръце и да рита с крака входната й врата. В същото време изричал обиди и закани към собственичката на апартамента -Д.. Като чула тропането и виковете тя спряла музиката и отишла до входната врата на апартамента. Тя видяла през „шпионката", че именно Х. е от другата страна на вратата. Попитала го какво иска, като подсъдимия продължил да рита и блъска вратата, като едновременно с това отправял закани към Д.: „Отвори вратата мършо", „Ще те влача за косата, ще те убия", „Курво долна", „Ще ти размажа физиономията, курво долна", „Ще ти еба майката", „Майка ти долна курво", „Ще те убия ма, отвори", „Отвори пачавра", „Ще ти 2 размажа физиономията, курво долна, отвори". Свид. Д. се изплашила и му казала, че няма да отвори вратата и ще извика полиция.

В 22:43 часа на 06.10.2019г. от своя телефон свид. Д. се обадила на ЕЕН 112 и обяснила ситуацията на оператора от центъра за спешни повиквания, като поискала да бъде изпратена полиция на адреса.

Поведението на подсъдимия било възприето и от други живущи в същия блок 100, в ж.к."Чайка". Живущата на този адрес, свид.Н. Т.а в 22:43 ч. на 06.10.2019 г. се обадила също на спешния номер - ЕЕН 112 и съобщила за случващото се.

На място били изпратени от ОДЧ при Второ РУ - ОД МВР Варна, автопатрул в състав - свид. К. Н. и свид. Р. К.. Полицаите провели беседа със свид. М. Д., която ги запознала със ситуацията. Полицейските служители направили опит да говорят с подсъдимия В. Х., но той не отговорил на позвъняванията на апартамента му.

На 15.11.2019 г. в ІІ РУ при ОД МВР - Варна, на подс. Х. бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

В хода на ДП била изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на свид. М. Г. Д., от заключението на която се установява, че случилото се предизвикало у нея негативни емоции от действията и словесните заплахи на своя съсед /подсъдимия В. Х./, които за нея били реални. Диагностицирана била емоционална възбуда от претърпените неудоволствени моменти по време на случилото се, както и повишено ниво на тревожност и депресивност. Това довело у нея до нарастващо чувство на вътрешна напрегнатост, което често довеждало до затрудняване на способността и за различаване на значимите от незначимите дразнители, което се проявява в неприятно емоционално настроение.

По искане на защитата в хода на съдебното следствие била назначена и изготвена съдебно аудио техническа експертиза , видно от заключението на която точно се възпроизвежда съдържанието разговор по тел.112 между лица с дата -06.10.2019 г. при което се установява, че през по-голяма част от времето участниците говорят едновременно, като репликите им често се преплитат и на места са неразбираеми. Поради тези причини не било възможно цялостното възприемане на съдържанието на разговорите от аудио файловете - обекти на експертизата. установена от първоинстанционният съд на база доказателствата, които той посочил в своите мотиви, сред които и гласните такива- обяснения на подсъдимия В. П. Х., дадени на съдебна фаза Гореизложената обстановка била фактическа

/частично/; показания на разпитаните от съда свидетели, дадени непосредствено пред настоящия състав, както и на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК, както следва: показанията на св. М. Д. дадени в хода на съдебното следствие - изцяло, както и тези дадени на ДП; показанията на свидетеля Л. Т. дадени в хода на съдебното следствие - изцяло; от показанията на свидетелите - И. Д., П. П., дадени в хода на ДП, приобщени по реда на чл.

281 НПК; от показанията на свидетелите И. Я., Д. Ш. дадени в хода на съдебното следствие –изцяло;от показанията на свидетелите Н. Т.а, К. К., А. М. даден и в хода на съдебното следствие; от показанията на полицейските служители - К. Н. и Р. К., дадени в хода на ДП, приобщени по реда на чл. 281 НПК;от показанията на св. М. Ж. Х.а - съпруга на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие;

3

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. С тяхното допускане са нарушени и ограничени правата на страните в наказателния процес – на подсъдимия, на частния обвинител, а също и на прокуратурата, поради което са неотстраними от въззивната инстанция, но отстраними при новото разглеждане на делото от първостепенния съд, с което ще се гарантира правото на страните да защитят своите права и интереси пълноценно пред инстанциите по същество на разглеждане на правния спор, рамките на който е очертан чрез внесения от прокуратурата обвинителен акт.

В тази насока и възраженията на защитата изложени в допълнението към въззивната жалба се споделят изцяло от съда.

На първо място въззивният съд констатира липса на мотиви, доколкото ВРС е изложил фактическа обстановка, която е възприел за установена без задълбочено да обсъди събраните както гласни, така и останалите доказателства в това число и съдебно аудио техническата експертиза. На практика в мотивите са налице множество абзаци, в които пространно са изложени теоретични постановки относно що е то пострадал и неговите права, свидетелски показания, правната природа на обясненията на подсъдимия по делото, както и за съставомерността на деянието. Но всичко, което има отношение към конкретния правен спор е било изложено пестеливо и в общия план. Липсва задълбочен анализ на доказателствата.

На следващо място въззивната инстанция констатира противоречие в мотивите в местата, където първоинстанционният съд е следвало да обсъди събраните по делото доказателства. Така например не става ясно, защо съдът е кредитирал показанията на част от свидетелите дадени единствено в хода на ДП, но не е кредитирал тези дадени в хода на съдебното следствие. Той се е ограничил да ги изреди, като не е посочил причината поради която кредитира показанията например на И. Д., П. П., К. Н. и Р. К. дадени в хода на ДП, но не и тези дадени в хода на съдебното следствие. Първоинстанционният съд се е позовал както на показанията на пострадалата Д. дадени в хода на съдебното следствие, така и в хода на ДП, но видно от протокол от съдебно заседание на 21.07.2021г. при разпита на Д. не са били четени и приобщени към доказателствения материал показанията й дадени в хода на ДП. Съдът при осъществяване на своята решаваща дейност обсъжда доказателствата, събрани непосредствено пред него, и тези събрани в хода на досъдебното производство, надлежно приобщени по регламентирания в чл.279 – чл.283 от НПК процесуален ред. Не е допустимо съдът да се позовава на доказателства, които не са събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие или надлежно приобщени към доказателствената маса по съответно предвидения в НПК ред.

Както за страните, така и за съда не става ясно въз основа на кои доказателствени 4 източници първостепенният съд е изградил своето вътрешно убеждение относно виновното поведение и съставомерността на деянието по чл. 144 ал.3 от НПК.

Изключително схематично районният съд в мотивите си е обвързал събраните гласни доказателства с писмените такива, като лаконично на няколко места в мотивите е посочил, че показанията на свидетелите си кореспондират с писмените доказателства.

Първоинстанционният съд многократно е цитирал съдебна практика, като е запълнил съдържанието на мотивите с цитати от съдебни актове на други съдилища, като по този начин е допуснал и посочване на факти, които не са от предмета на делото. Така на л.15 от мотивите в последния абзац по средата е посочил, че: „…продължителността и констатираната вече по - горе цел на подсъдимия чрез отправената закана да повлияе върху свободната воля на пострадалия с цел по - бързото ремонтиране на покрива ...“. В този смисъл въззивната инстанция споделя възраженията на защитата, че това посочено обстоятелство не следва да се приема за техническа грешка, въпреки, че за въззивния съд става ясно, че тази грешка е допусната от недоглеждане при копиране и възпроизвеждане на други съдебни актове.