Решение № 52 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Л. Пунтева

Членове:

Красимир Ст. Комсалов

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235200600139 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 109 от 05.12.2022 година по НЧХД № 1296/2022г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия С. Г. Б., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 27.04.2022 г., в гр.Пазарджик, по време на открито съдебно заседание по АНД № 1928/2021 г. по описа на РС - Пазарджик, публично е казал нещо унизително за честта и достойнството на З. И. Ч. от гр.

Велинград, в негово присъствие, като го е нарекъл „*****“, поради което и на основание чл. 304 от НПК във връзка с чл. 9, ал.2 от НК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във връзка с чл.146, ал.1 от НК.

Признал е подсъдимия С. Г. Б. за невиновен и в това, че на 27.04.2022 г., в гр.Пазарджик, по време на открито съдебно заседание по АНД №1928/2021 г. по описа на РС - Пазарджик публично е разгласил позорно обстоятелство за З. И. Ч., от гр. Велинград, като го е попитал „***************?“, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.

1

На основание чл. 190, ал.1 от НПК е осъдил частния тъжител З. И. Ч. да заплати на подс. С. Г. Б. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева /седемстотин лева/.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. К. У. от ПзАК, в качеството му на повереник на тъжителя З. Ч., с която се иска отмяната на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен с налагане на съответно справедливо наказание. Твърди се, че изводът на съда за невиновност на подсъдимия се дължи на недооценка на обществената опасност на деянието, предвид мястото и обстоятелствата, при които е извършено - в съдебна зала и по време на съдебно заседание /говори се за едно деяние, макар че обжалваната оправдателна присъда е за две престъпления - обида и клевета/. Сочи се, че съдът бил събрал предимно писмени доказателства, като отхвърлил искането за събиране на гласни такива, с което бил лишил частното обвинение от възможността да докаже високата степен на обществена опасност на деянието. Не прави конкретно искане за събиране на нови доказателства или за проверка на вече събрани такива.

В срока по чл.320 ал.4 от НПК е депозирано допълнително писмено изложение към въззивната жалба, в което обобщено казано се сочи, че съдът е постановил присъдата си при дефицит на доказателства, подкрепящи частното обвинение. Отделно от това присъдата била постановенd при превратно тълкуване на събраните доказателства. В контекста на инкриминираните в тъжбата изрази се излагат практически и теоретични разбирания за съставомерност на деянието като обида. Отново се акцентира на факта, че преценката на съда за малозначителност на деянието като обида е неправилна и в разрез с конкретните обстоятелства за време, място и начин на извършване на деянието, което пък било в резултат на отказа на съда да събере гласни доказателства относно конкретното поведение на подсъдимия в съдебното заседание, когато изрекъл инкриминираните изрази. Прави се искане за постановяване на нова осъдителна присъда и присъждане на съдебно-деловодни разноски в полза на тъжителя. Прави се искане за разпит на свидетелите-очевидци, посочени пред първоинстанционния съд, които той отказал да допусне. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в случай на констатирани съществени процесуални нарушения, без такива да се 2 конкретизират.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание частният тъжител, редовно призован, не се явява.

Явяват се двама негови упълномощени повереници – адв. К. У. и адв. К. К. от ПзАК. Поверениците поддържат въззивната жалба. Първият от тях препраща към съображенията, изложени в изготвената от него въззивна жалба и допълнителните писмени изложения към нея, като иска постановяване на нова осъдителна присъда с налагане на справедливо наказание, а алтернативно - връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Вторият повереник прави същите искания.

Развива доводи, че с тъжбата било повдигнато едно обвинение за извършено едно престъпление - обида, посредством изричането на двата инкриминирани изрази - „***** *****“ и с отправянето на въпроса „***************?“, което съставлявало твърдение чрез въпрос, който въпрос бил обиден. Счита, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, досежно израза *****. Отделно счита, че при постановяване на присъдата съдът е допуснал съществени отстраними процесуални нарушения. Първо, защото с оправдателния диспозитив за израза *****, съдът не се бил произнесъл относно целия обем на повдигнатото обвинение, което било за израза „***** *****“. Второ, присъдата страдала от друг порок, изразяващ се в липса на мотиви относно това защо била приложена разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Тази норма била цитирана, но приложението й не било обосновано с конкретни доводи, а именно откъде се извлича пониската степен на обществена опасност на конкретното деяние. Трето, налице било основание за отмяна на присъдата и по отношение на престъплението клевета, т.к. неправилно районният съд се бил позовал на разпоредбата на чл.413 от НПК, която нямала приложение в нито една от алтернативите от трите хипотези, защото това противоречало на разпоредбата на чл.18 от НПК - принципа за непосредственост. Първостепенният съд не е имал право да се позовава на мотивите на други съдебни инстанции по други дела, където предмета на доказване е бил за други обстоятелства, а не този, очертан с 3 тъжбата по настоящото дело. В заключение поддържа основното искане за отмяна на присъдата, респ. за постановяване на осъдителна такава и алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Защитникът на подсъдимия иска потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна с присъждане на разноски в полза на подсъдимия. Излага кратки съображения в тази насока.

Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и иска присъдата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал, намира за установена следната фактическа обстановка:

Въз основа на постановление на РП-Пазарджик, внесено по реда на Глава ХХVІІІ от НПК в Районен съд-Пазарджик, било образувано АНД № 1928/2021 год. Обвиняем по това дело бил частният тъжител по настоящото З. Ч.. Той бил обвинен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 12.11.2020 год., в град Пазарджик, по хулигански подбуди, причинил на подсъдимия по настоящото дело - С. Г. Б., лека телесна повреда.

