Решение № 43 от 16.02.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Разлог, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101615 по описа за 2021 година

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по ИМ подадена от А.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ч.“№8, с/у О.Я., ЕИК*, с адрес: г.Я., у.„В.Л.“1, с кмет Н.К.

Твърди се в ИМ, че м/у страните е водено адм. д. №739/2017 г. на АС-Бл. и 1232/2020 г. на ВАС, които ищцата загубила и е осъдена да заплати разноски от 700.00 лв. Сочи, че е заплатила разноските веднага след влизане в сила на решението. На 19.08.2021 г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ-Ш.Д. по ИД №395/2021 г. да заплати същата сума, която вече е платила. Изложени са доводи, че вследствие на това получила описаните в ИМ неимуществени вреди притеснение, силен психологически дискомфорт, високо кръвно.

Цитираното ИД било прекратено, защото сумата е платена преди образуването му. Деликтът е извършен от ответникът, тъй като като орган местната власт следва да е проверил и да е наясно с погасените и непогасени задължения към него, преди да пристъпи към събирането им.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на осъдителен искове против ответника за заплащане на сумата от 1`500.00 лв., ведно със законната лихва, от деня на получаване на ПДИ – 19.08.2021 г., която до завеждане на иска е 56.00 лв., както и законната лихва от завеждане на иска до заплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №390 от 10.03.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответното дружество препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е постъпил писмен отговор на ИМ, с който е направено възражение за нейната нередовност, като се цитира разпоредбата на чл.127 от ГПК. Изразява се становище, че от изложеното в ИМ не става ясно на какво основание ищцата основава претенцията си.

По същество ИМ се оспорва като неоснователна като са изложени доводи за липса на причинно следствена връзка м/у описаните в ИМ неимуществени вреди и конкретно действие или бездействие на ответника.

В ОСЗ ищецът поддържа предявените искове като конкретизира, че датата на деликта следва да се счита 01.09.2021 г. Също така в ОСЗ проведено на 12.07.2024 г., съдът е допуснал 1 изменение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на законна лихва в/у неизплатената главница, като е приел за разглеждане иск за заплащане на сумата от 56.00 лв., представляваща законна лихва в/у неизплатената главница от 1`500.00 лв. за периода от 01.09.2021 г. до датата на предявяване на ИМ в съда.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори м/у страните, че с Решение №14137 от 16.11.2020 г., постановено по адм .д.

№739/2017 г. по описа на ВАС, А.К. е осъдена да заплати на О.Я., сумата от 700.00 лв. – разноски.

С молба с вх. №17113/19.08.2021 г. по описа на ЧСИ-Ш.Д., ответника О.Я., поискал да бъде образувано ИД като бъде извършена справка в НАП за получавана от ищцата К. пенсия и при наличие на такава да бъде наложен запор в/у същата. Направено е искане за бъде наложена възбрана в/у недвижими имоти собственост на длъжника. Към молбата е приложен ИЛ, издаден на 19.04.2021 г. по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС.

Въз основа на така депозираната молба, е образувано ИД №395/2021 г. по описа на ЧСИШ.Д..

Извършени са справки за имущественото състояние на длъжника, като е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ в/у получаваната от ищцата пенсия.

С писмо с изп. №* по описа на ТП на НОИ от 30.08.2021 г., уведомява ЧСИ-Ш.Д. по образуваното изп. производство, че запореното съобщение не може да бъде изпълнено, тъй като лицето А.К. получава пенсия под размера на минималната работна заплата за страната, съгласно чл.446 ГПК.

С молба с вх. №7859 от 26.08.2021 г., взискателя по ИД - О.Я., е поискала да бъде извършена справка за банкови сметки, открити на името на длъжника. Изпратени са запорни съобщения до „УКБ“АД и „БДСК“ЕАД.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1`046.00 лв. по образуваното ИД. Поканата е връчена на длъжника, видно от направеното отбелязване в/у приложената обратна разписка на 02.09.2021 г.

На 18.09.2021 г., ищцата К. депозирала възражение по ИД, с което заявила, че не дължи сумите отразени в ПДИ, тъй като е заплатила присъдените суми по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС, още на 22.12.2020 г., т.е. още преди образуване на изп. производство.

Приложила е платежно нареждане за извършеното плащане.

Взискателят по изпълнението О.Я., е депозирал молба от 27.09.2021 г., с която е поискал ИД да бъде прекратено, поради погасяване на дълга от длъжника.

С постановление от 30.09.2021 г., ЧСИ-Ш.Д. е прекратил изп. производство по ИД №395/2021 г.

На 19.10.2021 г., А.К. е поискала да й бъдат възстановени сумите по наложените запори по посочена от нея банкова сметка. След изпълнение на дадени от ЧСИ указания по представяне на банкова сметка, открита на името на длъжника, е възстановена сумата от 1`130.00 лв.

По делото е разпитан като свидетел Н.Ч. – син на ищцата по делото, който твърди, че К. е водила адм. д. с/у О.Я. Решението било в полза на общината. Свидетелят съобщил за резултата от делото на майка си, като твърди че тя приела новината съвсем спокойно.

Предоставила му спестяванията си за да заплати присъдените от ВАС разноски в полза на общината. Присъдените разноски били 700.00 лв. Периодът от влизане в сила на решението до плащането бил по-малко от месец. Свидетелят твърди, че около 1-2.09. майка му се обадила по телефона и му казала, че са й връчили покана, че дължи на Общината 1`200.00 лв. Поканата била от ЧСИ-Д., като в нея пишело, че е за разноски по адм. дело. Сочи, че майка му започнала да го укорява, че едва ли не той е направил нещо. Твърди, че се притеснил и отишъл направо при нея в г.Я. Сочи, че с една дума била пред умиране.

