Определение № 554 от 19.08.2020, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 264/2020
- Вид
- Определение № 554
- Подписан
- 19.08.2020
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Росица Стоянова Стоева, Събина Ненкова Христова Диамандиева
Цитирани разпоредби
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 554
Апелативен съд – Бургас
18.08.2020 г.
Град Бургас
На 18.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Румяна С. Калошева Манкова
Събина Н. Христова Диамандиева
Росица С. Стоева като разгледа докладваното от Румяна С. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20202000500264 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Г,, гр.С,, против решение № 77 от 14.04.2020г. по т.д. № 456/2017г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на фонда против Н. В. Т. за сумата над уважения размер от 33 8445,03 лв. до предявените 92 256 лв., в едно със законната лихва и последиците за съдебните разноски. Решението е постановено при участие на Агенция „Пътна инфраструктура“ като помагач на ищеца Г..
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизвадствените правила и приложимия материален закон. Изложени са съображения за причинено от ответника при управление на т. а. „Мерцедес 2629“ с ДК № * ПТП с материални щети, в резултат на сблъсък в долната част на конструкцията на мост, за което по приложената щета №11-0164/08.02.2011г. на ГФ са установени щети по мостовото съоръжение по вид и обем, надхвърлящи приетия от първоинстанционния съд размер. Оспорва се приетото от решаващия съд, че изслушаната по делото експертиза на в.л. инж. К. е прецизирала вида на имуществените вреди, като не е отчетено обстоятелството, че писмените доказателства установяват действителните щети и реално извършените СМР, докато констатациите на вещото лице от оглед са близо 10 години след процесното ПТП и след ремонт на съоръжението. Поправянето на вредите е извършено при спазване на ЗУТ, ЗП, ППЗП, ЗОП /отм./ и съответни наредби, по надлежно избран вариант за извършения ремонт, с възлагане на СМР на изпълнител и сключване на 1 договор след проведена процедура по обществена поръчка, при приложени по делото сертификати за заплащане на СМР за 221 648,86 лв. и 7 728,25 лв. и съответни платежни нареждания за извършени плащания. Вещото лице не се е съобразило с горната документация, възприело е и е оценило вредите на база свое техническо решение, но е приело изпълнения ремонт като въпрос на проектантско решение, което не е грешно, без да е дало съответна оценка.
При установените по делото различни технологии за ремонт на моста е останало неизяснено обстоятелството доколко е била практически осъществима застъпената от вещото лице технология за подмяна и на каква стойност възлиза реализирането
. В тази насока, при разминаване становищата на специалисти и наведени възражения по експертизата, решаващият съд не е уважил искане за тройна СТЕ, което се сочи като процесуално нарушение, довело до постановяване на необоснован съдебен акт. Освен това, размерът на вредите от 34 443,03 лв. неправилно е обоснован с приложение №1- КСС към допълнителното заключение, където не са включени всички СМР и разходи за поправка на щетите от процесното ПТП.
Цените за труд и материали не съответстват на действително платените за ремонта и на пазарните цени към онзи момент, още повече, че вещото лице е ползвало справочник не за мостово съоръжение, а за аналогични работи. По отношение на констатираните от експерта „допълнителни подобрения на моста и около него“ е заявено, че тяхното изпълнение е в пряка причинноследствена връзка с причиненото от ответника ПТП. Но дори и да се приеме, че при аварирали 3 надлежни греди са били сменени още пет, то за подмяната на 3 греди е следвало да се калкулира цена за труд, транспорт и др. съпътстващи разходи. Оспорва се приемането за подобрения на извършени СМР за поправка на вредите от процесното увреждане. Претендира се отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и вместо него постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло в предявения размер. Направено е искане на основание чл.266, ал.3 ГПК за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси 1, 2 и 3 от молба на ГФ от 15.10.2018г.: 1. Налице ли са данни за причинени при процесното ПТП увреждания и в каква степен по основните конструктивни елементи на мостовото съоръжение /надлежните греди, носеща армировка и т.н./?, 2. Описаните видове СМР в заключителната техническа експертиза по преписката за щета на ГФ кореспондират ли с механизма на процесното ПТП 2 и 3. Каква е действителната стойност на причинените при произшествието имуществени вреди, определена в лева към деня на инцидента- 03.12.2010г., като при отговора на 3-ти въпрос се извърши изчисление и по цените, заплатени от АПИ за извършения ремонт, а така също да дадат варианти по средни пазарни цени към посочената дата.
Въззиваемият ответник Н.Т., чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита обжалваното решение в атакуваната част за правилно и прави искане да бъде потвърдено. Излага становище, че привлеченото трето лице АПИ не е представило пълна документация за извършения ремонт.
Позовава се на писмо от 17.01.2011г. на „Пътпроект“ ЕООД за това, че е било възможно да се извърши частичен ремонт на мостовото съоръжение, каквото е и експертното заключение по делото. Възразява ответникът да бъде натоварен да плати идейни решения на АПИ за изграждане на нова връхна мостова конструкция с допълнителни екстри. Освен това се изтъква обстоятелството, че в приложените сертификати са изписани материали, които не са вложени в изграждането на връхната мостова конструкция /позиция 1615/, както и са влагани материали, различни от одобрените в проекта. Искането за допускане на тройна експертиза се оспорва като неоснователно, тъй като АПИ не притежава необходимата техническа и екзекутивна документация за извършеното строителство, а изслушаната единична експертиза е компетентно и безпристрастно изготвена.
Съдът, в предвид разпоредбата на чл.267 ГПК, изискваща в закрито заседание въззивната инстанция да извърши проверка на допустимостта на жалбата при съответно прилагане на чл.262 ГПК и да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата има съдържанието, изискуемо по чл.260 ГПК и необходимите по чл.261 ГПК приложения.
Поради това, жалбата е редовна и допустима и подлежи на разглеждане в съдебно заседание.
Искането във въззивната жалба за допускане на тройна съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция намира за неоснователно, поради което 3 същото следва да бъде оставено без уважение. Изслушаното пред първоинстанционния съд експертно заключение по основната и допълнителна експертизи сочи на компетентност и безпристрастност на вещото лице, в каквато насока липсват оплаквания от страна на въззивника. Основната и допълнителната експертиза са изчерпателни, ясни и обосновани. Окръжният съд правилно е оставил без уважение искането за назначаване на тройна експертиза по въпросите, изяснени от единичната експертиза.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА ДОПУСТИМА за разглеждане въззивната жалба на Гаранционен фонд, гр.София, против решение № 77 от 14.04.2020г. по т.д.
№ 456/2017г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено във въззивната жалба, за допускане извършването на тройна съдебно-техническа експертиза.
ВНАСЯ жалбата за разглеждане в съдебно заседание и насрочва същото за 16.09.2020г. от 9.45 часа, за която дата да се призоват страните.
Председател: _______________ ________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4