Решение № 16392 от 01.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16392 гр. София, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110149479 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представляван от А. С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. Ф.И., срещу Н.

Т. П., ЕГН **********, с адрес ..., К. Т. Б., ЕГН **********, с адрес ..., и П. М. К., ЕГН **********, с адрес в ....

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., с абонатен № 340306, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ищеца съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответниците за осъждането им да заплатят сумата от 121,93 лв. (сто двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки), от която а) 94,37 лв.

(деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и б) 27,56 лв. (двадесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.20219 г. до 30.08.2022 г. Ищецът претендира разделно осъждане на тримата ответници, както следва: 4/6 от ответницата П. К. и по 1/6 от ответниците Н. П. и К. Б..

1

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Бруната“ ООД да представи всички относними към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Процесуалният представител на ищовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Бруната“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответниците депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва доставянето на топлинна енергия, както и нейното осчетоводяване и твърди, че данните в приложените счетоводните документи не съответстват на действителното положение. Сочи, че не е налице договор, сключен с етажната собственост, въз основа на който да е налице съгласие за доставка на топлинна енергия в сградата. По отношение на акцесорните претенции, навежда възражение за неоснователност основано на твърдението за изпратена покана до ответниците, след получаването на която да са изпаднали в забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Особеният представител на ответниците не изразява становище по доказателствени искания, направени в исковата молба и не сочи доказателства и не сочи доказателства.

От страна на третото лице-помагач „БРУНАТА” ООД, конституирано на страната на ищеца, се заявява становище, че през процесния период е извършвал услугата дялово разпределение за топлоснабден имот с аб. № 340306 и не оспорва наведените от ищеца твърдения и представените писмени доказателства.

По отношение на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: а) качеството потребител- собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответниците; б) точно изпълнение на задълженията на ищеца- доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена; в) размерът на законната лихва от датата на падежа на задълженията до датата на подаване на исковата молба. Ответниците не сочат конкретни обстоятелства, които да са в тяхна тежест за установяване.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното вземане и момента, от който е станало изискуемо. В тежест на ответника да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна 2 енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ответниците имат качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия като носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот, което съдът намира за установено в пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на нотариален акт за покупко-продажба, от който се установява, че ответниците – Н. Т. П., К. Т. Петров и П. М. К. са собственици на процесния имот до 21.06.2018г. и Договор № ТС 70 от 10.10.2000 г. за предоставяне услуги за дялово разпределение на ТЕ и Протокол между „БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ ООД и Етажна собственост с адрес .., в която се намира процесният имот.

По делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява, че размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, по месеци, и по пера, за периода от 01.05.2018 до 30.06.2018г. възлизат на 94,38 лв., която сума представлява стойността на задължението за главница на ответниците към ищеца по фактури.

Относно възражението за изтекла давност: Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.

Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 12.09.2019 г., са погасени по давност. В тази връзка съдът установи, че към датата на подаване на исковата молба 12.09.2022 г., е погасена възможността за принудително събиране на вземанията за доставена ТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г. т.е. за цялата претендирана главница. Ето защо исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава е приложима разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното задължение, се погасяват и акцесорните такива, поради което и искът по чл. 86 от ЗЗД се явява неоснователен.

Ответниците не претендират разноски и няма доказателства да са направили такива, поради което съдът не дължи произнасяне по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени по давност, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ 23 Б, представлявано от изпълнителния директор А. А. против Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес ..., К. Т. Б., ЕГН **********, с адрес ..., и П. М. К., ЕГН **********, с адрес в ... искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата от 121,93 лв. (сто 3 двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки), от която а) 94,37 лв. (деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и б) 27,56 лв. (двадесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.20219 г. до 30.08.2022 г., претендирана разделно, както следва: 4/6 от П.

К. и по 1/6 от Н. П. и от К. Б..

Решението е постановено при участието на „БРУНАТА“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4