Решение № 135 от 17.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова

Наказателно дело за възобновяване № 20235000600213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са били и аргументи в подкрепа на претендираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а именно за нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била потвърдена осъдителната присъда на районния съд и оправдаване на подсъдимия по обвинението.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на адв. Р. Д. – защитник на осъдения П. Т. К..

Осъденият, в хода на съдебните прения, изцяло поддържа доводите на 1 своя защитник.

Прокурорът от Апелативна прокуратура - П. застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че релевираните доводи не намират опора в данните по делото и разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

В последната си дума осъденият моли да се уважи искането му за възобновяване.

Разгледано по същество, обаче, искането е неоснователно.

С присъда № 175 от 26.09.2022 г. по НОХД № 20225330202185/2022 г. на Районен съд - П., подсъдимият П. Т. К. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 20.01.2022 г. в П. е причинил на К. З. С. средна телесна поведа, изразяваща се във високостепенно разклащане (луксация) на първи горен ляв резец (зъб № 21), първи долен ляв зъб (зъб № 31) и втори долен ляв з ъ б (зъб № 32), довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.

За така извършеното престъпление на К. е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК – две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в законна сила.

Присъдата е била обжалвана от К. и неговия защитник пред ОС - П., който с решение № 155 от 03.04.2023 г. по ВНОХД № 20235300600082 по описа на съда за 2023 г. е потвърдил акта на първата инстанция. Решението на въззивния съд, като неподлежащо на редовен инстанционен контрол, е влязло в законна сила на посочената дата - 03.04.2023 г.

На първо място следва да намерят отговор доводите за наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствените източници не се подкрепят от данните по делото. Не са допуснати абсолютни процесуални нарушения или такива, които да са ограничили правото на защита на осъдения. Направените оплаквания за безкритично възприемане показанията на свидетеля Т. И. - К. и общо обявеното оплакване от погрешна интерпретация на свидетелските показания и СМЕ, основана на непълен анализ на всички релевантни факти – 2 неизследвана медицинска документация и липса на преглед на пострадалия, липсата на мотиви за достоверността на датата на конкретно цитиран амбулаторен лист, издаден от д-р Т. И. - К. и предвид неуважаването на искането за назначаване на повторна СМЕ. Защита претендира дефицит на писмени данни за луксация на зъб № 21 на 21.01.2022 г., с което намира, че акта на първия съд е порочен - „решението е необосновано“. Въззивната инстанция не била посочила основанията, поради които не приема доводите на защитата, съдебният акт не съдържал собствен анализ на доказателствата, което било съществено процесуално нарушение (в този смисъл е цитирано решение № 128/2009 г. по н. д. № 66/2009 г. на 2 н. о. на ВКС ). Предвид изложеното защитата твърди, че липсва анализ на ПОС относно оплаквания й във връзка с обосноваността на постановената присъда, което е съществено процесуално нарушение (по аргумент от цитираното от защитата решение № 454 по н. д. № 1099/2005 г. на ВКС, 1 н. о. ). Според защитата липсал отговор защо съдът кредитирал писменото доказателство – амбулаторен лист с липсваща дата и корелацията му с амбулаторния лист от 21.01.2022 г. Нямало отговор на какво се дължи разликата в оралния статус на пострадалия и защо съдът дал вяра на тези писмени документи, които взаимно си противоречали.

С това защитата претендира, че инстанциите не са изпълнили задължението си във връзка със събиране и оценка на доказателствата.

Съгласно решението на въззивния съд направеният доказателствен анализ на първата инстанция е подробен, аналитичната дейност на съд е правилна и се споделя изцяло от втората по ред инстанция на съда – л. 56 от делото на ОС. Процесуалният подход не забранява подобен подход и в тази връзка, е допустимо въззивната инстанция да препрати към мотивите към присъдата на първия съд, когато няма какво повече да добави към вече поставените въпроси. Съгласно мотивите към постановената присъда (л. 99 – 104 от делото на РС) първият съд се е позовал на показанията на д-р Т. И. - К. не като свидетел-очевидец на деянието, а във връзка с установяване на последиците от него. Д-р К. в посочения от инстанцията смисъл, е личен дентален лекар на пострадалия, ангажирана с проследяване на неговия зъбен статус и лечение. Първият съд е посочил още, че възприема с доверие показанията на свидетелката като достоверни, последователни и кореспондиращи с останалите достоверни и взаимно допълващи се събрани по делото доказателства. Изрично е отбелязал, че показанията на стоматолога 3 установяват по категоричен и несъмнен начин причината за премахването на здравите зъби на пострадалия на различен етап след инцидента, като при все да е имало и някакви парадонтални увреждания по тях, „е могъл да си кара с тези зъби още много време“ (л. 101 гръб, л. 102-102 гръб от делото на РС ).

Инстанцията е отчела, че заявеното от д-р И. - К. се подкрепя и от заключението на изготвената по делото СМЕ, като не е подминала и отбелязаната от вещото лице доц. С. С. непълнота на медицинската документация във връзка пропуска на стоматолога да отбележи освен екстрахирането на зъб № 21 на 21.01.2022 г., какъв е бил здравният статус на долните зъби № 31 и № 32 към тази дата. В последващия амбулаторен лист е било констатирано, че зъб № 21 е бил екстрахиран, като са били екстрахирани и зъб 31 и 32 - съответно на 01.02.2022 г. и на 02.02.2022 г. В тази връзка първият съд е посочил, че установената от вещото лице непълнота на медицинските документи е преодоляна и не дискредитира свидетелските показания на стоматолога (р. 102 гръб от делото на РС ). Инстанцията е възприела заключението на вещото лице доц. С. (съобразно посоченото на л.

