Решение № 4183 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4183 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100505027 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. №59293/19.02.2025 г. от ответницата в първоинстанционното производство Р. Р. Г.- Ч. срещу решение №23483/30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 21617/2024 г. на СРС, 85 състав, в уважителната му част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на обжалваното решение, респ. за отхвърляне на предявения иск.

Въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено.

Третото лице помагач, получило препис от въззивната жалба, не е депозирало отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх.

№ 14562/02.05.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Р. Г.- Ч., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абон. № 397174, а именно: 2 126.21 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане; 387.13 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.01.2024 г.; 35.55 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2020 г. до м.

04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане; 7.40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 29.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №6944/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като собственикът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Бруната“ ООД /с настоящо наименование „Далсия“ ООД/ по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който ответницата оспорва предявените искове. Признава, че е собственик на процесния имот от 2006 г., както и че в него се ползва топлинна енергия за отопление. Счита, че вземането за топлинна енергия е изчислено при условията на неосигурен достъп, но оспорва неговия размер при твърдения, че достъп до имота за отчет за исковия период е бил осигурен. В тази връзка сочи, че апартамент № 4 и офис № 5 на адреса са фактически обединени още 2 преди тя да придобие собствеността и достъпът до тях се осъществява единствено през входа на офис № 5, което е известно на служителите на топлинния счетоводител „Бруната“ ООД, които винаги са снемали показанията на уредите в процесния имот посредством достъп от офис № 5.

Счита, че неизпълнението на задълженията на служителите на топлинния счетоводител да снемат показанията на всички уреди в имота не може да бъде основание тя да търпи неблагоприятни последици.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Далсия" ООД /предишно наименование „Бруната България” ООД / не изразява становище.

С решение №23483/30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 21617/2024 г. на СРС, 85 състав, е признато за установено, че Р. Р. Г.- Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, с абон. № 397174, а именно: 1 678.88 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане; 318.20 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.01.2024 г.; 35.55 лв. – главница за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 12.2020 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.02.2024 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6944/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, като в останалата част претенциите са отхвърлени.

Срещу част от така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество-правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете 3 инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото документи и експертиза се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което ответницата се явява потребител по смисъла на ЗЕ и респ. обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г., съдът е обявил за безспорно обстоятелството по доставката на топлинна енергия до имота в процесния период, както и извършване на услугата дялово разпределение. Слеодователно направеното за пръв път във въззивната жалба възражение в този смисъл се явява преклудирано и не следва да бъде обсъждано. Отделно това обстоятелство се установява от заключението по изготвената съдебнотехническа експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено.

От заключението на експерта също се установява, че за процесния имот през процесния период е начислена стойност на доставена топлинна енергия в размер от 3230.81 лв., по максимален специфичен разход на сградата поради неосигурен достъп за отчет, като такива, отчетни документи са му предоставени от третото лице – помагач във връзка с извършването на експертизата. Същевременно първоинстанционният съд правилно е намерил за недоказано, с оглед събраните доказателства, наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за процесния апартамент не на база реален отчет, какъвто е принципът, а за отопление – по реда на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04 1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, и за битово горещо водоснабдяване – по начин, наподобяващ реда по чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбата, при това – без да бъдат спазени изискванията на чл. 69, ал. 4 и сл. от наредбата. С оглед това не е възприел горепосочената в заключението на съдебно-техническата експертиза стойност, а по реда на чл. 162 ГПК, приложим в настоящия случай, правилно е редуцирал същата до размера от 1 678.88 лв.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и 4 предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските.

С оглед изхода на спора право на разноски в размер на 15 евро има въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №23483/30.12.2024 г., постановено по гр. д.

№ 21617/2024 г. на СРС, 85 състав в обжалваната част.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

****, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 15 евро разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Далсия” ООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5