Кръвното й било 200 на 130, не могла да си вземе въздух. Казала, че си е пила хапчетата.

Свидетелят видял, че действително е получила покана от ЧСИ, като й обяснил, че това не е 2 възможно като й казала, че сама е видяла вносната бележка с която заплатил разноските.

Твърди, че майка му не могла да се успокои. Отчупил и й дал една четвъртинка „х.“. Говорил пред нея с адв. Д., която й обяснила, че имало грешка, която ще бъде решена по един или друг начин. Твърди, че майка му цяла вечер била неспокойна и сновяла из къщата. На сутринта отново измерил кръвното й, което било спаднало. На следващия ден свидетелката Д. посетила ищцата, която след разговор с нея поуспокоила. Според показанията на свидетеля това състояние продължило близо месец, защото след това тази сага продължила с недобросъвестно отношение на Общината. Твърди, че майка му била с високо кръвно, хипертония.

По делото е разпитана като свидетел С.Д., която в показанията си твърди, че се познава с ищцата отдавна. Представлявала я по адм. дело, което на 2 инстанции загубили. Били присъдени разноски, които ищцата следвало да заплати. Посъветвала ги да заплатят разноските веднага, за да не се стига до образуване на ИД. На 01.09., Н. й се обадил като му обяснил, че майка му е получила покана за доброволно изпълнение от съдия изпълнител за сума над 1`000.00 лв. На другия ден свидетелката посетила дома на ищцата. Твърди, че ищцата била потна, лицето й червено. Свидетелката й обяснила, че сумите са платени и има недоразумение. Твърди, че Н. и измерил кръвното, което било на стойност 180/100. След като разговаряли, ищцата се поуспокоила.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. и Д. по реда на чл.172 от ГПК, предвид близките им роднински и приятелски отношения. Анализирани по посочения ред, съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение твърдението на свидетеля Ч. относно посочените изключително високи стойности на кръвно налягане на ищцата. При наличие на стойност 200/130 кръвно налягане на ищцата, както твърди свидетеля, противоречи на правилата на нормалната житейска логика да не бъде потърсена СМП, за което данни по делото няма. В останалата част относно предизвиканите негативни емоции в ищцата от новината за образувано ИД за заплащане на недължими задължения, съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви. Изложеното кореспондира и с приложените писмени документи, съдържащи се в приобщените писмени доказателства по приложеното ИД, отчитайки и факта че е бил наложен запор в/у банковите й сметки, включително и удържана сума по ИД за вече погасено задължение, ведно с такси и разноски по изпълнението.

По делото е разпитана като свидетел А.Р. – служител в О.Я., на длъжност „Н-к отдел МДТ“.

Сочи, че преди известно време, ищцата идвала в общината като казала, че си е платила задължения към общината по делата. Твърди, че колегите й казали на ищцата да си донесе платежното нареждане, за да се направи справка. При плащане на задължения по дела, плащането се отразявало от счетоводния отдел. Относно разноските имало отделна банкова сметка, която била бюджетна. Уточнява, че осчетоводяването и регистриране на такива плащания не е от ресора на свидетелката.

Съдът кредитира по реда на чл.172 от ГПК, и показанията на свидетелката Р.

В изслушаната СМЕ, ВЛ е констатирало, че по делото не са установени каквито и да е било мед. документи касаещи здравословното състояние на ищцата. Последното не позволява на базата на обективни мед. данни да направи сравнителна преценка и извод дали е получено разстройство на здравето на ищцата и ако е предизвикано такова разстройство, кога е възникнало и в каква тежест (стопен) е било изявено и респ. дали това е причинна връзка с действие или бездействие на служител на О.Я. Изхождайки от показанията на свидетелите Ч. и Д., сочи че са налични данни, от които може да се направи извод, че след цитираната дата ищцата е изпитвала силни негативни емоции, като това е свързано с получаване на покана от ЧСИ. В същите показания свидетелите съобщават, че от години преди твърдяното събитие, ищцата е със хипертонична болест, като не се съобщават данни за това как е проследявана и лекувана по повод заболяването.

Няма данни за проведен мед. преглед на ищцата, след твърдения инцидент и респ.

3 заболяването й и настъпилата хипертонична криза не са регистрирани и диагностицирани от лекар. Измерените от свидетелите стойности говорят за кризистно протичане на хипертоничната болест, което може да се свърже с психотравмираща ситуация, но по никакъв начин това не може да се приеме за поставяне на диагноза. Нормалното кръвно налягане при покой е в диапазона 100-140 (горна граница) и 60-90 (долна граница). Високо кръвно налягане има, когато редовната измервана стойност е 140/90 или по-висока. Това хронично заболяване изисква не само системно лечение, но и проследяване с контролни прегледи и изследвания от кардиолог и при необходимост корекция на терапията.

Хипертоничната криза е клиничен синдром на рязко и често внезапно покачване на стойностите на артериалното кръвно налягане над обичайните подържани стойности за съответния пациент. Обикновено стойности над 200-220 – горна граница и 100-120 – долна граница се приемат за патологични. След такова кризисно повишаване на стойности на артериалното кръвно налягане, е налице възможно влошаване на общото здравословно състояние на ищцата и е препоръчително болнично лечение или поне посещение за корекция в терапията от лекар, каквито данни липсват по делото. Характерно за хипертоничната криза, е, че възниква най-често в сутрешните часове – обичайно между 5.00 и 10.00 часа.

Кризата може да се свърже с изживян психически стрес, но може да бъде предизвикана и от допуснати диетични грешки, често с прием на солени храни и туршии, консумация на алкохол, възможно е и употреба на тонизиращи напитки, като кафе и др. Честа причина за хипертоничната криза е и самоволно преустановяване или неспазване на редовния прием на назначената терапия.