В проведеното на 27.04.2022 г. открито съдебно заседание по горецитираното дело, З. Ч. /в качеството си обвиняем/ дал обяснения по обвинението, с които твърдял, че на инкриминираната дата бил нанесъл един единствен удар на пострадалия по делото С. Б., който пръв го бил блъснал с 4 рамото, викал, ръкомахал и крещял в негова посока, а на другия ден му извадил нож. Тези обяснения на тъжителя по настоящото дело Ч. съществено противоречали на дадените преди това от подсъдимия по настоящото дело Б. показания /в качеството му на свидетел по горецитираното АНД в с.з. на 09.03.2022г./, според които той по никакъв начин не бил предизвикал Ч. преди инцидента, а същия му бил нанесъл 3-4 удара, както и отрекъл да го е заплашвал с нож нито същия, нито на следващия ден. В опит да бъдат преодолени възникналите противоречия, съдията - докладчик по АНД № 1928/2021г. провел очна ставка между горните двама.

В очната ставка Б. заявил: „ ************* *********************** **************

*******************

******************

*******************************

На свой ред Ч. казал, че държи на думата си и че бил казал истината.

Тогава подс. С. Б., възмутен от това, че Ч. не казва истината, се обърнал към него с думите:

„*****

***** си.

***************?

***********************“.

Всичко това било записано в съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 27.04.2022 г. в гр.Пазарджик по АНД №1928/2021 г.

По въпросното АНД било постановено Решение № 219/27.04.2022 г., с което З. Ч. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК, а именно затова, че на 12.11.2020 год., в град Пазарджик, причинил на С. Г. Б. лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. В мотивите си решаващия съд изцяло се доверил на показанията на С. Б., включително и в частта на обстоятелствата, за които е била проведена гореописаната очна ставка, респективно отхвърлил като неверни обясненията на Ч. в тази им част.

По въззивна жалба на признатия за виновен З. Ч. било образувано ВАНД № 348/2022 год. по описа на ОС - Пазарджик. Делото приключило с нова въззивна Присъда № 30/25.10.2020г, с която решението на РС - Пазарджик по АНД №1928/2021 г. било отменено и Ч. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във връзка с чл.130, ал.1 от НК. Причината за оправдателната присъда била тази, че причиняването на леката телесна повреда от З. Ч. на С. Б. не било по 5 хулигански подбуди, тъй като целта на първия не била да демонстрира явно неуважение към обществото, а да нанесе телесно увреждане на Б., за което у него бил възникнал личен мотив, изключващ хулиганските такива. В мотивите към присъдата си въззивния съд възприел изцяло фактическата обстановка, установена от районния съд, като кредитирал изцяло показанията на С. Б., включително и в частта за обстоятелствата, за които е бил поставен от първоинстанционния съд в очна ставка със З. Ч., респ. отхвърлил като неверни обясненията на Ч. в тази част. Изрично въззивният съд посочил в мотивите си, че постановената от него присъда е оправдателна и не би могъл до постанови осъдителна такава по основния състав на чл.130 ал.1 от НК, т.к. по делото не е имало конституиран частен обвинител. Несъмнено въззивният съд е имал предвид, че не би могъл да бъде сезиран с надлежно искане по реда на чл.287 ал.5 от НПК, за да постанови осъдителна присъда по чл.130 ал.1 от НК, каквото престъпление всъщност е било извършено.

На 16.09.2022г. З. Ч. подал тъжба в РС-Пазарджик против подс. С. Б., с която било отпочнато настоящото наказателно производство. С тъжбата частният тъжител Ч. инкриминирал като обидни отправените към него думи от подсъдимия Б. по време на очната ставка, проведена на 27.04.2022г. по АНД № 1928/21г. по описа на ПзРС, а именно: „***** ***** си.

***************? ***********************.“.

Тук веднага следва да се каже, че абсолютно законосъобразно и с дължимия юридически усет, изхождайки от описаните в тъжбата фактически обстоятелства, т.е. от фактите, които му е „дал“ тъжителят, първоинстанционният съд е „дал“ на страните правото, квалифицирайки инкриминираните изрази като обвинения за две престъпления – обида и клевета. Не може да има никакво съмнение, че за разлика от съществителното нарицателно име „*****“, с което се нанася обида, с отправянето на въпроса „***************?“ на тъжителя принципно би могло да се припише позорящо действие в смисъл на: ти лъжеш / казваш лъжи / изричаш лъжи / говориш неистини/ и др. под., което безспорно е позорящо обстоятелство по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, доколкото те обрисува пред останалите членове на обществото като човек, на когото не би могло да се има доверие. С това пък ще е засегната оценката, която останалите членове на обществото дават на засегнатия, а не неговата самооценка. Именно в това се състои и разликата в предмета на засегнатите обществени отношения, т.е. на правнозащитените 6 блага съответно от престъплението обида и клевета. Съвършено друг би бил случаят ако вместо с отправянето на въпрос към тъжителя „***************?“, същият е бил наречен „**********“. Последният израз би бил обиден, а не клеветнически, т.к. представлява съществително нарицателно име, което е обществено неприемливо и с което се засяга директно честта и достойнството на адресата му, т.е. самочувствието или самооценката, която той има за собствената си човешка личност.