Решение № 75 от 13.07.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. ХАСКОВО , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР.

СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА

ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ като разгледа докладваното от ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ Въззивно гражданско дело № 20215600500406 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на П. В. П. против Постановление от 30.03.2021 г. по изп. д. № 20208740400990 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с което е оставена без уважение Молба вх. № 10839/ 02.12.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното постановление, прави се искане да бъде отменено, както и да бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство.

В срока по 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от Н. Г. А. в качеството му на взискател по делото, с което оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от уведомяването на длъжника и против акт, подлежащ на съдебен контрол, 1 поради което е допустима.

Изп. д. № № 20208740400990 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев е образувано по Молба вх. № 9016/ 20.10.2020 г. на З.В. П. за събиране от П. В.

П. на сумата от 800 лв. съгласно Изпълнителен лист № 260291/ 28.08.2020 г. по гр. д. № 236/ 2017 г. на РС – Пловдив.

С Молба вх. № 10839/ 02.12.2020 г. длъжникът П. В. П. е поискал да бъде прекратено образуваното против него изпълнително производство поради извършено прихващане на вземането, предмет на принудителното изпълнение, с вземането в общ размер на 3254. 81 лв., което има към З.В. П., присъдено му по гр. д. № 852/ 2014 г. на РС – Хасково.

С Постановление от 30.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради това, че в основанията за прекратяване по чл. 433 ГПК не е предвидена хипотеза „поради прихващане“.

Съдът намира жалбата за неоснователна.

На първо място съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата за липса на изрично произнасяне на съдебния изпълнител по искането за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като върху депозираната от длъжника молба от 02.12.2020 г. е обективирано, макар и в ръкописен текст, изявлението на съдебния изпълнител за оставяне на направеното искане без уважение.

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изрично и изчерпателно предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК, при осъществяването на които съдебният изпълнител е длъжен без право на преценка да постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. В хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК основание за прекратяване на принудителното изпълнение е доброволното плащане на дълга преди образуване на изпълнителното производство. Чл. 433, ал. 2 ГПК урежда самостоятелно основание за прекратяване на изпълнителното производство, а именно изпълнение на задължението в хода на принудителното изпълнение и събиране на разноските. Изпълнението на задължението се осъществява чрез доброволно престиране на дължимия резултат от длъжника, а при липса на такова - принудително посредством предвидените в ГПК изпълнителни 2 способи. Изпълнителното производство се прекратява, тъй като изпълнението на задължението се погасява самото изпълняемо право. с

Но изпълнението е само един от предвидените в закона способи за погасяване на вземанията. Освен чрез изпълнение то може да се погаси чрез – прихващане (чл. 103 ЗЗД), опрощаване (чл. 108 ЗЗД), сливане и много по – рядко срещаните в практиката новация (чл. 107 ЗЗД) и делегация. Посочените основания за погасяване на вземанията не попадат в нито една от предвидените в чл. 433, ал. 1 и 2 ГПК хипотези за прекратяване изпълнението и съдебният изпълнител не следва да ги зачете, тъй като извън изрично предвидените в закона случаи той няма право на преценка дали се е осъществило в правния мир съответното основание за погасяване на изпълняемото право. Компетентен да се произнесе по този въпрос е единствено съдът по реда на чл. 439 ГПК в случай, че правопогасяващите факти са настъпили след приключване на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно, доколкото в случая се твърди, че прихващането е извършено след приключване на съдебното производство, по което е издаден изпълнителния лист на З.В. Д., длъжникът следва да заяви посоченото правоизключващо възражение в производството по чл. 439 ГПК, решението по което, с което искът се уважава, е основание за прекратяване на принудителното изпълнение съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

В това производство следва да бъдат обсъдени спорните между страните въпроси относно извършената цесия, с която З.В. Д. е прехвърлила вземането си на Н. Г. А., породила ли е действие спрямо длъжника П. В. П. и от кога, както и налице ли е уведомяване на кредитора за извършеното от длъжника компенсаторно волеизявление.

Предвид изложените съображения, като е оставил без уважение молбата на длъжника П. В. П. за прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят П.В.П. следва да заплати на взискателя Н. Г. А. направените по делото разноски за адвокат в размер на 450 лв.

Мотивиран от горното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх. № 4771/ 05.05.2021 г. на П.

В.П. против Постановление от 30.03.2021 г. по изп. д. № 20208740400990 на ЧСИ № 874 – Самуил Пеев, с което е оставена без уважение Молба вх. № 10839/ 02.12.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА П. В. П. с ЕГН **********, гр.*** да заплати на Н. Г. А., ЕГН **********, гр.*** разноски в размер на 450 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4