102 гръб – л. 103 от делото на РС) , който е отбелязал, че разклащането на първи горен ляв и втори долен ляв зъби в устната кухина на С. са били описани в съдебно-медицинското удостоверение, което е било издадено на пострадалия от съдебен лекар, след преглед в отделението по съдебна медицина на 21.01.2022 г. Веднага след този преглед пострадалият се е явил на преглед при личния си дентален лекар д-р Т. И. - К., която е констатирала високостепенно разклащане (луксация, изкълчване) на първи горен ляв резец (зъб № 21), който е бил изваден при това посещение. След 10 дни са били извадени и първи и втори долни зъби отляво, поради същата причина – високостепенна луксация на двата зъба. Изваждането на тези зъби само по себе е било продиктувано от високостепенното им разклащане (луксиране), причинено по механизма на удар с или върху тъп предмет и е напълно възможно да е получено при удар с ръка в областта на тези зъби. Само по себе си и поотделно от останалите травми това увреждане на три зъба с последващата им екстракция (изваждане) е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното (по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК ).

Посочено е, че показанията на стоматолога не влизат в разрез с тези и на свидетелите-очевидци на деянието и състоянието на пострадалия в близък план след него, тъй като от една страна не се отнасят до възприятия на 4 свидетеля К. от деня на инцидента, от друга образната реч, с която си е послужила същата, за да пресъздаде състоянието на първия изваден от зъб като „стърчащ“ и създаващ дискомфорт на пациента – „не можеше да си затвори устата“, не влиза в противоречие със заявеното от очевидците, наймалкото защото не са специалисти по дентална медицина, нито за имали за цел да преглеждат зъбите на пострадалия професионално (л. 102 от делото на РС). Въззивният съд, освен че припознава дейността на първия, изрично е коментирал показанията на свид. К. (л. 56 гръб от делото на ОС ), като във връзка с възраженията на защитата е отбелязал и уточнението на стоматолога, че пациентът е имал някаква степен на парадонтоза „първа степен не е било повече, това е най-ниската степен“., като показанията й за данните за състоянието на зъбите на пострадалия и споделеното й за случилото му се – нанесен удар в областта на устата от непознат за него мъж, съответстват на останалия доказателствен материал и по същество са непротиворечиви, паради което инстанцията правилно ги е кредитирала (л. 56 гръб от делото на ОС - решението на въззивния съд).

В този смисъл, изводът за достоверност на показанията на свидетелястоматолог е направен след съпоставка и анализ с наличните по делото доказателства и е мотивиран с убедителни съображения.

Направеният от първия и от въззивния съд обстоен анализ и съпоставка на показанията на всички разпитани по делото свидетели поотделно и в тяхната съвкупност, както и с другите доказателствени източници са мотивирали становището, че са последователни, логични и безпротиворечиви за относимите обстоятелства. Във връзка с горното, следва да се посочи, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелите са възприели и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извън-процесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. Важно е качеството (достоверността), а не количеството на доказателствата. А в принципен план, е възможно едно доказателство да се окаже по-достоверно и да се противопостави на многобройни неистинни доказателства. Съвкупното обсъждане на доказателствата означава анализ, който отчита както смисъла и значението на всяко от тях поотделно, така и логическата връзка и взаимна обусловеност помежду им.

5

Доказателствената дейност на въззивната инстанция съответства на изискванията на НПК, доколкото фактическите и правните изводи относно извършеното от осъдения деяние са направени при спазване процесуалните задължения съгласно чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Интерпретацията на доказателствените източници, направена от осъдения и защитата пред съда по възобновяване, подкрепя довод за необоснованост, тъй като съдържа подробен анализ на фактите и доказателствата, които не подлежат на проверка от настоящия съд. Съображенията навеждат на претенция за необоснованост, която не представлява законов повод за разглеждане на окончателния съдебен акт и не би могла да бъде предмет на настоящата проверка по реда на възобновяване на наказателни дела, тъй като необосноваността не е включена в касационните основания по ал. 1 на чл. 348 от НПК, към които препращат разпоредбите на чл. 426 от НПК.

Апелативният съд, в производството по възобновяване, не може да извършва проверка на приетите фактически положения и да заменя със свои тези на инстанциите по същество. Не подлежи на проверка и резултатът от упражненото право на съда по фактите да приеме едни и да отхвърли други доказателства, когато е изложил подробни съображения за решението си. С оглед изискването на разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НПК, в посочения, погоре смисъл, въззивната инстанция е дала подробен отговор на всички възражения. Оплакванията, обсъдени на плоскостта на съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства, не намират подкрепа в данните по делото. Това е така, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, установена от първия съд, като е извършила собствена преценка на доказателствените материали. Инстанциите са мотивирали актовете си съобразно изискванията на чл. 305 от НПК и на чл.